Решение № 289 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502564 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 43296/30.05.2024 г. при ВРС, подадена от Община Варна, чрез юрк. Димитър Кискинов, срещу Решение № 1592 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 11675/2022 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 4064/14.11.2024 г. , с което е прието за установено по отношение на Т. Р. П., ЕГН ********** и С. П. П., ЕГН **********, че Община Варна, ЕИК 000093422 не е собственик на реална част с площ от 989 кв. м. от ПИ № *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5879 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „А.“, местност „З.“ при граници на реалната част: ПИ № ***, ПИ № ***, останалата част от ПИ № *** и ПИ № *** и при граници на целия имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, отразена в комбинира скица № 5 към СТЕ, представляваща неразделна част от решението, със син щрих и заключена в границите между т. А, Б, В и Г, заедно с построената в нея едноетажна сграда с идентификатор ПИ № ***.1, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 13 кв.м.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по предвидения в закона ред и форма. Твърди, че дейността по актуване на имотите има вътрешно-служебен характер и не 1 засяга права и законни интереси на трети лица. Сочи, че собствеността на Общината върху процесния имот не е възникнала от издаването на съответния акт за общинска собственост, като твърди, че същият само удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. Излага, че Общината е придобила имота по силата на закона на осн. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според който земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица са общинска собственост. Сочи, че в приложното поле на цитираната норма попадат единствено онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но които не са били заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто счита, че е конкретният случай. Излага, че по отношение на процесния имот е действала забраната за придобиване по давност до 31.05.1996 г., както и че с въведения с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС мораториум, давността за придобиване на имоти общинска собственост е спряла да тече за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. /датата на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. на КС на Република България, постановено по к.д. № 16/2021 г./, с което нормата е обявена за противоконституционна. Твърди, че решението на КС има действие занапред и досегашното действие на нормата, предвиждаща спиране теченето на давността, не се засяга. Поради изложеното счита, че не е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС давностен срок за придобиване на имота по давност, като сочи, че такава е могла да започне да тече считано от 2002 г., когато имотът е бил индивидуализиран чрез ПНИ.

Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Становището на въззиваемите – Т. и С. П.и, изразено чрез пълномощника адв. Р. Д., е за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като молят същото да бъде потвърдено. Сочат, че в случая АЧОС няма легитимиращо действие, доколкото в него е посочена само правната норма, като основание за правото на собственост на Общината, но не и конкретен придобивен способ.

Твърдят, че изложеното от въззивника за невъзможността имоти частна общинска собственост да се придобиват по давност е неотносимо към спора, доколкото Общината носи тежестта да докаже правото си на собственост върху процесния имот, а ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника. Твърдят, че давността за имота е могла да тече от по-ранен момент, доколкото по делото е установено, че няма данни имотът да е отчужден, респ. не е било налице заявено желание за възстановяване на бивша собственост, нито са налице данни за проведена реституционна процедура. Сочат, че Община Варна не е успяла да проведе пълно и главно доказване на факти, които я легитимират като собственик на процесния имот. Твърдят, че от събрания по делото доказателствен материал се установява непрекъснато владение на имота от страна на ищците, продължило повече от 10 години, поради което считат, че същите са станали собственици на оригинерно основание по чл. 79 ЗС. С оглед на постановеното от КС решение, с което мораториумът за придобиване на имоти частна общинска собственост по давност е отменен, считат, че към 09.03.2022 г. давността в тяхна полза е изтекла. Молят въззивната жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС потвърдено, като претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът Община Варна не се явява и не се представлява.

2

Въззиваемите, чрез адв. Д., оспорват жалбата, като поддържат депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред ВРС е предявен отрицателен установителен иск от Т. П. и С. П. срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 1000 кв. м. от ПИ № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5879 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „А.“, местност „З.“, при граници на реалната част: ПИ № ***, ПИ № ***, останалата част от ПИ № *** и ПИ № *** и при граници на целия имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, както и на построената в нея едноетажна сграда с идентификатор ПИ № ***.1, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 13 кв.м.

