Решение № 1305 от 14.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5787/2024
- Вид
- Решение № 1305
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1305 гр. В., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20243110105787 по описа за 2024 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Б.“ ********** срещу ответника И. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ **** съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове, както следва:
- положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва: сумата от 2456,63 лева - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020 г., сумата от 633,26 лева – представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.11.2021г. до 03.06.2022г., сумата от 184,24 лева – представляваща законна лихва за периода от 03.06.2022г. до 27.03.2024г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които сума е издадена Заповед № 1699/29.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3806/2024 г. по описа на Районен съд-гр.В.;
1
- осъдителни искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми , а именно:
- сумата в размер на 368.27лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ ;
- сумата от 773.50 лв. , представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния и осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се ,че на 10.03.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30043089729 от 10.03.2020г. между „П. К. Б." ЕООД, като кредитор, и И. С. Г., като длъжник. Сумата по кредита е в размер на 3900,00 лв. със срок от 36 месеца при месечна вноска в размер на 188,03 лв. Общото задължение по кредита е в размер на 6769,07 лв. Сочи се, че са поискани и закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси , по които се дължат исковите суми.
В съответствие с изложеното, доколкото исковите суми не са изплатени, се счита, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът И. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ **********, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Не се оспорва сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит № 30043089729 за сумата от 3900 лева, за срок от 36 месеца с месечна вноска от 188,03лева, при ГПР 49,12%, ГЛП 41,00%, лихвен процент на деня 0,11%, както и че ответникът е изплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 6081,32 лева. Счита се, че процесният договор за кредит е нищожен, поради което се дължи единствено чистата стойност на главницата в размер на 3900,00 лв. Предвид заплащането на ответника на горепосочената сума се счита, че искът за главница е погасен, поради плащане. Излага се, че клаузите за дължимо възнаграждение за закупена услуга „Фаст и възнаграждение за услуга „Флекси“ са нищожни, като противоречащи на чл.143 от ЗЗП, заобикалящи изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и в нарушение на добрите нрави. Сочи се, че същите са в нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, т.к. не са включени в годишния процент на разходите.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
По допустимостта на предявените установителни искове:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 3806/2024 г. по описа на Районен съд-гр.В., се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 28.03.2024 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1699/29.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника И. С. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: Област В., Община В., гр. В., район Вл. В., ж.к. ,,В. В.“ **** да заплати на Кредитор ,,П. К. Б.” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление:
Област С. (Столична) Община Столична гр.С. бул. „Б.“ ****, чрез юрисконсулт Г. С. К.
Следното вземане: сумата от 2456,63 лева (две хиляди четиристотин петдесет и шест 2 лева и шестдесет и три стотинки) главница по договор за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020г., сключен между И. С. Г. и „П. К. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 28.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 633,26 лева (шестстотин тридесет и три лева двадесет и шест стотинки) - договорно възнаграждение за периода от 05.11.2021г. до 03.06.2022г.; сумата от 184,24 лева (сто осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) - законна лихва за периода от 03.06.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.03.2024г. вкл., както и сумата от 98,79 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки) - представляваща съдебно –деловодни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020г., сключен между И. С. Г. /в качеството си на заемател/ и ,,П. К. Б.” ЕООД /в качеството си на заемодател/.
Съобразно посочената в т. VI от Договора, заемодателят се задължил да върне заема на равни месечни погасителни вноски в размер на 255,20 лева за срок от 36 месеца, и падежна дата на всяко 5- то число на месеца. Предвид неплащането на задължението съгласно изготвения погасителен план и настъпил краен падеж за плащане се претендира неплатения остатък.
Срещу издадената заповед е депозирано възражение в срока по чл.414 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания по иска с правно основание чл.422 от ГПК с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщено по делото Искане за отпускане на потребителски кредит П. К.
Стандарт от 10.03.2020 г., подписано от ответника И. С. Г.. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П. К. Б." ЕООД, видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, подписани от ответника на 10.03.2020г.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит П. К.
Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г. , „П. К. Б." ЕООД , в качеството му на кредитор, предоставя на ответника И. С. Г., в качеството му на клиент, кредит в размер на 3900,00 лв. със срок на кредита - 36 месеца и при размер на месечната вноска по кредита в размер на 188,03 лв. Годишният лихвен процент е в размер на 41,00 % , годишен процент на разходите (ГПР %) 49.12, а общото задължение по кредита е в размер на 6769.07 лв. Видно от договора , кредитополучателят И. С. Г. е положил подпис на всички страници от същия.
Представен е Погасителен план към Договор за потребителски кредит П.
К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г., надлежно подписан от кредитополучателя И. С. Г..
Представени и приети по делото са Общи условия на „П. К. Б." ЕООД към Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г.
Ответникът е закупил допълнителни услуги по т.15 от Общите условия 3 услуга Фаст в размер и услуга Флекси. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 780.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси": 1638.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 67.17 лева.
Автентичността на подписите на кредитополучателя И. С. Г., положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.
Първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК № 30043089729 И. С. Г. е поискал безплатно отлагане на една вноска.
Поисканото отлагане е от дата 02.07.2020г. И. С. Г. е пожелал да отложи една вноска, които се явява № 4 вноска по погасителния план към договора. Поради отлагането е подписан Анекс № 1 от 02.07.2020г. към процесния Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г., с който се отлагат горепосочената 1 погасителна вноска. Неразделна част от този Анекс е нов погасителен план с 37 погасителни вноски, по който клиентът трябва да погасява своето задължение и в края на същия да погаси и отложените вноски.
От приобщеното по делото преводно нареждане се установява, че „П. К.
Б." ЕООД е превел на кредитополучателя И. С. Г. сумата в размер на 3900,00 лв. на 11.03.2020г.
Поради неплащане на задълженията по процесния договор за кредит – непогасена част от задължението в размер на 5461,22 лв. „П. К. Б." ЕООД е обявил кредита за предсрочно изискуем. С уведомително писмо от 09.06.2022г. ищцовото дружество е уведомило ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което му е връчено лично на 13.06.2022г.
Представено по делото е извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020 г. с клиент И. С. Г..
Видно от заключенията на вещото лице Е. Т. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, които съдът намира за компетентно изготвени и обосновани, общият размер на извършените плащания от ответника се равнява на 6 081,32 лв., както следва: за главница – 1 443,37 лв.; за договорни лихви – 1 977,75 лв.; за пакети допълнителни услуги – 1 276,23 лв.; за лихви за забава върху главници – 340,99 лв0;. за законна лихва върху забавена месечна вноска – 1 012,98 лв.; за такса банка – 30 лв.
По този вариант остатъкът от дълга е както следва: за главница – 2 456,63 лв. (3 900 лв.
– 1 443,37 лв.); за договорни лихви – 633,26 лв. (2 611,01лв. – 1 977,75 лв.); за пакети допълнителни услуги – 1 141,77 лв. (2 418,00 лв. – 1 276,23 лв.).
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителните искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и на осъдителните искове с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които 4 черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.