Решение № 2347 от 16.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2347 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110149097 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „..............“ ЕООД да заплати на „................“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 5309.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 6, вх. А, ет. 1, сумата от 1233.74 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., сумата от 19.10 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 25.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

С определение, постановено в проведеното на 16.11.2022г. открито съдебно заседание, производството по делото е прекратено по отношение на ответницата В. Г. Г. поради оттегляне на предявените срещу нея искове, а на основание разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените срещу ответното дружество искове чрез увеличаване на размерите им до посочените по- горе суми.

Ищецът „................“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума 1 за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от „..............“ ЕООД, в който се твърди, че приживе Г. С. Г. е прехвърлил правото си на собственост върху процесния имот в полза на дружеството, с което последното е станало изключителен собственик на обекта. Въпреки това ответното дружество оспорва предявените срещу него искове, считайки, че представените по делото доказателства не установяват реалното предоставяне до процесния имот на соченото от ищеца количество топлинна енергия, нейното потребление, отчитането й, начина, по който това е сторено, както и наличието в жилището на надлежни измервателни уреди за това, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на приложените писмени доказателства. Изяснява, че през исковия период в процесния имот е имало само два радиатора, като освен това жилището не е било обитавано, поради което и не е ползвана топлинна енергия за отопление или за подгряване на вода. Поддържа, че не дължи заплащане на цената на топлинната енергия, както и на обезщетение за забава, тъй като не са му връчвани издаваните през исковия период фактури, както и покана да изпълни задълженията по тях. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „................“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Между страните не е спорно съществуването помежду им през исковия период на 2 облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Това правнорелевантно обстоятелство се установява и въз основа на надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства. Така, от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199, том LLXIV, дело № 23017/1995г. и Договор за доброволна делба на недвижим имот от 06.12.1995г. се установява, че през релевантния за спора интервал от време ответното дружество е било изключителен собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 6, вх. А, ет. 1, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че същото е било клиент на топлофикационното дружество и като такова е легитимирано да отговаря за заплащане стойността на доставената във връзка с имота му топлинна енергия.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите, касаещи извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало три броя отоплителни тела, за които поради неосигурен от абоната достъп- обстоятелство, което се установява от неоспорените от ответника протоколи за неосигурен достъп, представени от третото лице- помагач на ищеца, е начислявана служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). По идентични съображения през исковия период служебно е начислявана и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване с разходна норма от по 140л на денонощие за потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 5309.09 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

3

Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото лицепомагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца общ размер от 19.10 лева.

За прецизност и във връзка с наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи следва да се изясни, че евентуалното неиздаване на фактури, в т. ч. на името на конкретнен правен субект, само по себе си не е основание за недължимост на така установените суми, доколкото източник на вземането на топлофикационното дружество е съществуването между страните на договорно правоотношение, което, както бе изяснено, не се оспорва, както и изпълнението на задължението на ищеца да предостави на разположение за ползване от абоната съответния топлинен ресурс. Следва да се изясни наред с това, че насрещното задължение на потребителя да заплаща цената на този ресурс не отпада и в хипотезата на необитаем имот, в случай че потребителят не изпълни непаричното си задължение да осигури достъп до имота си за извършване на реален отчет, какъвто именно е настоящият случай.