Решение № 5776 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5776 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20241100500936 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 351742/06.12.2023 г. на ищеца Е.

Г. Г. срещу решение № 19177/22.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 39748/2023 г. на Софийския районен съд, 163 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 39/18.05.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; за възстановяване на длъжност „лекар анестезиолог-асистент в КАИЛ на „СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД”, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 800,00 лева, представляващи разноски по делото.

Пред въззивния съд се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Незаконосъобразен бил изводът на СРС, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение били и по чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ, и по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и че нямало пречка да се комбинират, доколкото уреждали различни хипотези. Не било налице основанието по чл. 325 КТ, защото не бил изтекъл срокът, а и към момента на уволнението длъжността „началник“ не била заета от лице, спечелило конкурс, трудовото правоотношение не било и срочно. Не 1 била налице и хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Защитната теза на самия работодател била, че изискването за заемане на длъжността, установено в чл.

68, ал. 2 ЗЛЗ, не било приложимо за временно изпълняващия длъжността „началник“. Допълнителното споразумение № 867/23.12.2020 г. било недействително поради противоречие със закона - към момента на сключването му служителят не е отговарял на изискването по чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ.

Щом не пораждало правно действие, не била налице и възможност да се прекрати трудово правоотношение, възникнало по него. Не било налице съгласие за изменение на трудовия договор, сключен през 2004 г., изменен с допълнително споразумение № 20/16.02.2007 г., не било налице съгласие и за сключване на срочен договор. Изменението по допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г. било временно – до изтичане на уговорения в него срок, след което се възстановявало правоотношението за длъжността „лекар анестезиолог-асистент“. Не бил обоснован изводът на СРС, че на служителя било предложено да сключи допълнително споразумение от 12.05.2023 г.

Работодателят упражнил правото си на уволнение при злоупотреба с право, което възражение не било разгледано от СРС. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ответникът „СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като краен резултат поради следните съображения:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: 1/ по договор № 2242004 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата 2 на което ищецът е заел длъжността „лекар анестезиолог-ординатор“ в КАИЛ;

2/ с допълнително споразумение № 20/16.02.2007 г. ищецът заел длъжността „лекар анестезиолог-асистент“; 3/ на 23.12.2020 ищецът е подал заявление за преназначаване, с което е поискал промяна на заеманата длъжност от „лекар анестезиолог-асистент“ на „началник“ на Клиника по анестезиология и интензивно лечение; 4/ по допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г. ищецът е приел да изпълнява длъжността „началник“ на КАИЛ за срок до провеждане на конкурс, с клауза за изпитване от 6 месеца, уговорен срок за предизвестие в полза и на двете страни от 90 дни; 5/ на 23.12.2020 г. на ищеца е била връчена длъжностна характеристика, в VI, т. 1 е посочено, че изискване за длъжността е служителят да е хабилитирано лице, 6/ със заповед № 39/18.05.2023 г., връчена на ищеца на същата дата при отказ, трудовото правоотношение е било прекратено; 7/ ищецът не е бил хабилитирано лице – нито към 23.12.2020 г., нито към 18.05.2023 г.; 8/ преди връчването на заповедта ответникът изготвил и обявил в НАП допълнително споразумение от 12.05.2023 г., по силата на което ищецът да заеме длъжността „лекар специалист по анестезиология и интензивно лечение“, което последният отказал да подпише; 9/ на 12.05.2023 г. между работодателя и трето за спора лице /Е.И.К./ бил сключен срочен трудов договор - със срок „до провеждане на конкурс“, по силата на който това лице е заело длъжността „началник“ КАИЛ.

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г., ВКС, 4 ГО/.

Във връзка с наведените от ищеца оплаквания, въззивният съд намира следното:

С допълнителното споразумение № 867/23.12.2020 г. /прието като писмено доказателство/, сключено по писмено искане на ищеца страните са постигнали писмено съгласие ищецът да изпълнява нова длъжност, различна от заеманата до момента. Ето защо е спазено изискването на чл. 119, ал. 1 КТ.

От изразената в споразумението воля не следва трудовият договор от 2004 г.

/изм. 2007 г./ да се изменя за определено време /както твърди ищецът - до изтичане на срочния договор/. Подобни изявления в документа липсват, което означава, че подобно съгласие не е постигнато. Следователно за новата 3 трудова функция между страните е налице сключен нов срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ - за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Ако този нов трудов договор бъде прекратен без значение от основанието, за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй като той не запазва действието си /така решение № 344/29.11.2011 г. по гр. д.

№ 1407/2010 г., ВКС/. Ето защо съдът намира, че действащото към момента на уволнението правоотношение е единствено това по допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г.

Ищецът поддържа, че в заповедта за уволнение били посочени две правни норми, които си противоречали; не било налице идентитет между словесното и цифровото прекратително основание; не било ясно на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било прекратено правоотношението – липса на образование или на квалификация; не било ясно и кое трудово правоотношение се прекратявало.

В процесната заповед се съдържа изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „началник“ на КАИЛ. Разпоредено е изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 3 месеца. Обстоятелствата /фактите/, на които работодателят е основал волята си за уволнение са: неизпълнение на изискването за „хабилитирано лице“ по чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ за заемане на длъжността „началник“ на КАИЛ; че допълнителното споразумение е със срок „до провеждане на конкурс“; сключен трудов договор със служител, който отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ; че служителят е отказал да подпише допълнително споразумение № 86/12.05.2023 г. за изменение на трудовото правоотношение и заемане на длъжността „лекар специалист по анестезиология и интензивно лечение“. Заповедта съдържа следните правни квалификации на основанието за уволнение: 1/ чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ - трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок; 2/ чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ вр. чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ - работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Според чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ началник на клиника може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина - хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.

Първо, в заповедта ясно и недвусмислено е посочено кое трудово правоотношение се прекратява - това за длъжност „началник“ на КАИЛ, не за „лекар анестезиолог-асистент“ /както беше посочено, то е прекратено през 2020 г. – със заемането на длъжността „началник“/.

Второ, при преценката на основанието за уволнение следва да се вземат предвид посочените в заповедта факти /а не правните квалификации/.

4

Само ако не съдържа конкретни обстоятелства /фактическо изложение на основанието/, съдът се води от правната квалификация. В останалите случаи преценката се прави въз основа на първите, като дори и дадената правна квалификация да не съответства на тях, това само по себе си не може да доведе до незаконност на уволнението. Работодателят не е длъжен да дава вярна правна квалификация – тя да съответства на фактическите основания.

За да е законно уволнението, в заповедта следва да има достатъчно информация, от която за работника да е ясно основанието, на което се прекратява договорът, а за съда - да е налице възможност за проверка за законосъобразност.

Процесната заповед съдържа фактите /да се различават от цифрови и словесни правни кавалификации/, на които работодателят упражнява правото си да прекрати договора – ищецът не притежава квалификацията „хабилитирано лице“, каквато в чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ се изисква за заемане на длъжността „началник“. Посочена и нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – коректната правна квалификация на уволнителното основание. Ясно е от заповедта, че служителят няма квалификация „хабилитирано лице“ /доколкото това не е образователна степен/. Така изразена, волята на работодателя не поражда съмнение относно уволнителното основание, а и се допълва от разпореждането за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. В чл. 325, т. 1, т. 3 КТ е предвидено прекратяване на договора без предизвестие, поради което не остава съмнение, че уволнението е по квалификацията, която изисква предизвестие.

Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47216533-8312-47d1-a48d-a66bd2aa9e49