Определение № 619 от 10.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Варна, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500366 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „Мбилдинг“ ЕООД с ЕИК: 148058587, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Георги Живков“ № 22 срещу определение № 2316/7.06.2024 г., с което е отменен хода по същество и е прекратено производството по гр.д.№ 1790/22 г. на Окръжен съд – Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за връщане на делото за даване по-нататъшен ход.

Срещу същото определение е подадена частна жалба и от Община – Варна с искане за отмяна, като първоинстанционният съд се произнесе по съществото на спора.

Предвид неотстраняване в срок на недостатъците на отговора на частните жалби от пълномощника на А. К. Б., по отношение на него е приложена разпоредбата на чл.101, ал.3 от ГПК.

Частните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема следното:

Производството по гр.д.№ 1790/22 г. по описа на ВОС е образувано по предявен от „Мбилдинг“ ЕООД против А. К. Б. иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба и уточненията към нея се излага, че ищецът е кредитор на длъжника С.Д.С. за парични вземания, 1 възникнали от описани в исковата молба записи на заповед, за което са издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи. Въз основа на последните, през 2018 г. са били образувани две изпълнителни дела. В хода на принудителното изпълнение, на 22.03.2018 г. длъжникът С.Д.С. е починал.

Всички негови наследници по закон са се отказали от наследството по реда на ЗН, а изпълнителните дела са обединени в едно, по което, на осн. чл.11 от ЗН, като правоприемник на починалия длъжник, е конституирана Община – Варна, придобила чрез приемане по опис по ч.гр.д.№ 6425/19 г. на ВРС, наследството на С.С.. Твърденията са, че длъжникът е придобил собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент №12, находящ се в гр.Варна, ул.“Марица“№ 6, вх.“Б“, ет.3 чрез договор за дарение, обективиран в н.а.№184/10.08.2004 г. Първоначалният ищец - взискател по изп.дело е насочил изпълнението върху имота, за да бъдат удовлетворени паричните му вземания и установил, че ответницата А. К. Б. упражнява фактическа власт и се легитимира като собственик. Твърди, че за него е налице правен интерес да предяви иск като процесуален субституент на носителя на материалното право община Варна и моли да бъде прието за установено по отношение на ответницата А. К. Б., че община Варна /като правоприемник на С.Д.С., поч. на 22.03.2018г., а последният, придобил собственост чрез договор за дарение, обективиран в н.а.№184/04г./, е собственик на гореописания недвижим имот.

Ответницата оспорва иска и вземането на ищцовото дружество срещу наследодателя, за което е издаден запис на заповед от 08.03.2010 г., тъй като ищецът не е изпълнил задължението да извърши СМР по договор от същата дата. Възразява, че наследодателят й е прехвърлил имота чрез договор за продажба, сключен на 17.11.2017 г. с НА № 138, том VII, рег. № 12092, д. № 1131/2017 г. ВН № 214, а при описа не са изследвани активите на наследството, тъй като към упражняване правата на длъжника по чл.134 ЗЗД се пристъпва след като се изчерпят активите

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е имало вземания срещу С., а отричането качеството кредитор на дружеството води до извод за недопустимост на иска.

Настоящата инстанция не споделя извода на съда за недопустимост на иска по чл.134 от ЗЗД. От доказателствата по делото се установява, че ответницата е оспорила вземането на ищцовото дружество срещу наследодателя, за което е издаден запис на заповед от 8.03.2010 г. Вземането, за което е издаден запис на заповед от 12.02.2017 г. за сумата от 80 000 лв. не е оспорено.

Издадените и влезли в сила две заповеди за изпълнение имат задължителна изпълнителна сила и ответницата няма правомощие да оспорва валидността и действителността им, тъй като не е нито наследник, нито кредитор на длъжника.

Възражения срещу съществуването на правото на вземане по издадената и влязла в сила заповед за изпълнение могат да правят трети лица едва след 2 като принудителното изпълнение бъде насочено срещу конкретно имущество, за което това трето лице твърди, че не принадлежи на длъжника и то само ако то има качеството на кредитор на длъжника.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, а определението за прекратяване на производството е неправилно и следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора, поради което Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2316/7.06.2024 г., с което е отменен хода по същество и е прекратено производството по гр.д.№ 1790/22 г. на Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА делото за даване по-нататъшен ход.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3