Решение № 1628 от 22.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №........ гр. Стара Загора, 22.11.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на девети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Ваня Т. при секретаря Тонка Т. като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело № 1160 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

Ищците Т. Карастоянова – Маринова и Т.М., действащ със съгласието на майка си Т. Карастоянова, твърдят, че на 12.11.2007 год., „Банка ДСК“ АД чрез Финансов център Казанлък е предявила молба пред Районен съд - Казанлък, въз основа на която е било образувано частно гражданско дело № 2054/2007 по описа на Казанлъшки районен съд. В посочената молбата,"Банка ДСК" АД- ФЦ Казанлък, твърди, че на дата 08.09.2005г. е сключила договор за текущо потребление с П. Д. П., който е обезпечен с поръчителството на две лица, а именно: Марин Делчев М. и Здравко Неделчев Найденов.

В молбата до Районен съд -

Казанлък, Банка ДСК отправила искане главният длъжник и поръчителите да бъдат осъдени солидарно и да заплатят сумата от 10 238.73 лева /десет хиляди двеста тридесет и осем лева/, сумата от 2166,44 лева /две хиляди сто шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) редовна лихва, както и 619,12 лева (шестстотин и деветнадесет лева и дванадесет стотинки/ санкционна лихва към 10.12.2007г., включително ведно със законната лихва от датата на подаване на молба до окончателното заплащане на дълга и направените от банката по делото разноски. За гореописаните суми, в същата молба Банка ДСК АД искала от съда да и се издаде изпълнителен лист. С определение № 365 от дата 14.11.2007 г. на Районен съд Казанлък е издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК.

Изпълнителният лист бил издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание чл. 237, чл.242 до чл.244 от ГПК (отм). - извлечение от сметка, с които се установявало вземане на банка ДСК АД по договор за кредит сключен на 29.08.2003г. между П. Д. П. и банка ДСК АД. От определение № 365/20007 било видно, че - Марин Делчев М. и Здравко Неделчев Найденов са осъдени солидарно, като поръчители, да заплатят горепосочените суми.

След като ответника в настоящото производство се снабдява с изпълнителен лист, образува при ЧСИ Румяна Манджурова изпълнително дело № 20078680400426. По посоченото дело Марин Делчев М. и Здравко Неделчев Найденов са привлечени като солидарни длъжници и като такива взискателя предприема изпълнителни действия срещу тях. По посоченото дело Марин М. започва да внася всеки месец суми за изплащане на вземането на взискателя.

На дата 27.03.2015 год., Марин М. починал и оставил за наследници сина си Т.М.М. и съпругата си Т.Т.К..

На дата 05.07.2018г., с Входящ документ № 8599 Т.Т. Карастоянова- Маринова и синът ѝ Т.М.М. чрез неговата майка и законен представител и депозират искова молба пред Казанлъшки районен съд, въз основа на която молба било образувано гр. дело № 1768 от 2018г, по описа на Районен Съд - Казанлък. С исковата молба по гр. дело № 1768 от 2018г., по описа на Районен Съд - Казанлък, в качеството си на наследници на Марин Делчев М., ищците са поискали договора за поръчителство сключен между покойния – Марин Делчев М. и банка ДСК да бъде обявен за нищожен. На дата 14.12.2018 с решението си съда обявява договора за нищожен, като същото решение е влязло в законна сила на дата 14.1.2019г.

След влизане в сила на решението и към момента на предявяване на настоящият иск, ответникът, не е възстановил на ищците сумите, постъпвали по изп.дело № 20078680400426 по описа на ЧСИ Манджурова и които суми са преведени по сметка на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********, чрез съдебен изпълнител Манджурова.

Към датата на предявяване на настоящият иск, ответникът дължи на ищците сума в размер на 898 лева за периода 28.02.2014 год., - 16.03.2015 год. Този факт се доказвал от удостоверение с изх.№ 2479/20.02.2019 г. от ЧСИ Румяна Манджурова с рег. №868, с район на действие ОС – Стара Загора, с което се установяват преведените от ЧСИ Манджурова към ответника суми.

В правната теория и практика безспорно било установено, че по един нищожен договор между страните, които са го сключили, все едно никога не е имало правоотношение и че всеки може да се позове на нищожността. На основание чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен , всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В конкретният случай, поради нищожност на първия акт, падат и правата на третото лице, като третото лице има срещу своя праводател правата по чл.188 и следните от ЗЗД както при всяка друга покупко - продажба на чужда вещ. С оглед на това парите получени от „БАНКА ДСК „ЕАД ЕИК:********* по изпълнително дело 20078680400426 по описа на ЧСИ Манджурова, подлежали на връщане на осн.чл. чл.34, вр., чл.55, ал.1 ЗЗД.

Искането е да се постанови решение с , което да се осъди ответника да заплати на Т.Т.К. и Т.М.М., действащ чрез майка си и законен представител Т.Т.К., сумата в размер на 898 лева, за периода 28.02.2014 год., - 16.03.2015 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, която сума ответникът дължи на ищците, тъй като договорът за поръчителство въз основа на, който е удържана сумата е обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.дело № 1768 от 2018г., по описа на Районен Съд - Казанлък.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като предявеният осъдителен иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Видно от представеното Удостоверение изх. № 2579/20.02.2019г., изд. от ЧСИ Р. Манджурова, рег. № 868 с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, сумите били внасяни от Т.Т. Маринова. Нямало представени доказателства, ищецът като недееспособен наследник на починалото задължено лице, да е приело наследството по реда и при условията на чл. 61 от ЗН. В случая спрямо втория ищец не било налице неоснователно обогатяване, тъй като не се доказва по безспорен и категоричен начин разместване на имуществени блага от патримониума на едно лице към друго, вследствие на което да настъпи обедняване на първото и обогатяване на второто.

