Решение № 123 от 05.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000462 по описа за 2022 година

Производство по чл. 250 ГПК.

По делото на 13.02.2023 г. е постъпила молба вх. № 1136 от 13.02.2023 г. изходяща от „К.“ АД в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. А..

С нея се иска по делото да се постанови допълнително решение, с което съдът да се произнесе по направеното от дружеството пред въззивния съд възражение по чл. 17 от ГПК за прогласяване нищожността на Заповед № ЗЦУ-ОПР-7 от 14.01.2020 г. на И.д. на Н. касаеща осъществяване на процесуално представителство.

Препис от молбата е изпратен за отговор на Синдика и на Н., които не са подали такъв.

Съдът след запознаване със същата и с данните по делото намери за установено следното:

Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

В случая се иска допълване на решение на въззивна инстанция.

По този повод следва да се посочи, че според чл. 258 от ГПК решенията 1 на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция пред апелативните съдилища. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая с решението, чието допълване се иска ПАС е извършил произнасяне по предявените от него жалби и е осъществил контрол относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваните съдебни актове в посочените по- горе граници и е потвърдил същите.

Това води до извод, че не може да се говори за непроизнасяне по направените от жалбоподателите пред съда с жалбата искания.

В случая молителят свързва същото с липса на изричен диспозитив по възражението му за нищожност на Заповед № ЗЦУ-ОПР-7 от 14.01.2020 г. на И.д. на Н..

В тази връзка следва да се посочи, че основателността на този тип възражения се преценява в мотивите на решението и при извод за нищожност се формира извод за непораждане действие на административния акт, но не се дължи изричен диспозитив по този въпрос.

Изложеното сочи, че предпоставките за допълване на решението не са налице и искането следва да се остави без уважение.

Тук за яснота на молителя е нужно да се спомене, че в случая съдът приемайки жалбата на Н. за редовна, а актът на ПОС за допустим е извършил тази преценка.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1136 от 13.02.2023 г. на „К.“ АД в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. А., с която се иска да се постанови допълнително решение по делото, с което съдът с оглед направено по чл. 17 от ГПК възражение да прогласи нищожността на Заповед № ЗЦУ-ОПР-7 от 14.01.2020 г. на И.д. на Н. .

2

Решението може да се обжалва в месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3