Определение № 843 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500754 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341, чрез пълномощника юрисконсулт Б., против Разпореждане № 3552/04.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 328/2025, ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Ф. Н. А., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. З. № 9, за сумата от 581,72 лева главница, 34,14 лв.-договорна лихва, 198,96 лв.-законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, постановяването му при съществени процесуални нарушения с искане да бъде отменено. Оспорва се изводът на районния съд за наличието на неравноправни клаузи. Поддържа се, че уведомлението за извършената цесия е изпратено по постоянния адрес на длъжника на 24.08.2023 г. Излагат се подробни съображения за формалния характер на заповедното производство и се оспорва необходимостта за представяне на доказателства за прехвърляне на вземането. Обосновават се доводи за издаване на заповед за изпълнение въз основа на заявлението. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

1

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Н. А., за вземания, произтичащи от договор за паричен заем от 07.10.2020 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания са придобити от заявителя съгласно подписаното на 09.08.2023 г. Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. между„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД: 581, 72 лв.- главница; 34, 14 лв.- възнаградителна лихва за периода 16.10.2020 г.

– 05.03.2021 г.; 198, 96 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.03.2021г. – 17.12.2024 г., както и на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Представено е копие от договора за паричен заем, сключен между цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополчателя Ф. Н. А.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 850лв., при лихвен процент от 40,00 %, ГПР от 47,60% и предоставяне в тридневен срок на поръчителство от две физически лица с осигурителен доход над 1000лв., изискване да не са поръчители по други кредити, да не са кредитополучатели или Б. гаранция за срок – 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора или да представи договор с дружество-поръчител, одобрено от заемодателя. Не е представен договор за поръчителство, но от приложения погасителен план се установява, че месечните погасителни вноски включват и сума за покриване на възнаграждението при поръчителство в размер на 441, 21 лева. Общата сума подлежаща на връщане е 1365лв.

За да отхвърли заявлението първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на притендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство. Настоящата инстанция, обаче, намира, че доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то ще е в състояние да се произнесе и без да обездвижва на този етап от производството заявлението.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че договорът за паричен заем е евентуално недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя. Действително посоченият ГПР е под законоустановения максимум, но съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ и да не отчита реалните 2 разходи по кредита. В договора за кредит е предвидено задължително предоставяне на обезпечение, като посочените видове обезпечения в т.1 и т.2 на чл.4 от договора са практически неизпълними за заемателя. Същият е принуден в един изключително кратък срок да предостави гаранция чрез поръчителство от лица, по отношение на които са поставени едни твърде високи изисквания за доходи и кредитен рейтинг.

Същото се отнася и за изискването за предоставяне на Б. гаранция. Не може да се очаква от лице, търсещо заем в нисък размер, да разполага с възможности за осигуряване на банкови гаранции. Така е оставена третата възможност – предоставяне на обезпечение от дружество поръчител, което е одобрено от заемателя. Макар договорът за поръчителство да не е представен, то от приложения погасителен план се установява задължението на кредитополучателя да заплаща на заемодателя суми, представляващи възнаграждение на поръчител, разсрочено заедно с всички останали задължения по договора за потребителски кредит – главници, лихви, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Така заемодателят е следвало да получава допълнителна сума – възнаграждение на поръчител, което е пряко свързано с договора за паричен заем и следва да се приеме за разход по договора. В случая икономическата тежест се понася от потребителя, който заплаща възнаграждението наред с другите парични задължение за предоставения заем, поради което процесното възнаграждение представлява разход по кредита и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Очевидно е че това възнаграждение не е включено в ГПР посочен в договора за заем. Така съществува вероятност тази клауза да цели заобикаляне на императивна норма на ЗПК относно допустимия максимум на ГПР, поради което и на осн. чл.31 от ЗПК е нищожна. Нищожността на тази клауза се приравнява на липса на посочване на реален ГПР, което пък е нарушение на чл.10, ал.1 , т.10 от Закона. Така , на осн. чл.22 от ЗПК договорът за заем се явява недействителен.

При съпоставка на стойностите на обявения ГПР, с размера на дължимото възнаграждение на поръчителя е налице голяма вероятност това скрито възнаграждение да не е включено в разходите, съставляващи ГПР. Това, от своя страна съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит.

Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски.

Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор.

Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23 ЗПК, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Ето защо подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение следва да бъде отхвърлено.

По изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3552/04.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 328/2025г., ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ф. Н. А., 3

ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. З. № 9, за сумата от 581,72 лева главница, 34,14 лв.договорна лихва, 198,96 лв.-законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4