Решение № 93 от 29.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Свиленград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от И. М. С. ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз279/ 07.12.2025 г., издадена от полицейски орган при РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково - Г. Д. Г.ев – на длъжност мл. инспектор в Група „ОП“ при РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково. В жалбата се твърди, че Заповедта не е връчена на лицето и че същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при липса на законови предпоставки за нейното издаване, в нарушение на законовата процедура. Поради това жалбоподателят моли същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз279/ 07.12.2025 г., издадена от Г. Д. Г.ев – на длъжност мл. инспектор в Група „ОП“ при РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя И.

М. С. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР гр. Свиленград, във връзка с предизвикан семеен скандал от жалбоподателя във видимо нетрезво състояние, с който е нарушен обществения ред, изложен е на явна опасност живота на жалбоподателя и живота на други лица, за което е преписка с вх. № 5259/2025 г. по описа на РП - Хасково.

Задържането е извършено в 04:30 ч. на 07.12.2025 г. Задържаното лице е отказало да получи заповедта, което е отразено по надлежния ред – чрез подписа на свидетел. Отбелязано е, че лицето е освободено в 19:45 часа на 07.12.2025 г. При задържането, лицето е отказало да подпише декларация, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 - 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.

1

Видно от материалите, съдържащи се в изпратеното от РП Хасково – ТО Свиленград преписка е образувана по повод на изпратен сигнал от РУ Свиленград във връзка с подаден на 07.12.2025 г. сигнал около 04:00 часа сутринта, препредаден от ЕЕН 112 от ************ П.а от с. Райкова Могила, общ. Свиленград. В сигнала тя посочила, че на сестра й И.ка M П.а е бил нанесен удар с ръка – шамар по лицето от приятеля й И. М. С. – жалбоподател в настоящото производство, с който живеели на семейни начала. Посочено е, че жалбоподателят системно употребявал алкохол и ставал агресивен към И.ка.

По повод на постъпилия сигнал в къщата е изпратен веднага дежурен автопатрул от РУ Свиленград, пред служителите И.ка П.а е заявила, че на 07.12.2025 г. около 04:00 часа И.

С. бил във видимо нетрезво състояние и между тях възникнал скандал за това кой да преоблече детето им. С. се ядосал понеже Ванка отказала да преоблече детето и той започнал да я обижда, след което й нанесъл удар в областта на лицето – шамар.

Полицейските служители, посетили сигнала на място са попълнили доклад, както и изисквания от закона въпросник при случай на домашно насилие – Приложение № 2. Във отразеното във въпросника по данни на И.ка П.а с отговор „Да“ е отбелязано, че извършителят (жалбоподател по настоящото производство) е заплашвал някога пострадалата с оръжие или е използвал такова срещу нея, заплашвал я е с убийство и тя мисли, че той може да я убия, извършителят има оръжие, опитвал се е да я души, болезнено ревнив е и е безработен, както и че и друг път са се случвали подобни неща. Във връзка с дадените положителни отговори от пострадалата, е попълнено и Приложение № 3 – протокол – процедура на пострадало лице от домашно насилие и оказано съдействие, с което на пострадалата са обяснение правата, мерките за защита и реда за тяхното налагане по ЗЗДН.

Към преписката е приложен попълнен формуляр за оценка – Приложение № 5, с който ситуацията е оценена като такава с повишен риск.

Събраните данни са мотивирали полицейския орган да издаде обжалваната заповед и да задържи лицето за 24 часа.

Жалбоподателят И. С. е бил предупреден с протокол по чл. 65 от ЗМВР Видно от писменото сведение на И. М., същият посочва, че действително е ударил шамар на И.ка, защото се е ядосал, че тя не иска да смени памперса на детето.

От прокурорската преписка се установява, че в последствие, при снемане на писмени сведения от И.ка, тя заявява, че няма претенции към И. и че вече са добри отношения и към момента на сведенията обитават едно жилище, в добри отношения са и не желае работа по случая.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените.

Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за 2 съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР.

Ответникът се явява в съдебно заседание и представя в изпълнение на указанията на съда заверен препис от акт (заповед) за встъпването си в длъжност при РУ Свиленград, Полицейски участък Любимец и длъжностна характеристика.

От представените документи, Съдът може да направи извод, че заповедта за задържане на лице е издадена от компетентен орган. В разглежданата хипотеза оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.

57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда.

В Заповедта е посочено и правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването задържането – във връзка с предизвикан семеен скандал от жалбоподателя във видимо нетрезво състояние, с който е нарушен обществения ред, изложен е на явна опасност живота на жалбоподателя и живота на други лица. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че липсвали в достатъчна степен описание на фактическите обстоятелства.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процената заповед не е връчена на жалбоподателя. Задържаното лице е отказало да получи заповедта, което е отразено по надлежния ред – чрез подписа на свидетел.

Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателят е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено домашно насилие от страна на жалбоподателя, който е бил във видимо нетрезво състояние и е нанесъл удар в областта на лицето – шамар на съжителката си И.ка П.а.

Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по образуваната прокурорска преписка (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК).

Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на противоправно поведение на жалбоподателеля.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е 3 достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.

Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. При налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ "Задържане до 24 часа" по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице към момента на задържането му.

Следва да се отбележи и, че с Решение на Съда на ЕС от 25 май 2023 година по дело C 608/21 изрично е възприето, че чл. 6, пар. 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство следва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагане на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени могат да бъдат изложени в документи различни от акта за задържане. (Така и в решение Решение № 6346 от 07.07.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. д. № 695/2025 г.)

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.