Определение № 546 от 04.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. С., 04.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20241800200700 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба от Р. В. Д., живущ в с. Р., общ.П., обл. С., с която същият обжалва постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.09.2024 г. по ДП № 120/2023 г. по описа на ОСлС при ОП - С., пр. пр. №2019/2023 г. по описа на ОП - С.. Излага аргументи, че разследването по делото е водено пристрастно и необективно, като постановлението за прекратяване почива на необективни изводи и на превратно изопачаване на истината по случая, за която е потърсил помощ. Жалбоподателят намира още, че не са положени достатъчно усилия и не са извършени необходимите процесуално-следствени действия за достигане до истината по делото. Твърди, че са нарушени правата му. Сочи, че с прокурорския акт е преписана онази част от учебника по наказателно право, отнасяща се до обективната и субективната страна на престъплението по чл.283 от НК, като са правени свободни интерпретации на фактите и поведението на г-н М. В., какво е мислил и какво не е мислил, че извършва. Жалбоподателят твърди, че в постановлението, прокурорът е пренебрегнал един безспорен и доказан факт, че свид. В. е отишъл на работното му място и в дома му с униформа и с автомобил с отличителни полицейски знаци. С оглед на това негово поведение намира, че може да се направи извода, че свид. В. е използвал служебното си поведение, за да респектира жалбоподателя и да получи сумата от 350 лева.

В депозираната жалба Р. Д. прави искане да бъдат извършени допълнителни разпити и очни ставки на лицата, които сочат, че майката на В.

Й. му била дала марки, с който той закупил автомобила от брат му – Б. Д..

Намира, че показанията не отговарят на истината, тъй като марките като разплащателно средство са излезли от употреба още през 2002, а взаимоотношенията между брат му и В. Й. са се развили през 2018 г.

На следващо място в депозираната жалба се сочи, че жалбоподателят не е бил призован да се запознае с материалите по разследването, с което намира, че са нарушени правата му. Твърди, че няма лично отношение към полицай М.

1

В., но като гражданин, който има претенциите, че спазва законите и като данъкоплатец, държи в полицията на служат честни и доблестни хора, така че намира, че повърхностното разследване и постановлението, което обжалва по никакъв начин не изпълняват превантивна функция и не допринасят по никакъв начин превъзпитаващо и възпиращо. Сочи, че единственото нещо, което би могъл и което ще направи за напред е да сезира медиите за това, което му се е случило и какво е преживял, както и че ще сезира Инспектората на ВСС, който да извърши проверка на работата по преписката, която обжалва.

С постановление от 05.09.2024 г. прокурор К. Д. от Окръжна прокуратура - С. е прекратил наказателното производство по ДП №120/2023 г. по описа на ОСлС при ОП - С., пр. пр.№2019/2023 г. по описа на СОП на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като е достигнал до извода, че извършеното от М. В. деяние не съставлява престъпление по чл.283 от НК. В постановлението прокурорът е приел, че М. В. с поведението си не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.214 от НК, тъй като не е действал с умисъла да получи от Р. Д. имотна облага за себе си, чрез заплашване и така това лице да претърпи нещо противно на волята му и да му причини имотна вреда. Със същото постановление представителят на СОП е разпоредил на осн. чл.243, ал.2 от НПК след влизане в сила на постановлението на свид. Р. Д. да бъдат върнати иззетите по делото веществени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано да стори това лице, в законоустановения срок, поради което е допустима. По съществото си обаче жалбата е неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено от съда.

Съдът достигна до извода, че в атакуваното постановление прокурор К.

Д. хронологично и детайлно е описал както извършените действия по разследването, така и е направил верен и пълен анализ на събраните доказателства. Разследването по делото е извършено с нужната пълнота (материалите събрани в хода на разследването по делото се съдържат в седем на брой папки), като са събрани всички относими към предмета на доказване доказателства, включително са извършени и допълнителни процесуално – следствени действия (разпити на свидетели и очна ставка) с оглед изпълнение на дадените от АС – С. указания с определение №117/08.02.2024 г. по ВНЧД № 55/2024 г. по описа на САС. Впоследствие с атакуваното постановление всички материали са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, без да се дава приоритет на едни доказателства, а други да се игнорират, като съдът не констатира и превратно тълкуване на доказателствените източници, така както се твърди в депозираната жалба. Въз основа на задълбочено обсъждане на доказателствената маса държавният обвинител е направил правилни и законосъобразни правни изводи за липсата на извършено каквото и да било престъпно деяние от страна на М. В..

Съдът споделя напълно изложената фактическа обстановка от ОП - С., извлечена от събрания съвкупен доказателствен материал по делото, при 2 която липсва промяна, вследствие на допълнително събраните доказателства след произнасянето на СОС с определение №446 от 18.12.2023 г. по ЧНД №645/2024 г. по описа на СОС .

Досъдебно производство № 120/2023 г. по описа на ОСлС при ОП - С. е образувано на 27.06.2023 г. на осн. чл.212, ал.1 от НПК, за това, че на 01.06.2023 г. в село Р., община П., обл. С., длъжностно лице - полицейски служител при РУ - П. е ползвал служебното си положение, за да набави за себе си противозаконна облага, парична сума в размер на 350 левапрестъпление по чл.283 от НК.

