Решение № 70 от 30.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно търговско дело № 20254001000012 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 115/31.10.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д. (Д.) по 120 000 лева на всеки един от тях – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие смъртта на И. С.ов М. в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на 3.06.2023 година по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 9.10.2023 година, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, във връзка с чл. 493а, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Със същото решение за разликата до претендираната сума от 200 000 лева от всеки един от ищците – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 3.06.2023 година по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, исковете са отхвърлени като неоснователни.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да 1 заплати на адвокат М. Б. сумата 23 850 лева – адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.

2, точка 5 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от всеки един от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д. (Д.) са осъдени да заплатят на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД направените деловодни разноски в размер на 1 463.94 лева съразмерно отхвърлената част от всеки един от предявените искове съгласно списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Плевен държавна такса върху уважената част от всеки един от предявените искове в размер на 19 200 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

С Определение № 580/13.12.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение Молба с вх. № 12535/16.11.2024 година от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, чрез „Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.“, представлявано от адвокат Н. М. и адвокат И. М., за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на Решение № 115/31.10.2024 година, постановено по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен, в частта за съдебните разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. Б. – пълномощник на Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д. (Д.), против Решение № 115/31.10.2024 година, постановено по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен, в частите, с които са отхвърлени претенциите на всеки един от ищците над 120 000 лева до размер на 200 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че при определяне размера на обезщетенията първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен релевантните обстоятелства; формираната съдебна практика в сходни случаи; обществено-икономическите условия в страната; минималната застрахователна сума (лимит на отговорност) за всяко моторно превозно средство за имуществени и неимуществени вреди (чл. 492 от Кодекса за застраховането). Отсъдените обезщетения не репарират изцяло болките и страданията на увредените лица.

Направено е искане да се отмени Решение № 115/31.10.2024 година, постановено по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен, в частите, с които са отхвърлени исковете на всеки един от ищците над 120 000 лева до 200 000 лева, и да се постанови друго такова за присъждане на пълния размер на претендираните обезщетения, ведно със законната лихва от 9.10.2023 година до окончателното изплащане на сумите; разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н. М. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в който излага 2 съображения за нейната неоснователност.

С писмено становище адвокат Н. М. – процесуален представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа отговора на въззивната жалба.

В законния срок е постъпила частна въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, чрез „Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.“, представлявано от адвокат Н. М., против Определение № 580/13.12.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излагат подробни съображения за недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците в присъдения от състава на Окръжен съд Плевен размер, цитират се Решение от 25 януари 2024 година по дело С438/2022 година на Съда на европейски съюз, съдебна практика. Изразява се становище за приложимост на Наредбата за заплащане на правната помощ.

Формулирано е искане да се отмени Определение № 580/13.12.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважи молбата на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Депозиран е отговор на частната въззивната жалба от адвокат М. Б. – пълномощник на Е. Д. М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат М. Б. оспорва частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат М. Б. – процесуален представител на Е. Д.

М., С. И. М., Д. И. М., З. Б. Д., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове с посочено правно основание чл. 493а, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди дружеството-застраховател да заплати на всеки един от ищците по 200 000 лева – обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие смъртта на И. С.ов М. при пътнотранспортно произшествие на 3.06.2023 година по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 9.10.2023 година, до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че инцидентът на 3.06.2023 година е настъпил по 3 вина на Войсел Димитров Димитров, управлявал лекотоварен автомобил „Форд транзит“, с рег. № ЕН 27 11 КХ, за който е сключена за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД. Ищците отправили писмени застрахователни претенции към застрахователя на 9.10.2023 година, но не са постигнали споразумения относно размера на предложените им обезщетения. Изтъква се, че кончината на И. С.ов М. се отразила изключително неблагоприятно на физическото състояние на всеки един от тях; от загубата претърпели и продължават да търпят значителни неимуществени вреди – физически страдания, болки и притеснения; здравословното им състояние се влошило; загиналият бил опора в техния живот.

Пред първостепенния съд е депозиран отговор от адвокат Н. М. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в който излага аргументи за нередовност на исковата молба, оспорва претенциите за неимуществени вреди по основание и размер; заявява, че И. С.ов М. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.

В съдебно заседание пред Окръжен съд Плевен процесуалните представители на дружеството-ответник оспорват исковете.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 115/31.10.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от адвокат М. Б. – процесуален представител на Е. Д. М., С. И.

М., Д. И. М., З. Б. Д., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при 4 условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Безспорно е, че за лекотоварен автомобил „Форд транзит“, с рег. № ЕН 27 11 КХ е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД към датата на пътнотранспортното произшествие.

Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

Решение № 115/31.10.2024 година по т. д. № 45/2024 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на Е. Д. М., С.

И. М., Д. И. М., З. Б. Д. в размер на по 120 000 лева на всеки един от тях не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно основанието на предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди спрямо „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е установено със сила на пресъдено нещо.

Не е спорно, че Е. Д. М. е майка на И. С.ов М.; С. И. М. и Д. И. М. са негови синове; а З. Б. Д. е съжителствала на съпружески начала с починалия.

Пред Окръжен съд Плевен са разпитани свидетелите В. Д. И., Я. Н. С., Ц. С.ов М.

(брат на починалия И. С.ов М.) за претърпените от ищците (жалбоподатели пред настоящата инстанция) болки и страдания вследствие кончината на И. С.ов М..

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 3.06.2023 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 780 лева.