Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 29.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 263/2024
Вид
Решение № 26
Подписан
29.01.2025
В сила
15.03.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500263 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 109/26.02.2024 година по гр. д. № 18/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на М.

Л. Г. сумите: 80 000 лева (част от вземане, твърдяно да възлиза на 100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 27.09.2021 година в гр. Свищов, довело до фрактура на дясно коленно капаче, изкълчване на дясна раменна става, страдания и психотравми, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 18.01.2022 година до окончателното му изплащане; 2 266.67 лева – мораторна лихва върху сумата от 80 000 лева за времето от 8.10.2021 година до 17.01.2022 година, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Със същото решение М. Д. Ц. е осъден да заплати на М. Л. Г. сумата 50 лева – обезщетение за вреди от забава, начислена в размер на лихвата по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху сумата 80 000 лева за периода 27.09.2021 година – 7.10.2021 година.

1

С посоченото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 3 290.66 лева – държавна такса върху уважените искове; 1 000 лева – авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на „Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата 8 460 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. М. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 109/26.02.2024 година по гр. д. № 18/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 лева до 80 000 лева. Във въззивната жалба се излагат доводи за пестеливост на мотивите, обосноваващи крайния извод на състава на Окръжен съд Велико Търново; допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – недопускане на съдебна експертиза във връзка с направено с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване; завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед реално претърпените такива от пострадалия.

Направено е искане да се отмени Решение № 109/26.02.2024 година по гр. д. № 18/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева до 80 000 лева, и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията по чл. 432 от Кодекса за застраховането за сумата над 30 000 лева; съобразно изхода на спора и отхвърлената част на иска да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в полза на „ЗД „Бул инс“ АД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат С. Ч. – процесуален представител на М. Л. Г., с който я оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М.

Д. Ц..

В съдебно заседание пред втората инстанция пълномощникът на „ЗД „Бул инс“ АД излага доводи за завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от първостепенния съд; с оглед допуснатата съдебна експертиза и отговорите на експерта инж. Ц. Л. М. не поддържа възражението за съпричиняване.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 18/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от М. Л. Г., представляван от адвокат С. Ч., искове против „ЗД „Бул инс“ АД за 80 000 лева (част от вземане в размер на 100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди; срещу М. Д. Ц. за 50 лева – законна лихва върху 2 обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева за периода 27.09.2021 година – 8.10.2021 година.

В исковата молба се излага, че на 27.09.2021 година в гр. Свищов, водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № Т 32 **** М. Д. Ц., движейки се през кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, нарушил правилата за движение по пътищата – движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, при извършване на маневра „завиване наляво“ не пропуснал движещият се направо в лентата за насрещно движение мотопед марка „Ямаха“, с peг. № ВТ 10 33 С, управляван от М. Л. Г.. Последвал удар между автомобила и мотопеда, вследствие на който на ищеца са причинени телесни увреждания.

Непосредствено след инцидента М. Л. Г. е транспортиран до ФСМП, гр. Свищов, от където след рентгеново изследване е прехвърлен в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, а на 27.09.2021 година е преместен в МБАЛ „Сърце и Мозък“ АД, гр. Плевен.

Констатирани са счупване на капачката на дясна коленна става с раздробяване; луксация на дясна раменна става.

В „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен е проведено медикаментозно лечение на пострадалия и репозиция на извадената раменна става – имобилизирана е с шина. След постъпването в „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ АД, гр. Плевен е назначено медикаментозно и оперативно лечение. На 11.10.2021 година е осъществена оперативна интервенция –открито наместване на фрактурата на капачката на коляното с вътрешна фиксация. Под рентгенов контрол е извършен серклаж, поставена е натегната остеосинтеза.

Общият болничен престой е 18 дни. Ищецът твърди, че в момента се намира в увредено общо съС.ие, не може да се придвижва свободно в пространството, да си служи с десния долен крайник, изпитва болки и ограничено движение в областта на дясната раменна става.

М. Л. Г. заявява, че е активен спортист – футболист. Основната част от ежедневието му била свързана със спортна подготовка и участие в турнири. От ОФК „Академик“, гр. Свищов получавал всичките си доходи. Изтъква, че след пътнотранспортното произшествие е обездвижен, напълно неработоспособен, в невъзможност да се обслужва самостоятелно, да осигурява средства за своята издръжка. М. Л. Г. посочва, че му предстоят дълга рехабилитация и нови оперативни интервенции за премахване на поставените метални импланти, което допълнително влошава неговото психическото съС.ие и засилва страха дали отново ще може да спортува активно. Той е лишен и от възможността да продължи образованието си – студент е по специалност „Финанси“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“, гр. Свищов, след получената травма е в невъзможност да посещава присъствените лекции и упражнения в университета.

Към датата на произшествието за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.

№ с рег. № Т 32 **** е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД. Ищецът на основание чл. 380 от Кодекса за застраховането отправил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество за 3 изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие пътнотранспортното произшествие, станало на 27.09.2021 година, по която в тримесечния срок не е осъществено плащане.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което: да осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. Л. Г. сумата 80 000 лева (частичен иск от 100 000 лева) – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие получените телесни увреждания при пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 8.10.2021 година, до окончателното плащане; да осъди делинквента М. Д. Ц. да заплати на М. Л. Г. сумата 50 лева – законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева (частичен иск от 100 000 лева) за периода 27.09.2021 година – 8.10.2021 година. Претендира присъждане на сторените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Т. М. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който оспорва механизма на произшествието; наличието на изключителна вина на водача М. Д. Ц. за инцидента; получените от ищеца увреждания; периода на възстановяване; навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия; спори размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди; претенцията за законната лихва за забава; отправя искане за спиране на производството на основание чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Не е депозиран отговор на исковата молба от М. Д. Ц..

С определение по Протокол № 233/20.04.2022 г. производството по гр. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

С Определение № 264/9.03.2023 г. производство по гр. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е възобновено на основание чл. 230 от ГПК.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на „ЗД „Бул инс“ АД поддържа отговора на исковата молба; прави искане за допускане на съдебна експертиза с оглед възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Пред Окръжен съд Велико Търново ответникът М. Ц. се явява лично и не изразява конкретно становище.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 109/26.02.2024 година по гр. д. № 18/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. Л. Г. против „ЗД „Бул инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от 4

Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.

Не е спорно, че относно лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № Т 32**** към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД.