Решение № 456 от 26.02.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 456

Кюстендил, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700599 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Л. Т. П. от гр. Кюстендил, [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв. Т., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-**********/19.10.2021 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която е временно отнето свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“, във вр. с чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Твърди се, че фактическата обстановка е различна от посочените обстоятелства в заповедта, налагащи прилагането на ПАМ, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и следва да се отмени. Излага подробни мотиви за това.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. а, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган - Директор на СДВР, съгласно приложена заповед от Директора на СДВР /Заповед № 513з–1618/26.02.2018 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ за временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсилогично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ химико – токсилогично лабораторно изследване – до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, каквато в конкретния случай е налице.

Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № GA 41813690/12.10.2021 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка за на водача на МПС – отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техни аналози в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката АУАН № GA 323490/29.07.2022 г., като възпроизвежда направените в него констатации. В последствие е издадено и НП № 21-4332-021393/21.10.2021 г., връчено на 23.10.2024 г.

Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, може да се наложи принудителна административна мярка ”временно отнемане на СУМПС” на водач при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техни аналози в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му. Такъв е конкретният случай – управление на МПС от водача със съмнение за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му /виж докладна записка на полицай С./. Издаден е и ТИ № 093421 за извършване на проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози от 12.10.2021 г. – 10.00 ч. /съгласно Приложение № 1 към чл. 4 ал. 3/, отново с отказ да бъде извършена проверка на П.. Същият не отрича това, което е видно от подписа му под АУАН, в който не е изложил никакви конкретни възражения по същия, както и в приложения талон за изследване.

С оглед на тези обстоятелства, административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва да се приеме за законосъобразен, както и издаденото в последствие НП.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични, съответстват си и не са опровергани.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП – отказ за проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълнено предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологочни проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което не се и опровергава от доказателствата по делото. В този смисъл, фактическите обстоятелства изложени в издадения АУАН и ЗППАМ са идентични и безпротиворечиви.

Що се отнася до връчването на ЗППАМ, то същата е връчена след като П. е издирван многократно на всички адреси, на които е било възможно да бъде, което опровергава твърдението, че не е бил търсен същата да му бъде връчена. По преписката са налице достатъчно на брой писмени доказателства за това /покана за доброволно изпълнение, докладни записки – 4 броя и съответните писма/.

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно - производствените правила и изискванията на материалния закон.

С оглед изхода на спора разноски не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Л. Т. П., [ЕГН], от гр. Кюстендил, [жк], [адрес], чрез адв. Й. Т., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-005871/19.10.2021 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

Съдия: