Решение № 790 от 13.12.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1540/2024
- Вид
- Решение № 790
- Подписан
- 13.12.2024
- Състав
- Калина Христова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 790 гр. Враца, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420101540 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Производството е образувано по искова молба от Г. Н. Г., ЕГН **********, чрез адв. Л. Я., против „Никси – 25“ ЕООД, ЕИК 106031719, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС
В исковата молба се твърди, че по силата на договори за покупко – продажба, обективирани в Нотариален акт № 60, том II, дело № 565/06.03.1997 г. на нотариус при Районен съд – Враца, вписан в СлВп – Враца с вх. рег. № 344, том 17217, и Нотариален акт № 82, том III рег. № 5343, дело № 365/21.12.2009 г. на нотариус Рейна Стефанова, вписан в СлВп – Враца с вх. рег. № 9087/21.12.2009 г., акт № 49, том 19, дело № 3607/2009 г., ищецът е собственик на УПИ VI-152 от кв. 25 по плана на гр. Враца, представляващ поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с площ 915 кв. м, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., попадащ в сграда с идентификатор ***. – втори жилищен етаж, както и магазин-кафе сладкарница, който представлява сграда с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца.
Твърди се, че през 2021 г. ответното дружество е придобило правото на собственост върху съседния имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, представляващ УПИ VII-153 от кв. 25 по плана на гр. Враца. Сочи, че след придобиване на имот ответникът е изградил на границата на двата имота прозирна ограда от метални колци и тЕ. мрежа.
Твърди, че със заповед на Кмета на Община Враца в УПИ VII-153 е било отстъпено право на строеж върху общинска земя за рампа, която е изградена от праводателя на ищеца ЕТ „Нигор – Н. Г.“ и частично попада в имота на ответното 1 дружество, същата е законно изградена и служи за осигуряване на достъп до ситничарската работилница, находяща се в подземния етаж в собствената на ищеца сграда.
Заявява, че построената от ответното дружество по регулационната линия прозирна ограда му пречи да упражнява правото си на собственост, като освен че навлиза с 15-20 см в рампата, препятства достъпа до ситничарската работилница, който поради денивелация на имота, е възможен само през северозападната част на имота на ответника. Сочи, че единственият достъп до подземния етаж на собствената му сграда е през съществуващата рампа и с оглед нейното преграждане с поставената от ответното дружество ограда не може да се осъществи достъп до подземния етаж.
Твърди, че предвид, че този етаж представлява ситничарска работилница, се изисква да има отделни входове за стоката и за готовата продукция, като единственият достъп е през построената рампа. Достъпът за автомобили е възможно само през имота на ответника – през северозападната му част, между сграда с идентификатор *************.1 и имота на ищеца с идентификатор **********. Заявява, че достъп през собствения на ищеца имот не е възможен заради изградената по източната граница подпорна стена, която ограничава минаването на автомобили.
Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да премахне изградената от него прозирна ограда от метални колци и тЕ. мрежа по вътрешната регулационна граница на двата имота. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Никси – 25“ ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че не е извършило неоснователни и незаконосъобразни действия, които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, а в съответствие със закона е оградил собствения си имот, като е изпълнило прозирна ограда по регулационните граници на двата имота. Сочи, че е придобил собствеността върху имот с идентификатор ***, необременен с вещни тежести, като няма вписан акт за учредяване на право на строеж в полза на трето лице. Счита, че от приложените доказателства това не се установява. Оспорва твърдението, че достъпът до имота ма ищеца е възможен единствено през имота на ответника, като сочи, че ищецът има възможност за достъп до имота си през улица от четири страни. Заявява, че ищецът е изпълнил подпорната стена в имота си, без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което сам е влошил условията за достъп до сградата. Оспорва твърденията, че в подземния етаж на сградата се помещава ситничарска работилница, като заявява, че такава от дълги години не функционира, а имотът се използва за живеене. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че 1/ ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с площ 915 кв. м, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., попадащ в сграда с идентификатор ***. – втори жилищен етаж, както и магазин-кафе сладкарница, който представлява сграда с 2 идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Враца, а 2/ ответникът е собственик на имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, както и че 3/ ответното дружество е изпълнило прозирна ограда от метални колци и тЕ. мрежа на границата на двата имота.
Видно от представената от Община Враца преписка № 8/1994 г. се установява, че съгласно раздел II от Протокол от 07.03.1994 г. за проведен търг за отстъпване право на строеж върху общински терен, ЕТ „Нигор – Н. Г.“ е спечелил търг за магазин № 2 в комплекс „******“ от 144 кв. м.
Издадена е Заповед № 877/24.06.1994 г. на кмета на Община Враца, с която е наредено да се отстъпи право на строеж върху 144 кв. м общинска земя, представляваща петно в кв. 263, ж.к. „******“ – гр. Враца, на ЕТ „Нигор“ за построяване на магазин на един етаж за продажба на безалкохолни напитки, сладкарски изделия и закуски.
Между Община Враца и ЕТ „Нигор – Н. Г.“ е сключен Договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 07.03.1994 г., по силата на който Община Враца се задължава да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща петно от 144 кв. м, кв. 36, ж.к. „******“ по плана на гр. Враца, а ЕТ „Нигор – Н. Г.“ е изплатил по сметка на Общината договорената цена и се е задължил да построи магазин на един етаж за безалкохолни напитки, сладкарски изделия и закуски съгласно офертата и в съответствие с учреденото право на строеж.
