Решение № 12040 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12040 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110152743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от „Д - О. З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез пълномощника си адв. А. Д. срещу ЗАД „О. - З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., чрез пълномощника юрк. И. А., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2979.26 лева (главница), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470033323001300, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 28.07.2023 г. в град Бургас, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 21.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 441.04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.10.2024 г. до 21.11.2025 г.

Ищецът твърди, че на 28.07.2023 г. в гр. Бургас, в кръговото кръстовище на бул.

„Янко Комитов" и ул. „Проф. Яким Якимов", е реализирано ПТП с участието на товарен автомобил „Форд Транзит" с рег. № *******, управляван от А. С., и автобус „Соларис Урбино" с рег. № *******, управляван от И. К.. Ищецът описва механизма на ПТП по следния начин: водачът на товарния автомобил „Форд Транзит", поради нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение в кръгово кръстовище предприема маневра преминаване в съседна дясна лента, без да пропусне правомерно движещия се в нея автобус „Соларис Урбино", и реализира ПТП, като го удря. Твърди се, че увреденият автобус е застрахован при ищеца по застраховка „Каско+", а гражданската отговорност на виновния водач на товарния автомобил е застрахована при ответника ЗАД „О. - З." АД. В изпълнение на застрахователния договор ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2964.26 лева и е направил ликвидационни разноски от 15.00 лева. Твърди се, че е отправена регресна покана до ответника (писмо изх. № 0-92-12195/26.09.2024 г.), получена на 27.09.2024 г., но плащане не е постъпило, като с писмо от 08.10.2024 г. ответникът е отказал плащане. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: ДКП, застрахователни полици, кореспонденция, фактури и др.

Прави доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на САТЕ.

Ответникът ЗАД „О. - З." АД оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва твърдения механизъм на ПТП, като твърди, че липсва виновно поведение от страна на водача на МПС „Форд" с рег. № *******. Ответникът твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на МПС „Соларис" с рег. № *******, който е навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на товарния автомобил или е извършил неправилна маневра „излизане от кръгово". Оспорва съдържанието на представения Двустранен констативен протокол и причинно-следствената връзка между вредите и събитието. Ето 1 защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: пълномощно. Прави доказателствени искания: допълнителни задачи към САТЕ.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие – 28.07.2023 г., за влекача/автобус „Соларис Урбино“ с рег. № ******* е имало действащо застрахователно правоотношение по доброволна застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество „Д - О. З.“ ЕАД (полица № 4700022021000861), а гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******* е била застрахована при ответника ЗАД „О. - З.“ АД (полица № 206-13 3/12301107021 / GI 112841264). Не е спорно също така, че в изпълнение на застрахователния договор ищецът е изплатил на застрахования собственик (Община Бургас / „Бургасбус“ ЕООД) сумата от 2964.26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите.

По отношение на механизма на ПТП.

Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.

От събраните по делото доказателства – разпита на свидетеля И. К. К. и от заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 28.07.2023 г. около 05:20 ч. в гр. Бургас, в кръговото кръстовище, образувано от бул. „Янко Комитов“ и ул. „Проф. Яким Якимов“ (в района на кв. „Славейков“ / КАТ), се движат автобус „Соларис Урбино“ с рег. № *******, управляван от свидетеля И. К. К., намиращ се в дясната пътна лента на кръговото кръстовище, и товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******, управляван от А. С., движещ се в лявата пътна лента на същото кръстовище.

Механизмът на произшествието настъпва, когато водачът на товарния автомобил „Форд Транзит“, намирайки се в лявата пътна лента, предприема маневра за отклонение и завой надясно с цел да напусне кръговото движение. При тази маневра водачът на товарния автомобил пресича траекторията на правомерно движещия се направо в дясната лента автобус „Соларис Урбино“, навлиза изнанадващо в нея, без да подаде своевременна светлинна сигнализация без да се убеди, че маневрата е безопасна и че пътната лента е свободна, и без да пропусне превозното средство, чийто път пресича.

Вина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие има водачът на 2 товарния автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******* – А. С.. Със своето поведение същият е нарушил императивните разпоредби на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на посочения текст, водач на пътно превозно средство, който възнамерява да предприеме маневра (в случая – завой надясно за излизане от кръговото кръстовище), е длъжен преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, покрай него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Разпоредбата на ал. 2 допълва това задължение, като предвижда, че при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в лентата, в която навлиза.

От събраните по делото доказателства (гласните от разпита на свидетеля К.) и заключението на съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице инж. Й. се установи по несъмнен начин, че водачът на товарния автомобил „Форд“ е предприел отклонение и завой надясно директно от лявата пътна лента на кръговото движение. При тази маневра той е навлязъл в дясната лента, в която в същия момент напълно правомерно, движейки се в кръга, се е намирал автобус „Соларис Урбино“ с рег. № *******. Вместо да изпълни законовото си задължение да остане в своята лента или да пропусне движещото се в съседната лента превозно средство, водачът А. С. е пресякъл траекторията му и е предизвикал удара, с което е реализирал виновно и противоправно поведение, явяващо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

По отношение на размера на вредата и причинната връзка.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

В резултат на удара са причинени имуществени вреди по автобус „Соларис Урбино“ с рег. № *******, включващи увреждания по облицовката на предната броня в нейната лява част, панела на предните леви светлини, маската на светлините, страничния ляв капак (долна част на първи капак) и тонираното челно стъкло. Тези вреди са подробно описани в представения по делото опис-заключение по щетата и се потвърждават изцяло от приетата съдебно-автотехническа експертиза.

Според заключението на вещото лице инж. Й. стойността на необходимия ремонт за възстановяване на автобуса по средни пазарни цени към датата на произшествието (28.07.2023 г.) възлиза на сумата от 4405,99 лева с включен ДДС (равностойност на 2252,75 евро).