Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 14.02.2020, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 508/2019
Вид
Решение № 21
Подписан
14.02.2020
В сила
12.03.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА КОНСТАНТИНОВА НИКОЛАЕВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Левски, 14.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА

НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№508 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ЕООД, гр. София против Н.И.С. *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 7276,65 лв., представляваща задължения по договор за потребителски кредит, сключен между страните, от която 3306,46 лв. – главница, 1527,91 лв. – договорно възнаграждение и 2442,28 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

В исковата молба се твърди, че вземането произтичало от сключен на 29.07.2016г.

Договор за потребителски кредит №**********, между ищеца „***" ЕООД, като кредитор, ***, като длъжник и ответницата Н.И.С., като солидарен длъжник. Последната на основание чл.121-127 от ЗЗД, се задължила да отговаря за задължението на ***. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 3400 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 210.19 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 5044.56 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2550 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 106.25 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 7594.56лв.; общ размер на вноска: 316.44 лв.; дата на погасяване: 20 - ти ден от месеца. Рефинансиране: кредитор: *** ЕООД; сума за рефинансиране: 2201.82 лв. в полза *** и сума за рефинансиране: 680.65 лв. в полза ***. Твърди се договорът да бил сключен при Общи условия, които били предадени и с които длъжниците се били запознали преди подписването на договора, приели ги и нямали забележки към тях, като се задължили да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Предоставена била на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Направени били разяснения и за допълнителен пакет от услуги, който предлагало дружеството. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2442.28 лв. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответницата си гарантирала приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития няма да изпадне в забава, а кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, ще може да отложи плащането на определен брой вноски. Гарантирано било, че ако доходът й намалее, ще може да намали размера на определен брой вноски - да поиска от кредитора да намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирано било, че ако бъде сменена датата на заплащане на месечното й възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за нея, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно. Желанието на ответницата за закупуване на пакет от допълнителни услуги било заявено в искането за отпускане на потребителски кредит. Твърди се ищцовото дружество „***" ЕООД да било изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като рефинансирало предходно задължение към дружеството в размер на 2201.82 лв. и 680.25 лв. и превело парична сума в размер на 517.53 лв. по посочена от С.Т. банкова сметка, ***, след извършенето рефинансиране. Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като направил 1 пълна вноска и една частична вноска, изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДПК. На 03.01.2017г. договорът бил прекратен от страна на „***" ЕООД, като до длъжника било изпратено уведомително писмо на 04.01.2017г. Посочва се, че ответницата - солидарен длъжник по ДПК Н.С., била изплатила към датата на предявяване на иска сума в общ размер на 210.90 лв. Твърди се общата сума неизплатено задължение по ДПК да е в размер на 7276.65 лв., включващ главница в размер на 3306.46 лв., договорно възнаграждение в размер на 1527.91 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2442.28 лв. Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи посочените вземания, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №285/2019г. по описа на РС – Велико Търново.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н.И.С., чрез адв.Е.Р. – ПлАК. Изложени са твърдения, че кредитът бил изтеглен и усвоен от ***. На ответницата било обяснено от служител на ищцовото дружество, че има качеството на поръчител. Твърди, че не била уведомена за закупен пакет от допълнителни услуги. Възразява относно дължимостта на претендираното възнаграждение за пакета допълнителни услуги, като навежда довод за нищожност клаузата, с която е уговорен, поради противоречие с чл.10а от ЗПК. Изложени са съображения, че по своето естество пакетът допълнителни услуги, не представляват такива, пряко свързани с насрещните престации на страните по ДПК, а прикрити такси за управление на кредита и наказателна лихва. Възразява се относно основателността на претенцията за възнаградителна лихва, като се твърди, че клаузата, с която е уговорена, не отговаряла на изискването за разбираемост и недвусмисленост, както и била нищожна поради противоречие с добрите нрави, с оглед уговорения размер на възнаградителната лихва. Наведен е допълнителен довод, че предвид настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, на която се позовавал ищецът, възнаградителни лихви след датата на предсрочната изискуемост не се дължали.

Позовава се на ТР№3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е налице уговорка между ищцовото дружество и трето лице – Р. Х. Т. за разсрочване на процесния ДПК, при месечна вноска в размер на 320 лв., която Р. Т. се бил задължил да плаща от името на кредитополучателя С. Т. Твърди се, че по договора били направени следните погасителни вноски: на 11.02.2019г. – 50 лв.; на 11.03.2019г. – 50 лв.; на 10.04.2019г. – 160 лв.; на 29.04.2019г. – 160 лв.; на 27.05.2019г. – 320 лв.; на 12.08.2019г. – 220 лв.; на 26.08.2019г. – 320 лв.; на 30.09.2019г. – 320 лв. или общо 1600 лв. Заедно с внесената на 01.08.2016г. от С. Т. сума в размер на 517,53 лв., общо по процесния ДПК била погасена сума в размер на 2117,53 лв. Позовава се на разпоредбата на чл.123 ЗЗД, съгласно която изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички длъжници. Наведен е довод, че сумата 2117,53 лв., платена от името на С. Т., била погасила само главницата по кредита, а не и останалите претендирани вземания, предвид изложените съображения за нищожност на клаузите, с които са уговорени. Внесените суми, разпределяни от ищцовото дружество за погасяване на договорна лихва и възнаграждение за допълнителен пакет услуги, се явявали дадени без правно основание – на основание нищожни клаузи, поради което на основание чл.55 ЗЗД ищецът дължал връщане на така платеното без правно основание - съотнесено за погасяване на възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Направено е възражение за прихващане на сума в размер на 3306,46 лв., представляваща недължимо внесена за погасяване на задължения за възнаградителна лихва и за пакет допълнителни услуги, уговорени с нищожни клаузи, със сумата в размер на 3306,46 лв., претендирана с исковата молба като неизплатена главница по договора за кредит.

Наведен е довод, че целият размер на изплатени суми по договора, били погасили съответния размер на главницата, тъй като нямало други валидни задължения по него. Наведен е довод, че ответницата се явявала освободена от задълженията си по договора, в качеството й на солидарен длъжник, на основание чл.124 ЗЗД, в случай, че по делото се установяло сключването на допълнителни споразумения към ДПК от страна на С.Т. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище излага подробни съображения за доказаност на исковите претенции.

Навежда доводи за неоснователност на наведените с отговора на исковата молба възражения относно действителността на клаузи от договора за потребителски кредит. Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземане в полза на „***“ ЕООД срещу ответника Н.И.С., в общ размер на 4936,65 лв., включващо главница в размер на 2555,37 лв., договорно възнаграждение в размер на 787,53 лв. и възнаграждение за допълнителен пакет от услуги в размер на 1593,75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. По делото не е направено изменение цената на иска на основание чл.214 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.Е.Р., който поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения. Счита, че предвид обявената предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит, недължими били възнаградителните лихви за периода след тази дата. Съобразно самостоятелни изчисления, пледира, че след съотнасяне на направените плащания по кредита в общ размер на 2660,80 лв. дължима оставала само главница в размер на 1259,01 лв., ведно с лихва за забава, считано от 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Поддържа доводите за недължимост на вземането за възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Моли съдът да отхвърли исковата претенция в оспорваната от ответника част и в негова полза да бъдат присъдени направените разноски съразмерно на отхвърлителната част. Излага съображения за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. №285/2019г. по описа на Районен съд – Велико Търново, че въз основа на подадено от „***“ ЕООД заявление, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №117/30.01.2019г., с която е разпоредено ответникът в настоящото производство Н.И.С. да заплати на ищеца сумите 7276,65 лв. – главница, 26,29 лв. – лихва за забава за периода от 21.09.2016г. до 03.01.2017г., дължими по Договор за потребителски кредит №********** от 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото е депозирано възражение от длъжника Н.И.С., като в указания от съда едномесечен срок кредиторът е предявил иск с правно основание чл.415 ГПК за установяване част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно главното вземане в размер на 7276,65 лв. Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Левски на основание чл.113 ГПК.

Установява се от представения Договор за потребителски кредит №********** от 29.07.2016г., че същият е сключен между ищеца „***“ ЕООД, като кредитор, ***, като кредитополучател и ответницата Н.И.С., като солидарен длъжник, по силата на който е отпуснат паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 3400 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 210.19 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 5044.56 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2550 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: