Разпореждане № 267391 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

СГС, I-22 с-в, в закрито заседание на 06.12.2023г., в състав: председател:

Стефан Шекерджийски като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 811/19г., взе предвид следното:

1. С разпореждане от

05.11.2023г. на ищеца са дадени за пореден път указания да отстрани нередовностите на исковата молба.

Съображенията са следните: при наличие на процесуален представител (хипотеза на правна помощ) неяснотите не са отстранени – разпореждане от 15.12.2022г. Това, по разбиранията на състава, е достатъчно, за да се върне искът.

Въпреки това са дадени странни указания от САС (О. от 13.02.2023г. по ч.гр.д. № 318/23г.).

Именно и по тази причина (освен злоупотребата) впоследствие с О. от 01.03.2023г. правната помощ е прекратена и същевременно е върната исковата молба.

Съобразно указанията на

САС (О. от 20.04.2023г. по ч.гр.д. № 864/23г.), въпреки изложеното, самият г-н Д. е уведомен за пореден път.

2. в молба от 05.12.2023г. се сочи, че:

Ищецът бил репресиран (не се сочи от кого и как) и загубил дела за над 100 000 лева. Било му конфискувано имуществото и следвало да изплаща глоба, въпреки липсата на средства. СГС не може да пререшава дела.

Здравословното му състояние се влошило, загубил работата си, доброто си име и приятелката си.

Ако правилно се чете, претендира 1 лев имуществени вреди.

В указанията се сочи, да се уточни размер на имуществените вреди, но и фактическа обстановка, за да се претендират такива. Искът е насочен срещу ПРБ.

3. Ако ищецът е осъден, то това, както бе посочено, задължава съда, а и всички други учреждения, юридически лица и физически лица, включително и самият г-н Д.да се счита за виновен за престъплението, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ – 9 години, съобразно последното уточнение.

Това от своя страна, предполага загуба на работа, особено ако става въпрос за военна служба, ограничаване на социални контакти (проблемът с приятелката) и всички други неблагоприятни неща, описани от ищеца.

Причина за това, отново е поведението на самия ищец, а не ПРБ.

Така, от една страна не е изложена адекватна фактическа обосновка, а такава, която предполага недопустима искова претенция. П. не може да отговоря за неприятните изживявания на ищеца, който изтърпява наказание лишаване от свобода, тъй като не се предполага, че наказанието е приятен период в живота на човека – напротив.

Не се твърди, а и няма данни за оправдателна присъда или отменена мярка за неотклонение – задържане под стража.

Както бе посочено вече

(01.03.2023г.), съдебната система има различни функции от това да се извършва епистоларна комуникация с хора, лишени от свобода.

С оглед посоченото, съдът

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е:

ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от ГПК

Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му от ИЩЕЦА председател: