Решение № 355 от 03.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Стара Загора, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Е. В. В. като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500481 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивни жалби на Прокуратурата на Република България и на Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора, против Решение № 197/14.03.2023г., постановено по гр.д. № 2824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на Х. И. К. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо и здравословно състояние, безсъние, загуба на часове от живота му по задължението му за участие в наказателното производство, за периода от 10.05.2014г. до 28.06.2017г., претърпени вследствие на водено срещу него разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК, наказателното производство за което е било прекратено, в размер на 6000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата част до 25000 лв. е отхвърлена като недоказана; осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на Х.

И. К. направените от него разноски за производството за платената от него държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска, общо в размер на 722 лв. ; осъдена е 1

Прокуратурата на Република България, гр.София да заплати по сметка на РССтара Загора държавна такса в размер на 240лв., съобразно уважената част от иска.

Въззивникът Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора не е съгласен с размера на признатата неимуществена вреда, като излага подробни съображения. Твърди, че безспорно било доказано, че било образувано наказателно производство срещу него и че от това производство, видно от кредитираните свидетелски показания на Е.М.Ц. било предизвикано влошаване на заболяването му, в резултат на стресовата ситуация. Съдът изцяло кредитирал с доверие тези показания, кредитирал и комплексната съдебно-медицинска експертиза, като приел, че претърпял значителни неимуществени вреди. Приел също, че в резултат на наказателното производство се отключило посттравматично-стресово разстройство. Всички тези обстоятелства не било редно да водят до размер 6000 лв. неимуществени вреди. Мотивите на съда контрастирали с извода за оправдан размер 6000 лв. неимуществени вреди.

Моли съда да измени атакуваното решение, като уважи изцяло претенциите му, посочени в исковата молба, свързани с неимуществените вреди и да му бъдат признати направените по делото разноски изцяло такива, каквито са.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Прокуратурата на Република България.

Въззивникът Прокуратурата на Република България обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Намира, че в настоящия случай районният съд не обсъдил всички обстоятелства, които били релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди, а по отношение на обстоятелствата, които отчел, не преценил в достатъчна степен тяхната тежест и значение при определяне на обезщетението. Счита, че присъденото обезщетение било завишено. Сочи, че за доказване твърденията на въззиваемия за претърпени вреди били събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които свидетелствали за преживяванията и състоянието на въззиваемия за периода, в който срещу него било водено наказателното производство. Счита, че съдът кредитирал с доверие свидетелските показания на свидетелката Е.М.Ц., тъй като според съдебния състав тя имала най-преки впечатления от състоянието на въззиваемия за периода на наказателното производство. Сочи, че в случая, както в свидетелските показания, така и в заключението на експертизата се коментирали вреди от „задържане под стража“ и „домашен арест“. Твърди, че по настоящото досъдебно производство въззиваемият не е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, нито е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Такива мерки за неотклонение въззиваемият имал наложени във връзка с друго обвинение, което не било предмет на 2 настоящото производство. Намира, че в този смисъл свидетелските показания били противоречиви и необективни. Счита, че не се доказало и твърдяното в исковата молба, че воденото наказателно производство влошило заболяването на въззиваемия. Не били събрани и убедителни доказателства, които да обосноват наличие на други установени заболявания на въззиваемия и пряка причинно-следствена връзка между тях и воденето производство. Счита, че ищецът не доказал твърдените от него негативни последици върху емоционалната му и социална сфери, а съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелите за претърпените от него неимуществени вреди без да отчете тяхната заинтересованост. Съдът не взел предвид релевантните обстоятелства, които сочили на по-нисък размер на претендираното обезщетение. Счита, че присъденият такъв бил завишен и не съобразен с чл.52 от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ, тъй като въззиваемият допринесъл за настъпване на вредите със собственото си недобросъвестно поведение, което довело до образуване на наказателното производство, по което бил привлечен в качеството на обвиняем. Счита, че съдът следвало да приложи чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, доказателства за което се съдържали в досъдебното производство.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното решение, като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер, или да измени първоинстанционното решение като намали значително размера на присъденото обезщетение, както за претърпени неимуществени, така и за претърпени имуществени вреди, тъй като същото е несправедливо присъдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Х. И. К..

Постъпила е и частна жалба от Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора, против Определение № 1106/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 2824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Жалбоподателят обжалва постановеното определение като неправилно.

Изразява несъгласие с разноските по делото и техният размер, който бил общо 722 лева, както посочил съда, съобразно уважената част на определението. Счита, че държавната такса, която била платена при образуване на производството, следвало да се уважи от съда в пълен размер, толкова колкото била внесена. По отношение на адвокатското възнаграждение няма претенции да бъде съобразно уважената част на иска, но по отношение на възнаграждението на вещите лица и внесената държавна такса, моли да му бъдат признати изцяло като разноски.

Моли съдът да отмени изцяло атакуваното определение, като уважи изцяло претенциите му свързани с разноските по делото.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил отговор от другата 3 страна Прокуратурата на Република България.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбите оплаквания, становищата на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Х. И. К. твърди, че на 11.03.2014г. ОП-Стара Загора образувала досъдебно производство №611/2015г. по описа на РУ - Полиция, гр.К.. На 12.05.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

Взета му била мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000лв.

С Определение №49/26.01.2016г. по ЧНД №21/2016г. по описа на ОС-Стара Загора на основание чл.72 ал.1 от НПК и чл.398 от ГПК било допуснато обезпечение на наказанието „глоба“ и наложена обезпечителна мярка върху банкови сметки в „Обединена българска банка“ и „Първа инвестиционна банка“ на ищеца и запор върху лекия му автомобил марка „Ауди А 4“ с ДКН В *** НА. С определение по ЧНД №22/2016г. по описа на ОС-Стара Загора била наложена възбрана върху недвижим имот в с.Е., ***, собственост на ищеца. С определение по ЧНД №159/2016г. по описа на ОС-Стара Загора бил наложен запор върху „паричната гаранция“ в размер на 5000лв. С протокол по доброволно предаване Е.М.Ц., която живеела на съпружески начала с ищеца предала по досъдебното производство сумата от 85850 евро. На 28.11.2016г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца и образувано НОХД №583/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. С разпореждане от 27.01.2017г. по НОХД №583/2016г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Разпореждането било отменено от Апелативен съд - гр.Пловдив. След връщането на НОХД №583/2016г. било образувано ново НОХД №115/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора. Било постановено разпореждане прокуратурата да отстрани съществено нарушение на процесуалните правила. Внесен бил нов обвинителен акт и било образувано НОХД №296/2017г., по което с определение от 28.06.2017г. наказателното производство против ищеца било прекратено. Разпоредено било да се върнат веществените доказателства /пари/ на ищеца и на Е.М.Ц.. Определението влязло в сила. За времето, през което срещу него било водено горепосоченото производство ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание. Не бил работоспособен и не могъл да реализира трудови доходи, за да се издържа и да помага на семейството си. Фактът, че имало образувано наказателно производство станал известен в населено място, където живеел ищецът и по този начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на семейството му. Много трудно му било да възстанови доверието в хората. Въпреки неговите обяснения, че делото било прекратено и станала грешка, то голяма част от хората не му повярвали, а близките му и до сега се отнасяли подозрително към него. Повдигнатото 4 тежко обвинение, лишаването му от парични средства за препитание и надвисналата опасност за налагане на тежко наказание се отразили изключително зле и върху здравословното му състояние. През 2011г. било диагностицирано заболяване : ИБС. САП - II ФК. Несигнификантна коронарна атеросклероза. АХ -II ст. ХОББ. Хиперурикемия, междинна дискова херния, двустранна пулмофиброза, болест на перикарда. След образуване на досъдебното производство здравословното му състояние се влошило и се стигнало до комплексна дегенеративна болест на гръбначния стълб от спондилозен, спондилоартрозен и остеохондрозен тип.

Дегенеративна стеноза на спиналния канал. Болки и скованост в шийната област, изтръпване на двете ръце и замайване, увреждане на междупрешлените дискове на шийния отдел с радикулопатия. Всичко това налагало оперативно лечение на гръбначния стълб. Всички тези обстоятелства породили правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинените му нематериални вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо и здравословно състояние, безсъние, загуба на часове от живота му по задължението му за участие в наказателното производство в размер на 25000лв. и законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство 28.06.2017г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и направените разноски.