Решение № 295 от 09.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500337 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. Н. против решение № 4004 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 7205 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е задължен В. Б.

Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. М. С. и Г. Т.

К. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на В. Б. Н. да приближава на по-малко от 100 метра П. М. С. и Г. Т. К., както и жилището, в което живеят на адрес в ***, местоработата на П. М. С. в Резиденция „Е.“ на адрес в град *** и училището, в което учи Г. Т. К. - ***, за срок от 8 месеца, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН; осъден е В. Б. Н. да заплати по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 400 лева на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С. сумата от 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски пред първата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 11, 1 алинея 2 от ЗЗДН във връзка с член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен изводът на съда, че не са доказани твърдените актове на домашно насилие, като се прави анализ на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства. Възразява се против допускането до събиране на исканите с въззивната жалба доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В молбата, инициирала производството, молителката П. М. С. твърди, че е живяла на семейни начала с ответника В. Б. Н., с който имат общо дете – А.

В.в Б., роден на *** г., а другата молителка - Г. Т. К. - е нейна дъщеря от друг мъж. Излага, че са живели заедно с ответника около 15 години, като били окончателно разделени от средата на месец април 2022 г., когато той изгонил двете молителки от съвместно обитаваното от тях жилище – взел им ключовете от жилището и им казал да се махат, но задържал малкия им син.

Излага, че били принудени да се нанесат при родителите на първата молителка, където живеят и към настоящия момент. Обяснява се, че целият съвместен живот на първата молителка с ответника е преминал в непрекъснат тормоз, заплахи, обиди, унижение, физическо насилие над нея, на което ставали свидетели и децата, а молителката Г. Т. К. била пряка жертва на психически тормоз от страна на ответника. На 05.05.2022 г. в следобедните часове първата молителка отишла да вземе от училище сина си А., който трябвало да остане вечерта при нея според уговорка с бащата. Взела детето, но на излизане от училището ответникът започнал да дърпа със сила детето от нея, тя се развикала за помощ, детето започнало да плаче, но той успял да го издърпа, качил го насила в колата си и потеглил. Наоколо имало много хора, които се опитали да й помогнат, но безуспешно. На 09.05.2022 г. сутринта 2 отново пред училището на детето, ответникът отново изскочил отнякъде пред тях, започнал да крещи срещу нея, сипейки обиди, ругатни, поставял й ултиматуми да се връща при него. На 17.05.2022г. сутринта молителката отивала на работа с автобуса, като към 7,30 - 7,40 часа слязла на спирката до бензиностанция „ЕКО“, в близост до резиденция „Е.“, където работела.

Видяла, че ответникът отново се появява, завтекъл се директно към нея, започнал да й дърпа чантата, псувал я, обиждал я и тя се развикала за помощ.

Една жена наблизо започнала да му крещи да я остави, а той й се изрепчил, че бил мъж и да не се месела. Озлобил се още повече, хванал молителката за брадичката, разклащайки главата й, започнал да я дърпа, а всичко това станало достояние на случайните хора, които чакали на спирката. Тя тръгнала тичешком към местоработата си, а той продължавал да я преследва. Успяла да му направи звукозапис с телефона си, на който много ясно се чували обидите и псувните към нея от негова страна, както и нейните викове. Щом пристигнала на работа, той продължил да крещи и обижда. Агресията му се насочила и към единия от шефовете й, който отдавна бил наясно с проблемите й и се опитал за пореден път да я защити. Ответникът си бил внушил, че имала връзка с шефа си и я тормозил и на тази тема, а човекът просто я съжалявал и й помагал. На 23.05.2022 г. сутринта двете молителки завели детето А. на училище, който предната нощ останал да спи при тях.

Ответникът отново се озовал там, отново сипел срещу тях ругатни и обиди. В този ден молителката Г. Т. К. имала записан час за лекар - УНГ и след като оставили А. в училището, тръгнали към Градска болница. Оказало се, че ответникът отново ги е проследил. Още докато пътували към болницата, той не спрял да звъни на първата молителка по телефона, но тя го игнорирала.

След пристигането им се появил пред кабинета на лекарката и отново започнал да крещи насреща им, да ги обижда с най-долни вулгарни думи.

Имало хора наоколо, пациенти, които станали неволни свидетели на изстъпленията му. Молителките изпитали чувство на унижение и безпомощност. Дошъл им редът да влязат в кабинета и ответникът също влязъл. Там продължил да ги напада и обижда, дори пред лекарката. Тя го попитала какъв е и защо влиза, а той отговорил, че е баща на Г.. Първата молителка се намесила и казала, че не й е баща и няма никакви права над нея.

Последвали още пререкания, докато най-накрая след настойчивите настоявания на лекарката напуснал, но впоследствие се оказало, че ги 3 причаквал отвън. След излизането им от сградата на болницата тръгнали да се прибират, а ответникът отново изскочил пред тях изневиделица отнякъде.

Първата молителка му се развикала да престане да ги преследва и да ги остави на мира, втората се разтреперила, изпаднала в нервна криза, тресяла се цялата, хълцайки и в един момент тръгнала рязко нанякъде, очевидно в опит да избяга. Той я последвал, а майка й се затичала след тях, но впоследствие изгубила дъщеря си от поглед. Тогава ответникът се върнал и започнал да преследва нея. През това време звъняла на дъщеря си по телефона, но тя не й отговаряла. Била в близост до автобусна спирка и се качила на първия автобус, който спрял, за да се откопчи от ответника, който не успял да се качи вътре. След това се свързала с дъщеря си и отишла при нея, като била все още много разстроена. Оказало се, че тя също се качила на някакъв автобус, за да избяга от ответника. Поддържа се, че тормозът, на който са подложени молителките от страна на ответника, продължава и към настоящия момент.

Изпитвали огромно безпокойство и страх за безопасността си, ако отново ги причака някъде ненадейно. Страхували се за здравето и живота си, както и на своите близки. Молителката П. М. С. имала възрастни родители, в чийто дом живеят понастоящем, а баща й бил с тежка форма на онкологично заболяване.

Познавайки нрава на ответника, имала основателни съмнения да счита, че същият е в състояние да се появи и в дома на родителите й и да тормози и тях. Допълват, че страхът и стресът, който изпитват ежедневно, пречи на първата молителка да изпълнява адекватно преките си служебни задължения, а на втората да учи пълноценно и да подготвя уроците си.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника В. Б. Н., в който излага фактически твърдения за случилите се събития на процесните дати, както и за взаимоотношенията между страните по повод съвместното им съжителство, както и във връзка с отглеждането на непълнолетната молителка Г. Т. К.. Оспорва на 05.05.2022 г. да е извършвал насилствени действия и детето А. да е плакало, а действията на молителката представлявали демонстрация, с която целяла да привлече вниманието на околните, като един човек им направил забележка да не спорят пред детето.

Твърди, че то се съгласило да бъде откарано от него, а молителката не пожелала да дойде с тях. Относно събитията на 09.05.2022 г. заявява, че не се е държал неприлично на обществено място. Имали са спор относно закупуването на храна на сина им, но не е повишавал тон в разговора им.

4

Твърди, че на 17.05.2022 г. към 8 часа си взел кафе от кафе-машина встрани от бензиностанция „ЕКО“ срещу резиденция „Е.“ и се изненадал като видял по това време там молителката П. М. С., тъй като отдавна трябвало да бъде на работа. Решил да говори с нея относно детето им и да я попита защо го е блокирала и не отговаря на опитите му да се свърже с нея. Видял, че носи в една чанта цветя и я попитал за кого са, като я помолил да спре и да поговорят, но молителката го отминала надменно и бързо. Тогава ответникът отново я помолил да спре и поискал обяснение за заинтересоваността й спрямо техния син и родителските им задължения. Излага, че не я е докосвал и нападал на бензиностанцията, а след като не получил отговор на зададените въпроси, продължил с автомобила в нейната посока, тъй като пътят му за работа бил същият. Когато стигнал слязъл от автомобила и решил да я изчака, за да говори отново с нея, тъй като искал да разбере защо толкова често е била в града с работодателя си, тъй като имал информация от бившия й съпруг, включително и за друг мъж. Молителката реагирала остро и му казала, че е луд, игнорирала го, държала се подигравателно и продължила към работата си. Ответникът се почувствал унизен и й заявил, че ще заведе дела срещу нея, понеже не изпълнява задълженията си като майка. През това време на улицата е нямало други хора, а ответникът се опитал да се разберат с молителката като отговорни родители. След като стигнали работното място, се разделили, а нейният работодател не е ставал свидетел на случилото се.

Относно посещението на Г. Т. К. при лекар на 23.05.2022 г. обяснява, че отишъл до Градска болница, за да разбере какво е здравословното й състояние. Видял Г. пред болницата и я попитал защо се е държала така с него в училището на брат й, но като видяла, че майка й идва, започнала да се държи агресивно и да го обижда. Влезли в болницата, където Г. продължила да се държи по същия начин, след което се качили в кабинета, а ответникът изчакал, за да разбере какво е състоянието й. Понеже се забавили почукал на вратата на лекарския кабинет, за да разбере дали все още са там, а молителката му се развикала „Какво правиш тук, той не й е баща“. Лекарката им направила забележка и ответникът напуснал. Изчакал ги пред болницата и, когато дошли, попитал Г. защо е закупувала игри и е блокирала телефона си, но не получил отговори. В един момент без причина го хванала здраво за якето и ръката и не го пускала да си тръгне, а той започнал да върви към светофара. Разбрал, че искала да направи действия, които хората могат да 5 видят и майка й да използва, знаел, че прави записи и снимки. Твърди, че от негова страна е нямало агресия. Опитвал се да успокои Г., казвал й да престане с всичко това и да му съдейства да подобрят взаимоотношенията с майка й, като за да я накара да го пусне, помолил един човек да се обади на полицията. През това време молителката вървяла зад тях и казала на Г. да го пусне. Тя го пуснала изведнъж и започнала да бяга в посока светофара на Градска болница и майка й викала след нея да я изчака. Не знае какво се е случило след това, понеже продължил в посока Образцов дом, където бил паркирал колата си. След това започнал да позвънява на новия номер на Г., който вече бил научил, както и на майка й, но те не му отговаряли, затова започнал да изпраща съобщения. Пояснява, че с отиването му в болницата е търсел възможности да разговаря с тях по въпроса как да си оправят отношенията.