С Констативен акт № 134/28.11.1994 г. са обективирани резултатите от извършена от служители при Община Враца проверка, като е констатирано, че Н. Г. М. е извършил нарушение, като в имота е построена рампа към зимничните помещения на обект „Сладкарница в ж. к. „*****“ без одобрени проекти и строително разрешение. Съставени са Акт № 121/28.11.1994 г. за установяване на нарушението и Наказателно постановление № 121/08.12.1994 г.
През месец декември 1994 е изготвен технически проект за обект „**** в ж.к.
*****“ кв. 263, гр. Враца, с инвеститор: фирма „Нигор“, като част конструктивна се съдържа в представената от Община Враца преписка № 8/1994 г., с отбелязване, че проектът е одобрен от Община Враца. Съгласно проекта, рампата е с размер 5 м х 3 м и застроена площ от 15 кв. м.
Със Заповед № 1550/27.12.1994 г. на Кмета на Община Враца на основание одобрения архитектурен проект е наредено ЕТ „Нигор – Н. Г.“ да заплати сумата от 8 370 лева, представляваща разлика в стойността на правото на строеж – за 15 кв. м рампа. Сумата е платена от ЕТ „Нигор – Н. Г.“.
С Констативен акт № 63/14.03.1995 г. след извършена от служители при Община Враца проверка е установено, че Н. Г. М. е построил рампа с размери 4 м х 8,50 м и застроена площ 34 кв. м, вместо предвидените по одобрен архитектурен проект 3 м х 5 м и застроена площ 15 кв. м.
Със Заповед № 324/13.04.1995 г. на Кмета на Община Враца е наредено ЕТ „Нигор – Н. Г.“ да заплати сумата от 10 602 лева, представляваща разлика в стойността на правото на строеж – за още 19 кв. м от рампата. Сумата е платена от ЕТ „Нигор – Н.
Г.“.
С Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „********* ж.к. *****, кв. 263 по плана на гр. Враца“ от 13.02.1997 г. е констатирано, че строителните и монтажни работи за строежа, който 3 представлява стоманобетонова скелетно гредова конструкция на един етаж с рампа и дървена покривна конструкция, са изпълнени съгласно одобрените проекти и строителни книжа и комисията предлага да се издаде разрешение за ползване на строежа „********* ж. к. *****, кв. 263 по плана на гр. Враца“.
Издадено е Разрешение за ползване № 22/21.02.1997 г.
Видно от Нотариален акт № 60, том II, дело № 565/1997 г., на 06.03.1997 г. вписан в СлВП – Враца с вх. рег. № 344 от 05.03.1997 г., том 17217, стр. 19482, ЕТ „Нигор – Н. Г.“ е продал на ищеца Г. Н. Г. собствения си недвижим имот, представляващ *********, находящ се в ж. к. „*****“, кв. 263 по плана на гр. Враца, с площ 155,75 кв. м.
Видно от Нотариален акт № 82, том III, рег. № 5343, дело № 35/2009 г., на нотариус Рейна Стефанова, вписан в СлВп- Враца вх. рег. № 9087/21.12.2009 г., акт № 49, том 19, дело № 3607/2009 г., на 21.12.2009 г. г. ЕТ „Нигор – Н. Г.“ е продал на ищеца Г. Н. Г. и собствения си недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ********** в гр. Враца по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-06/206 от 17.07.2006 г. на началник СК – гр. Враца, с адрес: гр.
Враца, ж.к. „******“, с площ 915 кв. м, стар идентификатор кв. 263а, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект с идентификатор ************.1 – втори жилищен етаж в сграда с идентификатор************.
Съдът не приема за доказано оспорването на автентичността на Акт за узаконяване № 8/06.03.1995 г. Видно от писмо вх. № 14646/29.10.2024 г. от Община Враца /л. 88/, след проверка на регистрите на техническия архив е установено наличие на вписване на оспорения акт, от който е налично само копие.
Предвид изминалият срок за съхранение от 10 години, ако е имало образувана преписка за узаконяване /в това число заявление и входирани и представени за одобрение проекти за узаконяване/, същите са предадени за унищожение. Посочено е, че актът е подписан от инж. К. Н. К. на длъжност гл. специалист, не е посочен пореден входящ номер, шифър на услуга, населено място, парцел, общински народен съвет, град, област и дата. Тези недостатъци на акта могат да имат други последици, но не и че такъв не е бил издаден.
Узаконяването на рампата в случая не е съществено, поради което наличието или липсата на оспорения акт не биха променили изводите на съда.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Г.
М., В. П. Г. и М. И. Б..
Свид. Н. Г. – баща на ищеца, заявява, че имотът е бил негов и той е сторил сградата. Твърди, че има разрешение за строеж за рампата, за което е заплатил на общината още през 1995 г. сумата от 10 620 лева за 38 кв. м рампа. Сочи, че в мазето на сградата има гараж, ситничарска работилница и цех за хляб и закуски, който е функционирал 15 години, след което бил затворен. Твърди, че не може да възобнови работа, тъй като единственият изход за готовата продукция за автомобил е през процесната рампа, върху която попада оградата на ответника. Сочи, че имотите са с денивелация, поради което няма как да се премахне изградената от него подпорна стена, тъй като има опасност от срутване.