Решение № 5099 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5099 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100510030 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 2920 от 05.10.2021 г., постановено по гр. дело № 34421 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 117-ти състав, е осъдил Г. В. Б., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря му А. Г. В., ЕГН **********, със съгласието на майка й М. Л. Л., ЕГН **********, месечна издръжка от 200.00 лева, считано от 01.03.2021 г. до 16.06.2021 г., вкл., и от 225.00 лева, считано от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава.

Осъдил е Г. В. Б. да заплати на Софийски районен съд сумата от 324.00 лева – държавна такса, и на адвокат Д.С., САК, № 4800189110, сумата от 109.98 лева – адвокатски хонорар.

Осъдил е М. Л. да заплати на Г. Б. разноски по делото в размер на 253.60 лева.

С Решение № 4318 от 09.05.2022 г., постановено по същото дело, Софийският районен съд е отказал да допълни или поправи Решението от 05.10.2021 г.

С Определение № 2995 от 03.02.2022 г., постановено по гр. дело № 34421/2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 117 -ти състав, е отхвърлена молба на ищцата за изменение на Решението от 05.10.2021 г. в частта за адвокатския хонорар.

Ищцата А. Г. В. (въззивница в настоящото производство) , действаща със съгласието на нейната майка М. Л. Л., е останала недоволна от постановеното Решение от 05.10.2021 г. и го е обжалвала с въззивна жалба , вх. № 74350 от 22.10.2021 г. по описа на СРС, в частта, в която не е присъдена издръжка за минал период за разликата над уважения размер от 200.00 лева месечно до предявения от 600.00 лева месечно, и в частта, в която не е присъдена издръжка за бъдеще време за разликата над уважения размер от 225.00 лева до претендирания размер от 600.00 лева месечно. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като се поддържа, че 1 мотивите на съда са бланкетни и схематични. Сочат се процесуални нарушения по чл. 236, ал. 2 ГПК. Изтъкват се и доводи, че от първата инстанция не са взети предвид данните по делото за здравословното състояние на ищцата, което налага допълнителни разходи, както и че не е обсъдено здравословното състояние на майката на детето, която е с 96% намалена работоспособност и ТЕЛК. Излагат се подробни съображения в жалбата за неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Съобразно изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени Решението от 05.10.2021 г. в частите, в които са отхвърлени исковете до пълния им предявен размер от 600.00 лева месечно за издръжка. Претендира присъждане на разноски. По делото е представена от въззивницата и писмена защита от 20.07.2023.

Ответникът Г. В. Б. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на тази въззивна жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 119301 от 10.08.2022 г. по описа на СРС, подадена от ищцата А. Г. В. , действаща със съгласието на нейната майка М. Л., срещу Решението от 09.05.2022 г., с което е отказано допълване или изменение на Решението от 05.10.2021 г. С тази жалба се релевират оплаквания за нищожност на атакуваното съдебно решение, а при условията на евентуалност – за неговата неправилност. Излагат се подробно аргументи в подкрепа на така подадената жалба.

От ответника Г. Б. не е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК на така подадената въззивна жалба.

Постъпила е и частна жалба, вх. № 37130 от 25.02.2022 г. по описа на СРС, подадена от адвокат Д.С., срещу Определението от 03.02.2022 г., с което е оставена без уважение инкорпорираната във въззивна жалба, вх. № 74350 от 22.10.2021 г. по описа на СРС, молба за изменение на Решението от 05.10.2021 г. в частта относно размера на адвокатския хонорар.

Ответната страна по частната жалба – Г. В. Б., не е взел становище по същата.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими в обжалваните им части съдебни актове.

Частната жалба е допустима. Подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, с право да обжалва - адвокат Д.С..

Решението в частите, в които е уважен искът за издръжка за минало време за сумата от 200.00 лева и иска за бъдеще време за сумата от 225.00 лева, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 143, ал. 2 СК от А. Г. В., родена на 20.01.2006 г., действаща лично и със съгласието на майка й М. Л. Л.. Претендира се осъждане на ответника Г. В. Б. да заплаща на ищцата издръжка за минал период от време в размер на 600.00 лева месечно или общо 1 800.00 лева за периода от 01.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба (16.06.2021 г. ), както и издръжка за бъдещ период в размер на 600.00 лева месечно до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ответникът признава в депозирания по делото писмен отговор, както и в съдебно заседание на 23.09.2021 г., че 2 може да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева, като моли искът над тази сума да бъде отхвърлен.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено, че ищцата е дъщеря на ответника (удостоверение за раждане на л. 11 от първоинстанционното дело), като това обстоятелство не е и спорно между страните. Ищцата живее с майка си, съгласно два броя удостоверения за постоянен адрес (л. 12 и л. 13 от първоинстанционното дело).

Майката на въззивницата - М. Л. е с 96% загубена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК (л. 42 от първоинстанционното дело). Въззивницата - ищца страда от автоимунна алопеция, съгласно медицински документ, изходящ от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки.

От прието по делото удостоверение на ТД на НАП – София е видно, че за ответника Г. В. Б. няма регистрирани трудови договори (л. 29 от делото). На бащата е определен процент от 74% трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК (л. 31 от делото).

Доходи от трудови правоотношения не е установено да получава и майката на ищцата, видно от писмо на ТД на НАП – София (л. 41 от делото).

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, първостепенният съд е намерил, че исковете са частично основателни. Изложил е мотиви, че не са доказани по размер, като признанията на ответника дават основание на съда да приеме, че има възможност да дава издръжка и повече от 200.00 лева занапред, а за минало време, в случай, че е плащал повече, при евентуално принудително изпълнение следва да докаже тези плащания, които да се приспаднат от задължението му.

Във въззивната инстанция не са ангажирани други доказателства.

Въззивният съд намира, че така подадените въззивни жалби са неоснователни.

По въззивната жалба срещу Решението от 05.10.2021 г.

Оплакванията, изложени от въззивницата за необоснованост на изводите на първата инстанция относно размера на издръжките за минало и за бъдеще време, не се споделят от въззивния съд. Действително, нуждата от издръжка при подрастващите се предполага, но конкретният размер на месечно претендираната издръжка следва да бъде доказан по делото.

Твърденията в исковата молба и във въззивната жалба за автоимунното заболяване на непълнолетната ищца са доказани по надлежен начин – с медицински документ. Не е установен обаче релевантният за предмета на доказване факт относно разходите, необходими месечно, респективно годишно, за преодоляване на последиците от тази автоимунна алопеция или за нейното лечение и профилактика. Налице са само твърдения за сума от 1000.00 лева, релевирани с исковата молба и за сума 3 600.00 лева, наведени във въззивната жалба. Предвид липсата на надлежни писмени доказателства относно твърдените разходи за перука, профилактични и лечебни процедури и проследяване на състоянието на детето, исковете правилно са намерени за недоказани и са уважени частично, тъй като съдът не би могъл да презюмира необходимостта от тези средства, без нарочното им установяване в процеса.

Същевременно, възможностите на дължащия издръжката родител също са показател за размера й. Ответникът не получава доходи от трудови правоотношения и е със 74% трайно намалена работоспособност, поради което при определяне на размера на издръжките съдът правилно е взел предвид направеното от бащата признание на неизгоден факт, а именно – че е в състояние да плаща издръжка в размер на 200.00 лева месечно.

3

Ето защо първоинстанционното Решение от 05.10.2021 г. се явява правилно, и следва да се потвърди.

По въззивната жалба срещу Решението от 09.05.2022 г.

Този съдебен акт не е нищожен, както се поддържа във въззивната жалба. Съдебно решение е нищожно, когато не е постановено от надлежен орган в надлежен състав; не е писмено или не е подписано/или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването, или решението е абсолютно неразбираемо. В процесния случай атакуваният с въззивната жаба съдебен акт не страда от някой от изброените пороци.

Действително, съдът не е съобразил произнасянето си с указанията, дадени с Определение № 3703 от 26.04.2022 г., постановено от настоящия съдебен състав, което принципно влече неправилност на Решението от 09.05.2022 г.

Въззивният съд обаче намира, че отмяната на този неправилен съдебен акт е безпредметна към настоящия момент, доколкото ищцата е подала въззивна жалба срещу Решението от 05.10.2021 г., като по този начин е упражнила правото си на защита. Не е налице неяснота относно предмета на въззивната проверка – същата касае неуважаването на предявените от въззивницата – ищца А. В. искове в пълния им заявен размер.

Що се отнася до неизпълнените указания да се постанови изричен диспозитив, с който да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки, то също към настоящия момент не е налице основание за отмяна на Решението от 09.05.2022 г., тъй като настоящият съдебен акт е окончателен и се ползва с изпълнителна сила. Няма данни в периода от постановяване на Решението от 05.10.2021 г. до настоящия момент от ищцата да е заявено искане за издаване на изпълнителен лист и такова да е отказано, поради липса на изричен диспозитив по чл. 242, ал. 1 ГПК.

Или, отмяната на обжалваното Решение от 09.05.2022 г. не би могла да предизвика на този етап от процеса благоприятни правни последици за въззивницата - ищца, поради което не следва да бъде ревизиран. Целеният с предявяването на иска правен резултат се постига с влизането в сила на настоящото решение, което е необжалваемо.

Съобразно изложеното, обжалваното Решение от 09.05.2022 г. , с което е постановен отказ да се допълни или поправи постановеното по делото Решение от 05.10.2021 г., следва да се потвърди.

По частната жалба.

Жалбата е неоснователна.

Когато страната има право на разноски в процеса и е представлявана от адвокат безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв, какъвто е и процесният случай, съдът присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката, определено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (Наредба № 1/09.07.2004 г. ), чийто конкретен размер се изчислява съобразно с уважената част от исковете в конкретния случай. Към момента на заявяване на претенцията за разноски и към момента на постановяване на съдебното Решение от 05.10.2021 г. минималният размер на адвокатските възнаграждения по дела за издръжка е 4