Определение № 117 от 11.04.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. С., 10.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20221800600185 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е образувано по постъпила частна жалба от адв.

Р. А. – защитник на подс. С. Б. К., срещу протоколно определение от 18.03.2022 г., постановено по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК по н.о.х.д. № 85/2021 г. по описа на Районен съд – С..

С обжалваното определение, първи състав на първоинстанционния съд е констатирал, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите или техните защитници или на пострадалите, като е оставил без уважение искането от страна на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава XX от НПК.

В частната жалба на защитника се твърди, че определението на съда е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните 1 правила. Посочва се, че срещу подсъдимия С. К. е било образувано административнонаказателно производство, в резултат на което е било издадено Наказателно постановление, което е било отменено с Решение № 57 от 23.12.2019 г. по н.а.х.д. № 71/2019 г. по описа на РС-С.. Твърди се, че е налице пълна тъждественост между деянието по посоченото и отменено наказателно постановление, и деянието, предмет на настоящото наказателно производство, макар и да е с по-разширен обхват на нарушените законови разпоредби, поради което се нарушава принципът „non bis in idem”. Изтъква се довод, че съдът е взел отношение по съществото на спора в решението си, постановено в административнонаказателното производство, макар и същото да е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, като е обсъждал събраните доказателства и е приел, че деянието не е доказано. С тези аргументи се твърди, че приключилото производство с наказателен характер се явява процесуална пречка за последващо образуване, разглеждане и решаване на наказателното дело срещу същия деец и за същото деяние. Обръща се внимание на обстоятелството, че съдебното решение по н.а.х.д. № 71/2019 г. по описа на РС-С. е постановено от същия съдия-докладчик, разглеждащ настоящото производство – по н.о.х.д. № 85/2021 г. на РС-С..

С тези аргументи се моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, като даде задължителни указания на първоинстанционния съд за правилното прилагане на закона с оглед недопускане на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираните частни жалби и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 341 - чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната частна жалба срещу атакуваното определение следва да се счита за допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.

Това е така поради следните съображения:

Досъдебно производство № 146/2018 г. по описа РУ – С., пр. пр. № 347/2018 г. по описа на РП – С. е образувано на 04.06.2018 г. на основание чл.

212, ал. 2 НПК – със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие, за това, че на 04.06.2018 г., около 14:35 часа, на път II-16км 65+000, като е нарушил правилата за движение по пътищата, по непредпазливост е 2 причинил средна телесна повреда на Г. Б.Х. и Р. В. Д. – престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пред. 3 НК.

Разследваното по така образуваното досъдебно производство е било възложено на следовател от ОСлО при СОП, поради което е преобразувано в ДП № 58/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1627/2018 г. на СОП.

Материалите по посоченото досъдебно производство са внесени с обвинителен акт в РС-С., като е образувано н.о.х.д. № 85/2021 г., в рамките на което е постановен и атакуваният съдебен акт.

За констатираното с АУАН серия А-2018 № 251200 на ИА „АА“ против С. Б. К. за нарушение, извършено на 04.06.2018 г., било издадено Наказателно постановление № 42-0002643 от 29.10.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. С..

По повод жалба от подсъдимия С. К. срещу посоченото НП е било образувано н.а.х.д. № 71/2019 г. по описа на РС-С.. С решение № 57 от 23.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 71/2019 г. по описа на РС-С. наказателното постановление е било отменено, като производството е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е постановил след влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на РП-С. за прилагане по ДП № 58/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 347/2018 г. по описа на СОП.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основания да се приеме, че настоящото производство пред районния съд – това по н.о.х.д. № 85/2-21 г. по описа на РС-С., се води в нарушение на принципа “non bis in idem”. Противно на доводите, изложени в частната жалба, въззивният съд счита, че постановеното решение по приключилото административнонаказателно производство не може да се разглежда като окончателен акт, препятстващ последващо образуване и разглеждане на наказателното производство за същото деяние. Видно е, при анализ на материалите по делото и на постановения съдебен акт, приключващ административнонаказателното производство, че районният съд е констатирал наличието на висящо досъдебно производство, образувано за същото деяние, като именно това е послужило за основание производството да бъде прекратено.

Целта на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН е да обезпечи 3 провеждането на наказателно преследване, като практиката на ВКС по въпроса за съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност за едно и също деяние е категорична – приоритет би следвало да има наказателната отговорност.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗАНН препятства възможността органите по административнонаказателното производство да образуват такова, когато вече е било възбудено наказателно преследване срещу едно лице за същото деяние, какъвто е и настоящият случай. Както и районният съд правилно е посочил в решението си – АНП е следвало да бъде прекратено още от наказващия орган, който е действал в противоречие с процесуалните правила, издавайки атакуваното НП. Или иначе казано, провеждането на наказателно производство от общ характер за деяние, което е било предмет на обсъждане от съда, но спрямо което е постановено решение на основание чл.

33, ал. 2 от ЗАНН, не представлява нарушение на принципа “non bis in idem”, тъй като съдът не е взел отношение по признаците на нарушението, вината и отговорността на нарушителя с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл Решение № 196 от 24.07.2015 г. по н.д. № 582/2015 г., НК, ІІІ НО на ВКС.

При така изложените съображения основният довод на жалбоподателя не може да бъде споделен от въззивния съд, като съставът на районния съд е осъществил правилна преценка, като е съобразил, че АНП е прекратено и няма произнасяне по същество, съответно и липсва пречка за провеждане на наказателното производство. В тази насока определението на районния съд се явява законосъобразно и правилно.

По отношение на изложените от жалбоподателя доводи, че повдигнатото обвинение не е формулирано ясно и точно и по този начин подсъдимият е препятстван да разбере в какво точно е обвинен, с което се нарушава правото му на защита, настоящият въззивен състав намира следното:

Съгласно указанията дадени в TP № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и осъществяване на правото на защита.

4

Не може да има спор, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях извън съмнение, се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, като липсата на посочване на всички факти от тази от този род, винаги съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата на обвиняемия /а също така и на евентуално участващи в процеса частни обвинители и граждански ищци/.

Същевременно, непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав, а когато не съставляват признаци на престъплението, тези факти могат да се установяват в хода на съдебното следствие.

Иначе казано, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се извършва преценка дали ако са налице непълноти от фактическа страна, същите се отнасят до съставомерните признали на деянието и участието на обвиняемия в него, защото само в тези случаи, ще е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия и неговата зашита. Аналогична е ситуацията със заключителната част на обвинителния акт.

В конкретния случай, обвинителният акт, разглеждан от състава на Районен съд – С. и въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 85/2021 г. по описа на същия съд, отговаря на изискванията на чл. 246 НПК – на първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна степен са посочени фактическите действия, извършени от подс. С. К., дали основание на държавното обвинение да счете, че са налице признаците на извършено деяние. С достатъчна степен на пълнота и яснота са посочени нарушените норми, касаещи правилата за движение, като оплакването на жалбоподателя, че представителят на държавното обвинение е заявил възможността за оправдаването по някои от тях от съда, не е в състояние да внесе неяснота в обвинителния акт. Посочването на множество норми с твърдения за нарушаването им от страна на подсъдимия не може да съставлява порок, 5 внасящ неяснота по обвинението. Съдържанието на обвинителния акт и поконкретно – неговата обстоятелствена част, позволява да се проследи и причинно-следствената връзка между деянието и причинения вредоносен резултат, като очертават предмета на делото в изискуемата степен. Това налага извода, че обвинителният акт изцяло съответства на изискванията на закона и на тълкувателната практика на ВКС, поради което доводите на жалбоподателя не могат да бъдат споделени.

Що се отнася до оплакването, че разглеждането на образуваното с внесения обвинителен акт производство от същия съдия-докладчик, постановил и решението по н.а.х.д. № 71/2019 г. на РС-С., представлява нарушение на процесуалните правила, то страните и в случая – защитникът на подсъдимия, е в правото си да поиска отвод на съдията-докладчик по предвидения за това процесуален ред. Извън предмета на настоящото производство и функциите на въззивната инстанция е да извършва такава преценка.

С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде постановено определение, с което обжалваният първоинстанционен акт бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по н.о.х.д. № 85/2021 год. по описа на Районен съд - С..

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 3, вр, чл. 334, т. 6, вр. чл.

338 от НПК, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2022 г., постановено в разпоредително заседание, проведено по н.о.х.д. № 85/2021 г. по описа на РСС., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.