В исковата молба се твърди, че ищците са придобили по време на брака си, сключен на 12.03.1974г., правото на собственост върху спорната реална част от ПИ № *** и едноетажната сграда, построена в него, на основание давностно владение, осъществено в периода от 19.03.1978г. до деня на подаване на исковата молба – 29.08.2022г. Обосновават правния си интерес от предявяване на иска с факта, че Община Варна е актувала имота, в който попада спорната реална част, поради което за тях е налице невъзможност да се сдобият с констативен нотариален акт за собственост. Излагат, че спорната реална част от имота, е предоставена за ползване на Г.Е.Н., баща на Т. П., от ДЗС „Димитър Кондов“ с удостоверение от 23.05.1968г., който не е трансформирал правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а, нито на § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ. Ползвателят е оградил спорната реална част от 1 000 кв.м. с ограда. С писмен договор, именуван „договор за отстъпване правото на вечно ползване върху недвижимия имот“, ползвателят Г.Н. е предал на дъщеря си Т. П. и нейния съпруг С. П. владението върху реалната част, които са подменили след това бетоновите колове на оградната мрежа към квартал „Галата.“ Твърди се още, че в периода от 1978г. до датата на подаване на исковата молба, съпрузите са изградили следните обекти върху посочената площ, както следва: едноетажната сграда с площ от 13 кв.м., която е предмет на делото; складово помещение, външна тоалетна, 4 броя чешми, 2 броя мивки (външна и вътрешна), 2 кладенеца, асма 180 кв.м. с тръбна конструкция и с 26 броя лози, павиран път с дължина 37 линейни метра, входна врата от към главния път, изработена от тръбна конструкция и оградна мрежа. Имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа от 1984/1985г. В него има изградено лозово насаждение (160 броя лози на тел със система за подпочвено поливане), овощна и зеленчукова градина, със следните трайни насаждения: дрян – 2 броя; 1 брой смокиня; 1 брой мушмула; 1 брой лешник; 4 броя круши, 5 броя ябълки; 15 броя малини. Сочи се, че на 15.09.2008г. ответникът Община Варна е актувал ПИ № ***, в чиято площ и граници попада и спортната реална част, съставяйки АЧОС, който няма правопораждащо действие, тъй като в него не е посочено конкретно правно основание, въз основа на което е придобито правото на собственост. Поддържа се още, че имотът, в който попада площта от 1 000 кв.м., не е бил заявен за възстановяване, поради което давността е започнала да тече от деня, в който ползвателят е предоставил владението върху нея. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявения отрицателен установителен иск.

3

С депозирания отговор ответникът Община Варна оспорва предявения иск с твърдения, че е собственик на ПИ № ***, в чиято площ и граници попада и спортната реална част, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият е бил земеделска земя, попадал е в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Твърди, че с Решение на Общинския съвет № 322-4/29.05.2000 г. е одобрен околовръстен полигон на м. „З.“ /територия по пар. 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ/, за която територия има одобрен ПНИ съгласно Заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002 г. на Областния управител на Област Варна. Спорната реална част е попадала в ПИ *** по плана на новообразуваните имоти, целият с площ от 5879 кв.м., който поземлен имот е бил образуван от ПИ № 3045, 3046, 3047, 3048, 3049 и 3050 по КП на местността. Ответникът излага, че съгласно разписен лист за ползватели, имотите, които са образували ПИ *** са били предоставени на ползватели за ползване по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като ищците, респ. лицето, от което твърдят да са получили фактическа власт върху реалната част, не са вписани в него. Сочи, че няма данни нито един от ползвателите по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да е трансформирал правото си на ползване в право на собственост, поради което и на осн. чл. 25 ЗСПЗЗ Общината е станала собственик на спорната реална част. Твърди, че на името на ищците, респ. на Георги Ефтимов няма издадено удостоверение за предоставяне ползването на земеделска земя, нито оценителен протокол, или платежни документи за изкупуване на земята. През 2008 год. имотът е актуван с АЧОС № 6875/15.03.2012г., а съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да се придобива по давност. Сочи, че АЧОС няма конститутивно действие, като единствено легитимира Общината за собственик, доколкото тя е станала такъв по силата на закона. Имот № *** е образуван след разделяне на ПИ № 3643 на два имота след решение на Районен съд – Варна от 20.02.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото пред ВРС е представен Договор за отстъпено право на ползване върху недвижим имот от 19.03.1978 г., от който се установява, че Г.Е.Н. е отстъпил на С. П. П. „правото на вечно ползване“ отдаденото му по ПМС-21 от ОНС-Варна „празно място“ с площ 1000 м2, находящо се в землището на кв. Галата, м. „Таш тепе“ при граници/съседи: И.Д., н-ци А.М., военно поделение и път, срещу заплащане на сумата от 2000 лв.

Видно от удостоверение за наследници на Г.Е.Н., починал на 14.06.1978 г., издадено на 18.10.1993 г., /л.78/ , същият е оставил за свои законни наследници своите деца Д. Ц. и Ефтим Николов.

По делото е представена молбата от 13.05.1992 г, подадена от Д. Ц., в качеството й на наследник на Г.Е.Н. /л. 75/ за извършване оценка на предоставеното за ползване място на Г.Е.Н. в кв. Галата. Към молбата е представена декларация, в която Д. Ц. е декларирала, че имотът не е единствено жилище, както и че не е единствена земеделска земя.