Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 14.01.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 1094/2025
Вид
Решение № 11
Подписан
14.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 56 · Закон за здравето
  • чл. 56а · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ХАСКОВО, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Частно наказателно дело № 20255600201094 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкциониран с глоба в размер на 100 евро е З. М. Ж. от ***

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, установяваща, че засегнатият действително носи имената З. М. Ж., че неговият ЕГН е **********, а регистрираният му постоянен и настоящ адрес - *** 1

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не взема становище по искането за признаване на наложената финансова санкция и нейното изпълнение в Република България.

Назначеният служебен защитник намира искането за основателно.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 25.02.2025 г. от Rechtbank Rotterdam, Wilhelminaplein 100/125, 3072 AK Rotterdam, 96/241242-24 – съдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 07.01.2024 г., 13:46 ч., на жп гара в гр. Ротердам административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 12.03.2025 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатият З. Ж. е била наказан и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 07.01.2024 г., 13:46 ч., в гр. Ротердам е пушил на забранено място в района на жп гара, като деянието е могло да доведе до нарушаване на обществения ред, спокойствието, безопасността и нормалния ход на работа. Извършеното е определено като поведение, попадащо в категорията на престъпленията, установени от решаващите държави в резултат на задължения, произтичащи от актове, които са приети в рамките на договора за ЕО и на дял VI от Договора за ЕС. Квалифицирано е като съставомерно по чл. 72 от Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 г. Във връзка с препратката към каталога, изключващ преценката за двойна наказуемост, са цитирани: чл. 71 от Договора за създаване на Европейска общност; чл. 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 26, 29 и 30 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 100 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата 2 държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за пътническия транспорт. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 12.03.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил призован лично на 30.01.2025 г. и по този начин е бил уведомен за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е било постановено решението. Уточнено е отсъствието му от процеса.

Пояснено е още в удостоверението, че издаващата държава допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава, а именно лишаване от свобода с максимален срок от 2 дни. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили. В удостоверението е посочено е, че давностният срок за изпълнение на наложената финансова санкция изтича на 24.02.2029 год.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация сочат, че в случая се касае за нарушение на правилата за пътническия транспорт. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, а именно – „престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на 3 задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.).“, т.е. касае за поет по силата на ДФЕС и на упоменатия регламент ангажимент за нормативно регулиране на безопасността и сигурността на пътниците в железопътния транспорт. Независимо от това, двойна наказуемост в случая е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България и по-конкретно съгласно чл. 56 и чл.

56а от Закона за здравето, уреждащ забрана за тютюнопушене на регламентирани в същия закон места.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо, решението подлежи на изпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, определяне на левовата равностойност на наложената глоба не се налага.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 7 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение 96/241242-24 от 25.02.2025 г., издадено от Rechtbank Rotterdam - съдебен орган в Кралство Нидерландия, влязло в сила на 12.03.2025 г., за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 100 евро, на З. М. Ж., с ЕГН ********** от г***, за извършено на 07.01.2024 г. нарушение на чл. 72 от Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 година.

4

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ХАСКОВО, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Частно наказателно дело № 20255600201094 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкциониран с глоба в размер на 100 евро е З. М. Ж. от ***

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, установяваща, че засегнатият действително носи имената З. М. Ж., че неговият ЕГН е **********, а регистрираният му постоянен и настоящ адрес - *** 1

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не взема становище по искането за признаване на наложената финансова санкция и нейното изпълнение в Република България.

Назначеният служебен защитник намира искането за основателно.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 25.02.2025 г. от Rechtbank Rotterdam, Wilhelminaplein 100/125, 3072 AK Rotterdam, 96/241242-24 – съдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 07.01.2024 г., 13:46 ч., на жп гара в гр. Ротердам административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 12.03.2025 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатият З. Ж. е била наказан и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 07.01.2024 г., 13:46 ч., в гр. Ротердам е пушил на забранено място в района на жп гара, като деянието е могло да доведе до нарушаване на обществения ред, спокойствието, безопасността и нормалния ход на работа. Извършеното е определено като поведение, попадащо в категорията на престъпленията, установени от решаващите държави в резултат на задължения, произтичащи от актове, които са приети в рамките на договора за ЕО и на дял VI от Договора за ЕС. Квалифицирано е като съставомерно по чл. 72 от Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 г. Във връзка с препратката към каталога, изключващ преценката за двойна наказуемост, са цитирани: чл. 71 от Договора за създаване на Европейска общност; чл. 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 26, 29 и 30 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 100 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата 2 държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за пътническия транспорт. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 12.03.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил призован лично на 30.01.2025 г. и по този начин е бил уведомен за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е било постановено решението. Уточнено е отсъствието му от процеса.