Решение № 139 от 17.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. гр.Несебър, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150100812 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7145/01.08.2023 г. н а В.В.К., БУЛСТАТ ***, „Е.к.“ ЕООД, ЕИК ***, и Н. У., гражданин на Израел, родена на ********** г. в гр. Берлин, Германия, чрез адв. Т. М. от БАК, със съдебен адрес за тримата ищци: гр. *** срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № ***, „М.П.“, с адрес: к.к. ***, представлявани от управителя на ЕС – Н.

Н., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 21.06.2023 г. Претендират се разноски.

Твърди се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост, както следва: ап. *** - собствен на В.К.; ап. *** – собствен на „Е.к.“ ЕООД; и ап. *** – собствен на Н. У.. На 21.06.2023 г. било проведено ОСЕС на сграда „М.П.“, при свикването и провеждането на което били допуснати съществени нарушения, вкл. били взети материално незаконосъобразни решения. Правят се оплаквания за нарушения на чл. 12, чл. 13, ал. 1; чл. 14; чл. 16, ал. 2, ал. 4, ал. 6; чл. 17, ал. 2, ал. 4 вр. ал. 6 от ЗУЕС. Твърди се, че към датата на събранието не е имало книга на етажните собственици, съответно не са били налице данни за броя на собствениците в процесната сграда. Отделно, се заявява, че от списъка на присъстващите не може да се установи кои лица са били представлявани, от кого и в какво качество, поради което било невъзможно определянето на представените идеални части в общите части на оспореното ОС. Изрично се оспорва представителството на управителя на ЕС – Н. по отношение на ***, ***, *** и ***, като незаконосъобразно. Оспорват се и всички взети от ОСЕС решения по подробно изложени съображения, като се твърди противоречие на взетите по т. 4 и т. 5 решения за определяне на годишни такси поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ с разпоредбите на чл. 51 и чл. 50 от ЗУЕС. Твърди се още, че решенията по т. 6, т. 8, т. 9 е следвало да бъдат приети с квалифицирано мнозинство по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС, като се обосновава подробно становище в тази връзка.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба вх. № 8402/11.09.2023 г. от страна на ответника - собствениците на Етажна собственост на сграда „М.П.“, представлявани от управителя Н. Н., чрез адв.

М. Т. от БАК, съдебен адрес: гр. ***, с който е взето становище за недопустимост на производството и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, като се заявява, че съобщението за изготвения протокол от ОСЕС е било редовно поставено на 28.06.2023 г. Взима се подробно становище по всяко от направените оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 21.06.2023 г. По същество се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.

С допълнителна молба вх. № 8879/21.09.2023 г., извън срока за отговор, ответната ЕС възразява срещу активната процесуална легитимация на ищцата У., като твърди, че същата понастоящем не е собственик на апартамент ***. Моли се делото да бъде прекратено по отношение на Н. У. и се представя писмено доказателство в тази връзка.

В съдебно заседание, ищцата К. се явява лично, а всички ищци се представляват от упълномощения си представител – адв. Т. М. от БАК, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да отмени оспорените решения. Претендират се разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната етажна собственост се представлява в проведените съдебни заседания по делото от законния представител – управителя Н. Н., както и от процесуалния си представител – адв. М. Т. от БАК, който оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Относно допустимостта на производството:

Съгласно разпоредбите на чл. 40 от ЗУЕС всеки етажен собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, с молба до районния съд по местонахождение на ЕС, в 30-дневен срок от получаване на решението по чл. 16, ал.

7 от ЗУЕС.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС предвижда, че уведомяването на етажните собственици за изготвения протокол от ОСЕС относно взетите на него решения се осъществява чрез поставяне на съобщение на видно и общодостъпно място в сградата или изпращане на протокола по електронна поща или на заявен адрес в страната, в случай, че е направено надлежно искане от етажен собственик в този смисъл.

Съобразявайки посочените разпоредби на ЗУЕС и представените по делото относими доказателства, съдът със свое определение № 1187/11.10.2023 г. по делото е приел, че искът е допустим – подаден от легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Независимо от това, доколкото ответната ЕС поддържа възраженията си за недопустимост на производството в хода на делото и до приключване на съдебните прения, като вкл. във връзка с тях бяха приети и допълнителни доказателства по делото, съдът намира за нужно да ги обсъди още веднъж.

