Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 20.08.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 557/2026
Вид
Решение № 239
Подписан
20.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Казанлък, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20265510200557 по описа за 2026 година М О Т И В И;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 15.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К., с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Г. И. С., който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Редовно призован не се явява. Не изпраща представител.

Възз. страна редовно призована не изпраща представител. Изпраща писмено становище с което моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства – показанията на свидетеля и писмени доказателства и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.

59 от ЗАНН поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган /АНО/ е приел и посочил, че на 1

05.03.2026 г. около 12.45 ч. в с. Д. С., общ. П. б., на кръстовището на ул. „В.

Л.“ и ул. „Х. Б.“, жалб. Г. И. С. като водач на лек автомобил „О. К.“ с рег. № ** **** **, в посока изток-запад: 1. Предприемайки маневра заобикаляне на паркирано МПС, не се е убедил, че може да я извърши безопасно и с предна дясна част на управляваното от него МПС е блъснал паркирания лек автомобил „А. ** А. К.“ с рег. № * **** **, собственост на Ю. Ф. И., като е настъпило ПТП с материални щети. Относно възникналото събитие бил издаден протокол за ПТП бл.№*******/05.03.2026 год. 2. След настъпване на ПТП жалб. не е спрял и не е установил последиците от същото, като впоследствие е установен по мобилен телефон в с. Г. С.. 3. При извършената проверка е установено също така, че управляваният от жалб. автомобил няма извършен технически преглед.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – показанията на св. Д.

С. Д. – актосъставител, които кореспондират с писмените доказателства – наказателно постановление № **-****-******/15.04.2026 г., АУАН серия ** № *******/05.03.2026 г., протокол за ПТП № *******/05.03.2026 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№

***********/05.03.2026 г., справка за нарушител/водач и останалите приложени по делото писмени доказателства.

От показанията на актосъставителя се установява, че след получен сигнал за настъпило ПТП на място е установен потърпевшият, който е посочил регистрационния номер на автомобила, причинил произшествието. След извършена справка е установен телефонния номер на собственика на автомобила жалб. С., с когото свидетелят се е свързал. Последният е заявил, че се намира в съседното село. При пристигането му на място свидетелят е установил, че щетите по неговия автомобил отговарят на щетите по другия автомобил. Жалб. е заявил, че е разбрал, че леко е ударил автомобила и след това е тръгнал. Свидетелят е посочил също, че при проверката е установено, че автомобилът не е преминал технически преглед.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че на 05.03.2026 г. жалб. при управление на МПС е предприел маневра заобикаляне на паркирано МПС, без да се убеди, че може да я извърши безопасно, в резултат на което е реализирал ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП не е спрял и не е установил последиците от него, а управляваният от него автомобил е бил без извършен технически преглед, от което прави следните изводи;

Жалб. като водач на МПС с действие е извършил деяния.

Тези деяния са противоправни тъй като са в нарушение на чл. 25, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Деянията са обявени за наказуеми съответно с нормите на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Деянията са извършени при форма на вина- умисъл. Жалб. е съзнавал обществено-опасния им характер, и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да 2 заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В конкретния случай жалб. при предприемане на маневра заобикаляне на паркирано МПС не се е убедил, че може да я извърши безопасно, в резултат на което с предната дясна част на управлявания от него автомобил е блъснал паркирания автомобил. По този начин е създал опасност за участниците в движението и е реализирал ПТП с материални щети.

Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление, че не е извършил виновно констатираните нарушения.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, участвало в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В конкретния случай жалб. след настъпване на ПТП не е спрял и не е установил последиците от същото, като впоследствие е бил установен в с. Г. С..

Неоснователно би било да се приеме, че липсва нарушение на тази разпоредба, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че жалб. е разбрал, че е ударил другия автомобил, но въпреки това е продължил движението си.

По отношение на третото нарушение от доказателствата по делото се установява, че управляваният от жалб. автомобил не е преминал технически преглед. Това обстоятелство е установено от актосъставителя при извършената проверка и е отразено както в АУАН, така и в наказателното постановление.

От извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АНО е посочил датата и мястото на извършване на нарушенията, нарушителя, как са били извършени нарушенията и относимите към тях обстоятелства, поради което съдът счита, че са посочени всички обективни и субективни признаци от значение за съставите на нарушенията и имащи отношение към правната квалификация на деянията.

Правилно и законосъобразно във съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е определил и административните наказания.

Административните наказания, наложени на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са законово определени поради което не подлежат на индивидуализация от съда.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН страните имат право на разноски.

При този изход на делото в полза на учреждението или организацията, чийто 3 орган е издал наказателното постановление, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, доколкото възз. страна своевременно е направила такова искане и е била представлявана от юрисконсулт.

Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в минимален размер от 130 лева/66,47 евро.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-****** от 15.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К., с което на Г. И. С., с ЕГН **********, с адрес : с. Д. С., ул. "И. Н." *, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.

1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лв., или общо глоба в размер на 306,78 евро/600 лв., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Г. И. С., с ЕГН **********, с адрес : с. Д. С., ул. "И. Н." *, да заплати на ОДМВР – С. З. сумата от 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, равностойни на 130 лв. / сто и тридесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4