В. Ц. Й. бил приятел на свид. Б. В. Д. от с.Р., обл.С.. През ноември месец 2004 г. Й. постигнал договорка със свид. Б. Д. да му продаде собствения си лек автомобил „О.“ модел „А.“ с ДК ********* за сумата от 2000 лева. Свид. Д. бил закупил автомобила преди около седмица и се съгласил да го продаде на Й. за горепосочената сума. Двамата постигнали договорка Й. да му заплати първоначално 1000 лева и впоследствие останалите пари. Не се разбрали обаче, кога Й. следва да заплати останалата част от цената на автомобила. За постигнатата договорка за продажба на автомобила двамата не са подписвали документ, удостоверяващ извършеното действие по прехвърляне на собствеността на превозното средство от свид. Д. на В. Й.. Свид. Д. предложил на В. Й. да отидат при нотариус, за да прехвърлят официално собствеността на лекия автомобил на Й., но той отказал. Два месеца след като владението върху автомобила било предадено на Й. от свид. Д., Й. казал на свид. Д., че по отношение на закупуването на въпросния автомобил имал проблеми с майка си, която намирала, че го закупил за твърде висока цена. Й. разказал на Д., че е представил на майка си нещата по друг начин, като й казал, че е купил автомобила за много по-висока цена, отколкото се били споразумели двамата да я купи. Свид. Б. Д. се съгласил да вземе обратно колата и да върне платените пари на Й. в размер на 1000 лева. Тази сума обаче не била достатъчна на Й., за да върне на майка си парите, които му била дала, поради това и автомобилът останал при Й..

През 2010 г. свид. Б. Д. заминал да живее и работи в Република Франция, където останал. Същият повече не се е срещнал и разговарял с В. Й. по повод на продадения му автомобил. В. Й. починал на 15.08.2020 г. вследствие на заболяване. Същият не бил женен и нямал деца. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници той оставил като свои наследници М. В. Ц. - сестра на бащата на В. Й., и П. И. Ц., сестра на майката на В. Й.. В дните преди смъртта на Й., който бил на легло, за него се грижили свид. П. Ц. и свид. Г. В., дъщеря на М. Ц. и майка на свид. М. В..

Преди да замине за Франция свид. Б. Д. живеел в с. Р.. В къщата, в която живеел продължил да пребивава неговия брат свид. Р. Д., който му се обадил по телефона през 2014-2015 г., за да му съобщи, че лекият автомобил „О. А.“ с рег. № ********* бил оставен на ул. „И.“ в с.Р., където се намирал домът им.

Свид. Р. Д. обяснил на брат си, че автомобилът бил оставен с ключове на таблото и документите за превозното средство също били вътре в МПС-то.

Свид. Б. Д. казал на брат си, че колата трябва да остане, там където я е намерил. През годините до юни месец 2020 г. свид. Д. няколко пъти местил колата, от мястото където я намерил, тъй като пречела на съседите. Поради 3 дългия престой на едно място колата следвало да бъде теглена или бутана, за да бъде преместена. Обстоятелството, че лекият автомобил е престоял в близост до дома на свид. Р. Д. около 5-6 години до 2020 г. се потвърждава от показанията на съседите на свидетеля, а именно свидетелите П. Ц., Л. М. и Ц.

В..

Свид. М. В. през 2010 г. започнал работа в МВР. През 2023 г. той заемал длъжността старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция“ при РУ - П.. Същият е син на свид. Г. В., която била първа братовчедка на починалия В. Й.. свид. В. знаел от своите близки, че починалият В. Й. притежавал лек автомобил „О.“, модел „А.“ с рег. № *********, цвят бордо. Имал информация още, че В. Й. закупил автомобила преди много години от човек от с. Р. за сумата от 3 000 марки. Парите за закупуването на автомобила му дала неговата майка С. И . Й., починала на 18.05.2018 г. свид. В. знаел от майката на В. Й., че той оставил автомобила пред дома на свид. Р. Д., тъй като му било обещано да му върнат парите за покупката на автомобила. Тези твърдения на свид. В. се потвърждават от показанията на свидетелките Г. В. и П. Ц..

Така на 01.06.2023 г. свид. М. В. бил на работа, като изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на гр. П. и с. Р. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа. свид. В. заедно с колегата си, с когото бил на работа свид. П. В. се разположили със служебния автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“ с рег. № ********** на установъчен пункт в с. Р., който се намирал в близост до дома на Р. П.. Малко преди обяд свид. В. излязъл от служебния автомобил и отишъл до дома на свид. Д.. Когато се върнал при колегата си му казал „колата я няма“. Обадил се на майка си свид.

Г. В., за да й каже какво е установил. Тя му казала да намери свид. Р. Д. и да го пита къде е автомобила. От свид. Ц. В., съседка на свид. Д., свид. В. разбрал, че Д. работи в района на бившето ТКЗС в с. Р.. Свидетелите В. и В. със служебния автомобил се отправили към бившето ТКЗС. Около 11,50-12,00 часа пристигнали в бившето ТКЗС. При пристигането си пред халето подали звуков сигнал със сирената на служебния автомобил и след малко свид. Д. излязъл от там. свид. В. го извикал и той се приближил до служебния автомобил. свид. В. без да излиза от автомобила го попитал къде е колата, при което той му отговорил, че я е предал за скрап за сумата от 350 лева. Същият му казал, че трябва да приготви и да му даде сумата от 350 лева, като следващата седмица ще мине, за да я вземе. Двамата мъже, според показанията на свид. В., разговаряли спокойно, като свидетелят не е възприел свид. В. да е отправял каквито и да било заплахи към свид. Д..

На 22.06.2023 г. свид. В. отново бил на работа в района на с.Р., за времето от 10,20 до 11,30 часа, заедно със свидетелят Х. Т. - младши автоконтрольор в РУ - П.. Със служебен автомобил на РУ - П. двамата полицаи извършили обход на с.Р. и после се спрели на установъчното място за контрол в селото. По някое време свид. В. излязъл от автомобила и отишъл до дома на свид. Р. Д.. Срещнал се със свид. Д., но той му обяснил, че събрал парите - 350 лева, но ги бил похарчил. свид. В. го попитал кога пак да мине за парите, като свид. Д. му предложил 28.06.2023 г.