Решение № 16953 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16953 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110146020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

“Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило срещу ЗД “Бул Инс“ АД искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 539,74 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху лек автомобил „М*“, **“ с рег. № СВ **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в полица № 93002110054772, настъпили при ПТП от 04.02.2022 г. в гр. София на бул. „Евлоги Георгиев“, по вина на водача на МПС с рег. № С **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (11.09.2025 г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 204,85 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.06.2022 г. - 11.09.2025 г. (съгласно уточнителни молби от 09.10.2025 г. и от 19.12.2025 г.).

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция спрямо ответника последният отказал плащане на дължимото вземане. Претендира се възстановяване на сумата за платеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и обезщетение за забава в размер на законната лихва през процесния период.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водач на МПС „Ф**“ с рег. № С **. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на застрахования при ищеца автомобил, доколкото същият при извършване на маневра за десен завой от средна лента на булеварда, не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и в причинна връзка с неговото поведение, което е било в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, е настъпило ПТП с правомерно движещия се в дясна лента МПС „Ф**“ с рег. № С **. Евентуално навежда възражение за съпричиняване, като счита, че водачът на МПС „М* ***“ с рег. № СВ ** е могъл своевременно да възприеме движещото се в дясна лента МПС „Ф**“ с рег. № С*** и да го пропусне, поради което и приносът на водача на МПС „М* ***“ с рег. № СВ ** за настъпване на произшествието бил съществен.

Оспорва иска и като завишен по размер, защото не съответствал на действителния размер на вредите по МПС „М* ***“ с рег. № СВ ** към датата на процесното събитие. Възразява, че не всички увреждания по МПС „М* ***“ с рег. № СВ **, за които е било изплатено обезщетение, са настъпили от процесното ПТП.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в периода на сключен с него договор по застраховка “каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на автомобил, обект на договора за имуществено застраховане, като събитието е настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, че по повод щетите върху автомобила, обект на сключената при него застраховка “каско”, е изплатил застрахователно обезщетение, както и размера на щетите към датата на възникване на събитието, а по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - и че преди завеждане на делото е поканил ответника да плати сумата по главното вземане.

В тежест на ответника е да докаже, че водачът на МПС „М* ***“ с рег. № СВ ** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с извършването на маневри, с което поведение е допринесъл за настъпване на твърдените вреди.

По делото няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че при ищеца е сключена застраховка “каско на МПС”, обективирана в застрахователна полица № 93002110054772 (л. 5) с предмет л.а. “М*”, ** с рег. № СВ ** с период на застрахователното покритие 29.08.2021 г. - 28.08.2022 г.

Във връзка с установяване на твърдяното събитие - пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани свидетелски показания.

Разпитана като свидетел, К. Д. заявява, че е участвала в пътнотранспортно произшествие през 2022 г., в края на зимата при управление на л.а. “М* *. Инцидентът настъпил в гр. София, на бул. “Евлоги Георгиев” в момента, в който свидетелката 2 възнамерявала да предприеме завой надясно към ул. “Хан Крум”. В същия момент автомобил, който се движел в бус лентата, “профучал” направо. След като свидетелката била навила волана за извършване на десен завой, другият автомобил, който се движил в бус лентата, ударил гумите на управлявания от свидетелката автомобил, и ги изправил. Към момента на настъпване на съприкосновението между двата автомобила свидетелката се движила в дясната пътна лента за движение и имала намерение да предприеме завой надясно. След удара водачът на другия автомобил продължил движението си направо и спрял на метри след това. Преди да предприеме маневрата, свидетелката погледнала в страничното огледало, като не възприела в бус лентата да се движи автобус, а също така не била възприела и другия автомобил. Свидетелката предполага, че водачът на другия автомобил - млада дама, е излезнала от колоната автомобили и движейки се по бус лентата, бързо е наближила управлявания от свидетелката автомобил. Преди да извърши маневрата, свидетелката подала светлинен сигнал. Ударът между двата автомобила настъпил в бус лентата, докато свидетелката подхождала с автомобила към малката уличка и не могла да завърши завоя. Свидетелката подписала с другия водач протокол за ПТП, като другият водач оспорил да има вина за възникване на инцидента.

Разпитана като свидетел Л. А., съобщава, че е участвала в ПТП на 04.02.2022 г. при управление на л.а. “Ф**” с рег. № С **. Свидетелката се движила от стадион “Васил Левски” към НДК, като произшествието настъпило преди пряката на ул. “Раковски”. Свидетелката възнамерявала да направи десен завой по пряка, чието име не се спомня. На пътното платно имало две ленти за движение и бус лента. Преди да извърши завоя, свидетелката трябвало да навлезе в бус лентата. В същия момент управляваният от нея автомобил бил ударен в задната част, като свидетелката не могла да направи завоя и продължила движението си направо. При настъпване на удара управляваният от свидетелката автомобил се намирал в бус лентата, а другият автомобил се намирал в лентата за движение, която позволява завой надясно. Свидетелката няма спомен за скоростта, с която се е движела. Не могла своевременно да възприеме другия автомобил. След удара продължила движението си напред и малко след това спряла. След произшествието с другия водач попълнили протокол за ПТП, като свидетелката признала, че има вина за възникване на пътния инцидент.

Съдът кредитира така събраните по делото свидетелски показания като последователни, взаимно допълващи се и съответни на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и на приетия като доказателство двустранен констативен протокол от 16.04.2020г. (л.17). Поначало двустранният констативен протокол за ПТП, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП). В случая съдът приема за достоверни отразените в протокола обстоятелства относно 3 възникването на ПТП.

За установяване на механизма на събитието по делото е прието без възражения заключение по съдебно - автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, защото същото е компетентно дадено и изготвено на база събраните свидетелски показания и останалите доказателства.

Предвид събраните доказателства съдът приема, че на 04.02.2022 г. в светлата част на денонощието в гр. София водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** се е движил по бул.

“Евлоги и Христо Георгиеви” с посока на движението от ул. “Граф Игнатиев” към ул.

“Георги С. Раковски” в дясната лента за движение. По същото време и в същата посока се е движил водачът на МПС “Ф**” с рег. № С ** в пътната лента, предназначена за движение на превозни средства на градските линии за обществен превоз на пътници („бус лента“).

Достигайки кръстовището на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” и ул. “Хан Крум”, водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** предприел маневра за десен завой към ул. “Хан Крум”, като в същото време, от дясната страна в бус лентата последният автомобил бил застигнат от МПС “Ф**” с рег. № С **. Между двата автомобила настъпил удар, като за МПС “М* ***” с рег. № СВ ** ударът настъпил в предна дясна габаритна част, а за МПС “Ф**” с рег. № С ** в странична лява габаритна част.

От приетото от фактическа страна следва, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на водача на МПС “Ф**” с рег. № С **, изразяващо се в движение в сигнализирана пътна лента за движение само на превозни средства от редовните линии заобществен превоз на пътници (пътен знак Г13) – „бус лента“. Безспорно по делото, включително и от показанията на самия водач на МПС “Ф**” с рег. № С **, се установява, че последният се е движил в бус лентата при настъпване на удара с другия лек автомобил. При това съдът приема, че поведението на водача на МПС “Ф**” с рег. № С ** е в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент, защото се е движил в пътна лента, която е била забранена за движение на управляваното от него МПС. Водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** при сигнализирането на разположената до него пътна лента, в която е следвало да премине, за да извърши желаната маневра - завой надясно, е имал очакването, че по нея ще се движат само ППС от редовните линии за обеществен превоз на пътници, които ППС са лесно забележими и не развиват висока скорост в градски условия, поради което водачът, на когото предстои да навлезе в бус лента (водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ **), има достатъчно време за реакция да съобрази поведението си с местоположението им и скоростта им на движение и да ги пропусне, когато се наложи. Обратното, когато в бус лентата се движи друго ППС, в нарушение на забраната, като в случая това е лек автомобил, последният поначало се движи в по - висока скорост и е възможно да навлезе в бус лентата по всяко време на движение, напускайки друга пътна лента, поради което поведението му е непредсказуемо и изненадващо за водача на МПС “М* ***” с рег. № СВ **. При това съдът приема, че противоправното поведение на водача на МПС “Ф**” с рег. № С **, който неправомерно се е движил в пътна лента, сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници (бус лента), е в причинна 4 връзка с процесното произшествие. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съдът приема за основателно възражението за съпричиняване, защото водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** е допуснал нарушение на нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. В случая непосредствено преди да предприеме преминаване в съседната пътна лента с цел да извърши маневра завой надясно, водачът на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** е следвало да се увери, че няма да създаде опасност за други ППС. Той е следвало да се убеди, че по съседната пътна лента, макар и сигнализирана като такава само за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници (пътен знак Г13), не се движат други ППС в нарушение на забрана да се движат по посочената пътна лента. От заключението на вещото лице се установява, че за водача на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** ударът е бил предотвратим, при условие че преди да предприеме маневрата за десен завой към ул. “Хан Крум” с контрол върху огледалата за обратно виждане водачът възприеме движещия се от дясната му страна в бус лентата МПС “Ф**” с рег. № С **. При конкретната пътна обстановка съдът приема, че размерът на съпричиняването на водача на МПС “М* ***” с рег. № СВ ** следва да се определи на 70 %, защото основополагащо за пътната безопасност е задължението на водача, преди да предприеме каквато и да е маневра, включително навлизане в съседна пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за друго ППС.