Видно от съобщение и протокол /л. 297-298 от делото/, представени в приложение на отговора на исковата молба, уведомлението до етажните собственици за изготвения протокол от оспореното ОСЕС от 21.06.2023 г. е било поставено на 28.06.2023 г.

От своя страна ищците ангажират недопустимо доказателство – свидетелски показания в писмен вид, обективирани в протокол /л. 409 от делото/, съгласно който три лица, сред които и ищцата са установили, че съобщението за изготвен протокол за ОСЕС от 21.06.2023 г. било поставено на 29.06.2023 г. Независимо от това, видно от 2 представени от ищците писмени доказателства – разпечатки от имейли и заявлениеоспорване е видно, че ищците К. и У. са били уведомени за протокола от оспореното ОСЕС по електронна поща с писмо от 01.07.2023 г., като ищцата У. е направила и оспорване на датата 27.07.2023 г.

Същевременно, видно от пощенско клеймо положено на плика, с който в съда е постъпила иницииращата искова молба, същата е подадена чрез поща на 27.07.2023 г., която дата е определяща за преценката за спазване на преклузивния срок за обжалване, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Така, независимо от споровете между страните, дори да се приеме, че всички ищци са били уведомени за взетите на 21.06.2023 г. решения на ОСЕС на най-ранната сочена от ответната страна дата – 28.06.2023 г., то исковата молба се явява редовно подадена в 30-дневния срок за обжалване, който е изтекъл на 28.07.2023 г.

Що се касае до легитимацията на ищцата У., следва да се посочи, че съгласно нотариален акт /л. 281-282 от делото/, действително се установява, че същата се е разпоредила с притежавания от нея СОС в ответната ЕС на 14.08.2023 г. Това обстоятелство не с се оспорва и от процесуалния представител в съдебно заседание.

Въпреки това, доколкото ищцата У. е била етажен собственик към датата на взетите решения и за периода 21.06-14.08.2023 г., съдът счита, че за нея е налице правен интерес да ги обжалва, доколкото редица от решенията имат материален характер и предвиждат задължения за съсобствениците в ЕС, вкл. за ищцата У. за посочения кратък период от близо месец.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства потвърждават първоначално изложеното становище за допустимост на производството, съответно – релевираните и поддържани от ответната ЕС възражения в обратен смисъл се явяват несъстоятелни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по съществото на спора намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за свикване на общото събрание, включително: чл. 12, чл. 13, ал. 1; чл. 14; чл. 16, ал. 2, ал. 4, ал. 6; чл.

17, ал. 2, ал. 4 вр. ал. 6 от ЗУЕС, при наличие на компетентност, кворум, мнозинство и в съответствие със закона.

С протоколно определение № 844/27.11.2023 г. съдът е изготвил доклад по делото в горния смисъл, приет без възражения на страните, като е оставил без уважение искането на ищците за откриване на производство по реда на чл. 193 вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС по оспорване верността на представения протокол от процесното ОСЕС.

Страните не спорят и от представени Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 96, том V, рег. № 10078, дело № 859/28.12.2017 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК; справка № 979898/19.07.2023 г. по партидата на СОС с ид. № ***.61 – ап. ***; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том VII, рег. № 9335, дело № 1267/21.11.2014 г. по описа на нотариус Чуткина; Нотариален акт № 94, том III, рег. № 2846, дело № 422/11.06.2021 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК; и нотариален акт № 60, том XI, рег. № 11212, дело № 1628/14.08.2023 г. по описа на нотариус Чуткина /л. 1237; л. 43-44; л. 281-282 от делото/, се установява, че към датата на подаване на исковата 3 молба ищците са били собственици на самостоятелни обекти в ответната ЕС, както следва: „Е.к.“ ЕООД – на ап. ***; В.К. – на ап. *** и Н. У. – на ап. ***.

Видно от протокол, приложен от ответника /л. 70-219; л. 329 - 403 от делото/, на 21.06.2023 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело. Доколкото, искането на ищците за откриване на производство по чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС бе оставено без уважение, съдът приема, че същият е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, съответно - за вярно вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените подписи на посочените в него лица.

Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; - че са налице нарушения в представителството на етажните собственици и ОС е проведено при неправилно установен кворум, предвид липсата на решение за площообразуване по чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС; - че са допуснати нарушения при избора на председател и протоколист на оспореното ОСЕС, както и при изготвяне на протокола по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС; - че са взети решения извън компетентността на ОС; - че са взети решения при нарушение на изискванията за мнозинство.

По възраженията на ищците за нарушение на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от ЗУЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителя, а с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа.