Решение № 2907 от 19.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11255/2023
- Вид
- Решение № 2907
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 15.03.2024
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2907 гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110111255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против (фирма), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 2817,89 лева, представляваща сбор от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2802,89 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр.
**** между лек автомобил марка *****“ с рег. № ***** и лек автомобил марка *-*** с рег.
№ ****, и 15 лева начислени ликвидационни разноски по обработка на щета, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.05.2022 г. в гр. ****, на кръстовището при ул. (адрес) възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка *****“ с рег. № ***** и лек автомобил марка *-*** с рег. № ****, за което бил съставен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от водачите на участвалите в събитието моторни превозни средства. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че пътният инцидент възникнал вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил *-***, който предприел маневра „завой наляво“ без да прецени необходимата дистанция, съответно радиус на завиване, в резултат на което автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил спрелият и изчакващ на завоя лек автомобил *****“. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на произшествието са нанесени материални щети на застрахования при ищеца по Договор за имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил марка *****“. Представителят на страната поддържа, че след настъпване на вредоносното събитие при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № 211209439. В исковата молба са изложени твърдения, че след извършен оглед е изготвен опис и оценка на щетите по увредения автомобил, като отстраняването на повредите е възложено на сервиз **** – ****“ ЕАД. Представителят на дружеството поддържа, че за отстраняване на повредите била изплатена сумата в размер на 2802,89 лева и били направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на 1
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество не е изпълнило задължението си извънсъдебно. В подадената искова молба е формулирана претенция за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски.
С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ между (фирма) и собственика на лек автомобил с марка лек автомобил марка *****“ с рег. № *****, по силата на което ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2802,89 лева, че е съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между (фирма) и водача на лек автомобил марка *-*** с рег. № ****, както и, че ищецът отправил извънсъдебна регресна претенция, по която ответното дружество отказало плащане. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва описания в исковата молба механизъм на възникване на процесния пътен инцидент, като страната поддържа, че произшествието е реализирано изцяло вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил с марка *****“, а при условията на евентуалност е възникнало преимуществено в резултат на поведението на водача на застрахованото при ищеца моторно превозно средство, който в нарушение на чл.
20 от Закона за движение по пътищата при приближаване и преминаване на кръстовището не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. В допълнение е отбелязано, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил и правилото по чл. 47 ЗДвП, тъй като при приближаване към кръстовището не се е движил със скорост, позволяваща му да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В подадения отговор са изложени твърдения, че по данни на водача на лек автомобил марка *-*** същия се е движел по път с предимство и на кръстовище автомобил, идващ от път без предимство, е навлязъл в неговата лента. Предявеният иск е оспорен и по размер, като представителят на ответното дружество поддържа, че стойността на отремонтиране на описаните щети не съответства на действителните стойности на авточасти и труд по средни пазарни цени към датата на произшествието. В допълнение е отбелязано, че застрахованият при ищеца автомобил към датата на инцидента е бил на повече от 14 години, поради което не е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз на марката. По изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответното дружество съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
2
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ между (фирма) и собственика на лек автомобил с марка лек автомобил марка *****“ с рег. № *****, по силата на което ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2802,89 лева, че е съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между (фирма) и водача на лек автомобил марка *-*** с рег. № ****, както и, че ищецът отправил извънсъдебна регресна претенция, по която ответното дружество отказало плащане.
Основният спорен по делото въпрос се поставя върху механизма на възникване процесното пътнотранспортно произшествие и по – конкретно по чия вина е настъпило събитието, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен двустранен констативен протокол съставен от водачите на участвалите в събитието моторни превозни средства. В колона „Обстоятелства“, при които е възникнало произшествието за лек автомобил *-*** е отбелязано – „при завиване на ляво“ „навлиза в лентата за насрещно движение“, а за *****“ е посочено „при завиване на дясно“.
Протоколът съдържа схема на събитието, съгласно която траекториите на двата автомобила се пресекли, както и описание на видимите щети по моторните превозни средства, които са в лявата част на всеки един от автомобилите.
По делото е представена попълнена от водача на автомобил *****“ анкетна карта по щета, която съдържа следното описание на механизма на произшествието „автомобил А, идвайки от ул. ****, прави ляв завой, като навлиза в дясната лента на ул. **** и се удря в предната част на автомобил В“, като вина за възникване на произшествието носи „автомобил В“. В анкетната карта е обективирана схема на пътнотранспортното произшествие, изготвена от водача на застрахования при ищеца автомобил, съгласно която непосредствено преди съприкосновението между двете превозни средства „автомобил В“ бил в покой и е ударен от завиващия в посока ляво „автомобил А“. Следва да бъде отбелязано, че горната част на документа, съдържаща индивидуализация на участвалите в произшествието моторни превозни средства съдържа зачеркване в буквеното означение на автомобилите, което води до неяснота относно твърденията на водача за обстоятелства, при които е възникнал инцидента. Още повече, че към анкетната карта е представено и депозирано от водача на застрахования при ищеца автомобил искане за оценка на вреди, в което се сочи, че *****“ е спрял на кръстовището и е изчаквал да се включи в движението по ул. **** когато бил ударен от автомобил, който правел ляв завой.
Като писмено доказателство по делото е представено и уведомление за щета по застраховка „Каско +“ от водача на лек автомобил *-***, който съдържа следното описание на произшествието „движех се по път с предимство и на кръстовище автомобил, идващ 3 от път без предимство, навлезе в моята лента докато правеше десен завой и ме удари“.
По искане на страните съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на участвалите в инцидента автомобили, проведен по реда на чл. 25 ГПК. Свидетелят И. Н. / водач на процесния увреден автомобил/ сочи, че спряла на кръстовище в дясната лента по средата на пешеходна пътека когато друг автомобил, идващ от ул. **** направил ляв завой, навлязъл в лентата за движение на *****“, което довело до удар между двете моторни превозни средства. Свидетелят Н. П. / водач на лек автомобил ****/ сочи, че управлявала моторното превозно средство по ул. **** и предприела маневра завой на ляво, като взела по-косо завоя и се ударила в изнесен напред автомобил *****“, който щял да завива в посока на дясно.
Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47222a7c-ee81-446a-89da-ed69699b943e