В този смисъл и предвид изложените по- горе обстоятелства, счита предявения иск от Т.М.М. изцяло за неоснователен и недоказан.

На следващо място оспорват размера на претендираната сума. Този размер не се доказвал от представените и приложени писмени доказателства към исковата молба. Също така, считано от 14.02.2013г., вземането на БАНКА ДСК ЕАД по Договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2005г., обезпечено с процесния договор за поръчителство, е цедирано (продадено) на дружеството „ОТП Факторинг България" ЕАД. След тази дата всички плащания за погасяване на задължението са били превеждани на дружеството - цесионер.

Предвид това, „БАНКА ДСК"

ЕАД не се е обогатила неоснователно, след датата на цедиране на вземането - 14.02.201Зг. не е кредитор респ. взискател по процесното задължение, поради което счита, че така предявените искове са напълно неоснователни и недоказани.

Искането е да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендирани са разноски.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на 08.07.2005 г. в гр. Казанлък е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ и П. Д. П., както и че към главния Договор за кредит е приложен Договор за поръчителство с поставена дата 08.07.2005 г., като Марин Делчев М. (наследодателят на страните) се е подписал като поръчител по договор за кредит, който не е индивидуализиран.

Не е спорно и че с определение № 365 от дата 14.11.2007 г. на Районен съд гр. Казанлък е издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, с което се установява вземане на „Банка ДСК“ АД по същия този Договор за кредит между П. Д. П. и Банката, с което определение Марин Делчев М. и Здравко Неделчев Найденов са били осъдени солидарно, като поръчители да заплатят претендираните суми по кредита. Образувано е изпълнително дело № 426/2007 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова с взискател „Банка ДСК“ АД.

Страните не спорят, че на 13.02.2013 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания Банката е цедирала вземането си по това изпълнително дело на „ОТП Факторинг“ ЕАД, като същото е видно и от представения към гр.д. № 1768/2018 г. по описа на РС Казанлък Договор за цесия. По настоящото дело няма събрани доказателства кога е конституиран като взискател по горепосоченото изпълнително дело цесионерът, въпреки че имаше отправено възражение от ответника в насока, че всички процесните събрани суми са били превеждани на новия Кредитор. Всъщност изясняването на този въпрос се явява ирелевантно по делото, доколкото съдебният изпълнител следи за правата на страните в изпълнителния процес, а по настоящото дело се събраха категорични доказателства, че процесните суми (в размер на общо 898 лева) са били превеждани на Банка ДСК.

Към исковата молба е представено удостоверение на ЧСИ Румяна Манджурова, видно от което в периода от 2014 до 2015 г. са постъпили суми от Т.Т. Маринова в размер на 900 лева, от които 2 лева за банкови такси и 898 лева са били преведени на взискателя Банка ДСК.

По делото беше изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице, след като е направило справка по изпълнителното дело, е констатирало, че по посоченото дело № 426/2007 г. Марин Делчев М. и другият поръчител са привлечени като солидарни длъжници въз основа на издадения изпълнителен лист.

Като такъв М. започва да внася всеки месец суми за заплащане на вземането на Банката - взискател до датата на смъртта си – 27.03.2015 г. Всъщност направената справка показва, че сумите са удържани от запор на трудовото възнаграждение на Марин М. за периода от 28.02.2014 г. до 16.03.2015 г. и са превеждани от съдебния изпълнител на Банката. Вноските са 10 на брой, всяка от които е в размер на 89, 80 лева или общо Банката е получила сумата от 898 лева.

По делото безспорно се доказа и че ищците Т.Т. Карастоянова – Маринова и Т.М.М. са наследници на солидарния длъжник Марин М.. С представеното по делото удостоверение за наследници се констатира, че Марин Делчев М. действително е починал на 27.03.2015 г. и е оставил за наследници съпругата си Т. Маринова и сина си – Т.М. (към настоящия момент непълнолетен, на възраст 15 години). По делото са представени и доказателства, че непълнолетният е приел наследството на починалия си баща Марин Делчев М. по опис – удостоверение № 81/2015 г. по ч.гр.д.№ 3014/2015 г. на РС Стара Загора. Приемането на наследството е вписано в особената книга по чл. 49 ал. 1 от ЗН на 23.07.2015 г.

Междувременно след смъртта на солидарния длъжник М. неговите наследници и ищци по настоящото дело са подали молба да бъдат конституирани по изпълнителното дело като взискатели. Представили са внос*** бележка за сумата от 3267, 10 лева, която е била заплатена на ОТП Факторинг на дата 29.05.2015 г.

С разпореждане на съдебният изпълнител от 29.06.2015 г. на основание чл. 429 от ГПК като взискатели са конституирани наследниците на починалия длъжник Марин Делчев М. за платения от тях дълг.

Съдебният изпълнител е представил доказателства, че след конституирането им като взискатели по банкова сметка на Т. Маринова са възстановени суми от главния длъжник П. П. в периода от 10.03.2017 г. до 29.06.2018 г. или общо 9 банкови превода на обща стойност 459, 17 лева.

На 05.07.2018 г. след последния превод на сума Т. Маринова и сина ѝ завеждат дело пред Казанлъшкия районен съд, по което искат сключения от техния наследодател Договор за поръчителство да се прогласи за нищожен.

С Решение № 710 от 14.12.2018 г. по гр.д. № 1768/2018 г. по описа на РС Казанлък е обявен за нищожен сключения Договор за поръчителство от 08.07.2005 г. поради невъзможен предмет, като решението е влязло в сила на 02.01.2019 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: