Решение № 168 от 14.03.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20254430200023 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №300/28.11.2024г. на Директора на Регионална дирекция на горите – гр. Ловеч, на С.а Л. С. от ***, с ЕГН **********, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ – София за упражняване на лесовъдска практика с удостоверение №9991/12.11.2023г. е наложено административно наказание на основание чл.257, ал.1, предл. второ, т.1 от Закона за горите глоба в размер на 350 лева за нарушение на чл.235, във връзка с чл.50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. с чл. 50, ал.6, т.1 , предложени първо от същата наредба.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С.а Л. С., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно какво точно нарушение му се вменява. В случая липсвало точно описание на нарушението, както и обстоятелствата при което е извършено. Счита, че нарушението, за което е наказан е несъставомерно, тъй като нормата на чл.50, ал.7 от З Наредба №8 за сечите в горите касае ограничаването на площта да стане чрез маркиране с контролна горска марка 1 основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височината 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета. Сочи, че такава горска марка и знак е бил налице, но проверяващите са преценили, че е бил положен не за всички крайни дървета. Счита, че не са изследвани предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Н. Д. от САК, който поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски съгласно приложеното пълномощно.

За ответника по жалбата – Директор на Регионална дирекция на горите гр. Ловеч, редовно призован, се явяват юрисконсултите П. и Й., които молят съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното НП, като подробни съображения за направеното искане са изложени в пледоарията на юрисконсулт П. по съществото на спора и в представената по делото писмена защита.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение серия Б00А 22г, №001353 от 04.06.2024г. е съставен от П. М. Х. на длъжност горски инспектор при РДГ Ловеч срещу С. Л. С. от ***, с ЕГН **********, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ – София за упражняване на лесовъдска практика с удостоверение №9991/12.11.2023г. затова, че на 05.03.2024г. в землището на ***, отдел 186, подотдел „ в1“, имот с кадастрален № *** – частна горска територия, като лице вписано в Публичният регистър на Изпълнителна агенция по горите- София по чл. 235 от Закона за горите за дейност „Маркиране на насаждания“ с Удостоверение № 9991/22.11.2013г. е извършил маркиране на гола сеч с интензивност 100% / сто процента/ в отдел 186, подотдел „в1“, имот кадастрален № *** – частна горска територия, съгласно карнет - опис за извършено маркиране на насажденията с дата 05.03.2024г., като не е изпълнил задължението си да 2 ограничи площта на насаждението чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130/ сто и тридесет/ сантиметра с видим знак върху оставащите крайни дървета. Нарушението е установено с Констативен протокол № 00913/13.03.2024г. Нарушението е квалифицирано по чл.257, ал.1, предл. второ, т.1 от Закона за горите, във връзка с чл.235 от същия закон, във връзка с чл.50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2021г. за сечите в горите, във вр. с чл.50, ал.6, т.1 , предложени първо от същата наредба.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ц. Д. П., П.П.К. и П. М. Х.

***, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира като относими –

Удостоверение за упражняване на лесовъдска практика с №9991/22.11.2013г.; Позволително за сеч №0763797 от дата 05.03.2024г.; Позволително за сеч № 0765277 от дата 15.03.2024г.; Разпечатка от информационната система на ИАГ на Технологичен план за добив на дървесина от отдел 186, подотдел „в1", землище ***; Карнет - опис за извършено маркиране в насаждението от отдел 186, подотдел „в1", землище ***; сортиментна ведомост; Разпечатка от протокол за освидетелстване на № 0781388 от дата 14.03.2024 г; Доклад от П. М. Х. на длъжност горски инспектор при РДГ - Ловеч с вх.№РДГ085732/10.05.2024г.; Констативен протокол Серия Б00А № 000913/13.03.2024 г.;

Заповед № РД - 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, удостоверяваща качеството на административно - наказващ орган на Директора на РДГ – Ловеч.

От показанията на свидетеля П. М. Х. се установява, че заема длъжността главен специалист - горски инспектор в РДГ - Ловеч Сочи, че на 04.06.2024г. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателят С. С.. Обяснява, че нарушението било установено с констативен протокол съставен от колегите му П.К. и Ц. Д. на 13.03.2024 година затова, че е извършена маркирация по карнет опис, но не е ограничена площта на сечището с контролна горска марка в основата на стеблата на подлежащите на сеч дървета и на гръдна височина на оставащите дървета.

От показанията на св. Ц. Д. П. се установява, че

3 заема длъжността горски инспектор при РДГ – Ловеч, с район на действие общините Червен бряг, Кнежа и Искър и Долни Дъбник. Установява се, че на 13.03.2024 година с колегата си П.К. извършили проверка в землището на ***, отдел 186, подотдел „в1“, имот с кадастрален план №***, с издадено позволително за сеч №0763797 от 05.03.2024 година. Установили, че подлежащите за сеч дървета не били маркирани на височина 1,30 м със синя боя, а площта не била ограничена и маркирана с контролна горска марка в основите на стеблата на крайните дървета определени за сеч. Резултатите от проверката обективирали в констативен протокол, за което уведомили жалбоподателят С. С. по телефона. Обяснява, че имота се очертава от границата на последните подлежащи на сеч дървета като в основите на пъна се поставя контролна горска марка, която представлява шестограм, шестоъгълно кубче с абревиатура, примерно буква „а“ или цифри.

Свидетелят П. посочва, че с помощта на джипиес установили, че това е имота за сеч и неговите граници. Сочи, че в целият имот не са били маркирани дърветата със синя боя, така както е записано в карнет описа на височина 1,30 м.

От показанията на св. П.К. се установява, че р аботи в ***. Сочи, че през март 2024г. с колегата си Ц. П. извършили проверка в землището на *** в отдел 186, подотдел „в1“, в имот собственост на физическо лице, за което било издадено позволително за сеч. Установили, че на имотът били поставени границите на четирите точки, като бил написан номера на имота, а в самия имот не е имало извършена маркировка.

От извършената проверка на документи в информационната система на ИАГ и в карнет описа било посочено от С. С., че извършил маркиране със синя боя и е била извършена пълна маркирация. Обяснява, че имотът бил за гола сеч. Посочва, че на последните подлежащи за сеч дървета не била поставена контролна горска марка. Сочи, че целта на маркирането е да се изчисли обема на дървесината, която ще бъде отсечена. Твърди, че за целият имот не е имало маркирация. Свидетелят е категоричен, че не бил поставен отличителен знак на височина 1,30 м за останалите крайни дървета, а това са дървета, които подлежат за сеч до границата на имота.

Показанията на свидетелите са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а 4 и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят С. С. дава обяснения, че през 2013 година е придобил правото да извършва лесовъдска дейност и оттогава се занимава с дърводобив. Твърди, че дърводобивът се състои във вземаме на частни имоти, изготвяне на програми, които се утвърждават от РДГ- Ловеч и се извършва след това утвърдената сеч в частни имоти. Твърди, че никога не е рязал държавни или общински имоти, като процесния имот, който му е бил даден за рязане е бил от вид – акация. Твърди, че имотът не е бил горска територия и е бил със статут „нива“. Твърди, че дърветата били маркирани със синя боя на разстояние 1,30м, но когато отишъл на терен, част от боята била избледняла. Тогава се обадил на инженер – лесовъд, който му изготвил програмата и го е уведомил, след което позволителното било „затворено“. Твърди още, че веднага е отишъл на терен и премаркирал дърветата с оранжев цвят и след това му е било издадено отново позволително и е добил дървесината.Твърди, че имотът е бил органичен, маркиран, а границите били маркирани с бяла боя. Бил написан номер на имота в единия край, както е по закон и е било направено маркиране.

Обясненията на жалбоподателя, в частта им, в която твърди, че процесния имот не е бил горска територия и че е извършил маркиране със синя боя, която е била избеляла, съдът не кредитира, тъй като се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Ц. П. и П.К., както и от писмените доказателства по делото. Както беше посочено по- горе съдът кредитира показанията на свидетелите очевидци Ц. П. и П.К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях липса на маркиране на дървета с КГМ в площта на сечта. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Тук следва да се отбележи, че с изискванията на чл. 50, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите законодателят изрично е постановил това отбелязване да става с видим знак и този именно видим знак да е поставен 5 така, че да остане видим до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането, по аргумент на чл. 50, ал. 16 от НКОГТ Съгласно чл.

50, ал. 16 от същата наредба маркирането, както и изготвените карнет-опис и сортиментна ведомост са валидни за срок до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането, т. е. контролната горска марка се поставя по такъв начин, че да бъде трайна и да бъде видима за минимум три години. Ето защо обясненията на жалбоподателя, че поставената от него синя боя е избеляла са неубедителни, поради което съдът намира, че са касае за версия на защита, която съдът като невярна, съдът отхвърля.

По делото беше разпитана и доведената от жалбоподателя свидетелка Г.Г. Х.а, чиито показаният съдът не кредитира. Заявеното от нея, че дърветата са били маркирани с бяло и със син спрей се опровергават от показанията на свидетелите Ц. П. и П.К.. Също така при оценката на показанията на тази свидетелка следва да се отчете, че тя както сама заяви е в приятелски отношения с жалбоподателя, което от една страна сочи на предубеденост, а от друга на заинтересованаст от изхода на делото.

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.

От заповед № РД-49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните се установява, че административно наказващият орган е разполагал с териториална и материална компетентност.