Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4268 от 14.04.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1445/2024
Вид
Решение № 4268
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Пламен Танев, Здравка Диева, Мария Николова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4268

Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ НИКОЛОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20247180701445 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив срещу Решение с номер 673/14.05.2024г., постановено по анд. с номер 448/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено НП с номер 16-2300300/05.01.2024г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив, с което на осн. чл. 413, ал. 2 КТ на “***” ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. за нарушение на чл. 3 от Наредба с номер РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравослони и безопасни условия на труд.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Неправилно съдът е приложил материалния закон. Неправилно е приел, че към 31.10.2023г. липсва наличие на доказано трудово правоотношение между “***” ЕООД и В. М.. С оглед на това санкционираното дружество не е имало възможност и задължение да проведе инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което не е извършено и вмененото му нарушение. Сочи се, че съдът не се е съобразил с дефиницията “работодател”. Безспорно било установено, че санкционираното лице е възложило работа на В. М. именно в това му качество.

Ответникът е взел становище в предоставения му за това срок. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Дружеството не е допускало В. М. до работа, нито му е бил работодател. Не отговаря на истината, че физическото лице е извършвало каквато и да е дейност на обекта. Дори да се приеме, че дружеството е следвало да проведе инструктаж, то същото е било в невъзможност поради това, че работното време е започвало от 08:30ч., а самата злополука е станала преди този час.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е основателна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото е и правилно.

Обжалваното пред Районен съд - Пловдив наказателно постановление е било издадено за това, че на 31.10.2023г. в Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив е постъпила информация за натъпил на същата дата инцидент с В. М. на строителен обект в [населено място], [жк], до *** При проверка било установено, че собственик на строителен обект “еднофамилна жилищна сграда” е “***” ЕООД. При поискани писмени обяснения от лицето Р. Д. се установило, че В. М. е започнал работа на обекта в 08:00ч., като е почиствал с метла вътрешното стълбище, което не било обезопасено с парапети или други предпазни ограждения. Около 8:30 ч. работникът се намирал на второто стълбищно рамо от първия към втория етаж. По неизвестна причина залитнал и паднал в отвора на стълбищната клетка до ниво -1, т.е. от височина 7-8 метра, при което падане починал. Изискани били документи, сред които книги за проведени инструктажи по безопасност и здраве при работа. В тези документи не фигурирали записи, удостоверяващи провеждането и документирането на инструктаж по безопасност и здраве при работа на В. М.. По този начин, според административния орган, бил нарушен чл. 3 от Наредба с номер РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословен и безопасен труд. Така, на осн. чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството била наложена глоба в размер на 2500,00 лв.

Самото НП е издадено въз основа на АУАН с номер 16-2300300 от 21.11.2023г.

Обясненията на лицето Р. Д. са приложени към административната преписка. Пред районния съд са били разпитани свидетелите Б., М. и Д..

На л. 26 от делото на районния съд е приложено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение номер 2, с което на осн. чл. 405а, ал. 2 КТ Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място] е обявила съществуването на трудово правоотношение между В. А. М. и “***” ЕООД, считано от 31.10.2023г. (обхващащо датата на злополуката) С оглед наличието на това постановление, касационният състав е постановил определение с номер 9289 от 29.10.2024г., с което спря текущото производство до приключване на производството, в което предмет на оспорване е именно постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

С Решение номер 4309/25.04.2025г., постановено по канд. с номер 9181/2024г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение с номер 3415/12.04.2024г., постановено по адм. дело с номер 2966/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, като делото е върнато за разглеждане от друг състав. След връщането на делото е образувано адм. дело с номер 899/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив.

С Решение 9254 от 27.10.2025г. по новообразуваното адм. дело с номер 899/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив, съдът е приел, че постановлението, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. и “***” ЕООД е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

В мотивите си съдът е посочил, че правоотношенията между страните М. и „***“ не могат да се определят като такива, присъщи за трудов договор – не е определено работно време, нито период от време, през който да се полага определен труд, не са определени какви точно трудови функции ще изпълнява лицето и на кое точно работно място, какво е уговореното заплащане и как се извършва същото.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилно посоченото от районния съд в неговите мотиви, поради което изцяло препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв. (281,21 евро).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 673/14.05.2024г., постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” - [населено място] да заплати в полза на “***” ЕООД, [ЕИК], сумата от 281,21 евро, представляваща сторени в производството разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: