Решение № 252 от 23.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110103264 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК с твърдение за липса на съответствие на съдържанието му с изискванията на повелителните норми на чл.11, ал.1, т.9, т.10, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, евентуален установителен иск за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 на договора поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, чл.33 от ЗПК, чл.143, т.5 от ЗПП, както и осъдителен иск за връщане на платените по договора неустойка и лихва с правна квалификация , изведена от нормата на чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

Ищецът Х. М. Ц. , с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. “***“ № * *, чрез пълномощника си адвокат Д. М. от АК ***, твърди, че е сключила с ответника „Стик Кредит “ АД , с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление : град Шумен, ул. „Оборище“ № 13 Б договор за потребителски кредит от разстояние № ******/**.**.**** г. , въз основа на който му е предоставил в заем сумата от 1000 лева , при годишен процент на разходите в размер на 30.60 %, с лихвен процент от 27 % % , със срок за погасяване от 12 месеца на 12 вноски, общо дължима лихва в размер на 172,24 лева и обща сума за плащане в размер на 1172,24 лева. Съгласно чл.27, ал.1 на договора му е вменено и задължението да заплати към вноските и неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден , през който не е предоставено обезпечението по чл.17, ал.1 от същия в срок от 3 дни , изразяващо се в осигуряване на поръчител на кредитора - търговец или в представяне на банкова гаранция в негова полза. В изпълнение на договора е заплатил общо сумата 1050 лева.

Отрича действителността му / чл.22 от ЗПК/ поради обстоятелства, нарушаващи изискванията на чл.11, ал.1 , т.9 и т.10 от ЗПК: не е посочен приложимия лихвен процент/ фиксиран или променлив/ и условията за прилагането му; липсва информация какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите и как, по какъв начин е образуван, как лихвата е изчислена относно ГПР; като в него не е включен разхода за заплащане на неустойка , с което се заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК същият / ГПР/ да не надхвърля 1 пет пъти размера на законната лихва по просрочения задължения в левове и във валута и така се получава несъответствие между действителния и формално посочения му размер , което представлява заблуждаваща практика по чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП;

Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъйкато нарушава принципа за добросъвестност, чието спазване е необходимо, за да се избегне несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата и поради неправноправния й характер, изразен в това, че размерът й е необосновано висок / чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, чл.143, ал.2, т. 5 от ЗЗП /; излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, тъй-като е предвидена за неизпълнение не на основно , а на вторично задължение по договора; в противоречие на изискванията на чл.16, ал.1 от ЗПК и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 23.04.2008 г. не държи сметка за изпълнението на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността и по съществото си е добавък към възнаградителната лихва, чиято действителна цел представлява постигане на допълнителна печалба на ответника.

Затова заявява , че заплатената в изпълнение на договора сума от 50 лева над главницата , съставляваща сбор от лихва/ 10 лева/ и неустойка/40 лева/ е при начална липса на правно основание.

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен договора , а при евентуалност да обяви за нищожна клаузата за неустойка и да осъди ответното дружество да му върне сумата от 25,66 лева , платена над главницата/ намаляване на иска по реда на чл.214 от ГПК/, а евентуално да му върне сумата 20,91 лева недължимо платена неустойка , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане и присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. писмено поддържа исковете.

Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „***“- гр. ***, действащо чрез адвокат Х. М. от *АК, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени с възражения / доводи/ за съответствие на договора за потребителски кредит с всички изисквания и ограничения на съответните приложими повелителни норми на ЗПК, с добрите нрави и несъществуване на твърдените основания за нищожност на оспорените клаузи.

Претендира присъждане на направените по производството разноски .

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факти на сключен между страните договор за потребителски кредит във вид на паричен заем по смисъла на чл. 9, чл.10 ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД с оспорената част от съдържанието му са признат и документиран .

Той не страда от приписвания му информационен недостиг и съответства на повелителните норми на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, въвеждащи изисквания каква минимална информация за потребителя задължително трябва да съдържа, като в нея не попада какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите, как, т.е. по какъв начин / методиката е сложна и е посочена в Приложение № 1 на закона / е образуван, а какъв е той и общата сума, дължима от потребителя, с посочване на взетите предвид допускания , използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 на закона начин – и двата елемента безспорно ги има в договора, нито разяснение за това как лихвата е изчислена по отношение на ГПР .

Лихвеният процент , който тук очевидно е постоянна величина по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на ЗПК, доколкото не е изрично уговорен като променлив, е посочен в договора/ чл.1, ал.3/, посочено е и как се прилага / вж.чл. 7 / , както и какъв е размера на месечната лихва в погасителния план. Нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК не поставя изискване изрично да се 2 посочва какъв вид е лихвения процент, понеже от съдържанието на договора лесно може да се извлече отговор за вида му , но при все това от представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити / Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/ се вижда , че ищецът е информиран , че годишният лихвен процент от 27 % е фиксиран.

Размерът на дължимата лихва за целия период на договора също не е предвиден като задължителен предмет на информация в закона , но той се вижда ясно като сбор от части на вноските от табличната колона на погасителния план/ 172,24 лева/ и е въпрос на елементарно пресмятане , който всеки завършил начално образование човек може да направи, както и е посочен във формуляра/ впрочем този въпрос не е повдигнат като спорен по делото/.

Даден договор или част от него е логично и оправдано да се приеме, че нарушава закона с най- тежката последица нищожност, когато законът съдържа изрично и ясно предписано/ а не предполагаемо заложено / задължително изискване , което не е спазено и горната последица или е нарочно упомената или няма друго правило , което да я преодолява.

Вярно е, че идеята , заложена в нормата относно информацията за годишния процент на разходите е не просто да бъде посочено само цифровото му изражение като процентно съотношение , а и то да съответства на действителното, , т.е. да е онзи резултат – предмет на точно изчисление по формулата , показана в приложение № 1 на основата на предвидените в договора общи разходи по кредита , попадащи в обхвата му съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на тази идея е да се осигури яснота, за да не се допусне по явен или „скрит“ начин в разрез с правата на потребителите годишният процент на разходите да нарушава или да заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК да не надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в евро и във валута, определена с ПМС на РБ.

Това означава , че не трябва да съществуват разходи по кредита, невключени в обхвата на годишния процент на разходите, чието включване е дължимо.

Тези разходи обаче , за да се приеме , че е налице неспазване на идеята на закона за посочване на действителната стойност на ГПР трябва а/ да произтичат от валидни клаузи на договора и б/ съвкупно с останалите, включени в него разходи да не водят до надвишаване на предела му , очертан с повелението на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ако предвиждащите ги клаузи като части от съдържанието на договора , без които той би бил сключен , са нищожни на някое от основанията на чл.26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или са неравноправни на някое от основанията на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 , правещи ги също нищожни / чл.146, ал.1 от ЗПП/, тогава подобни разходи е нелогично да участват в изчислението на ГПР , тъйкато ще са в положението на изначална правна недължимост, без оглед на това, че фактически може да се платят/ съберат изцяло или отчасти.

Ако преценени сами по себе си/ по възражение на страната и/или служебно от съда/ относно попадат ли в някоя от хипотезите на чл. 26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или в хипотезите на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗП, клаузите са действителни, но разходите , произтичащи от тях , самостоятелно или съвкупно с останалите разходи водят да надвишаване на предела на ГПР , въведен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тогава ще са нищожни съгласно повелението на специалната норма на чл.19, ал.5 от ЗПК .

Тълкувателният прочит на тази разпоредба в системна връзка с разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК , която казва , че при плащания по договори , съдържащи клаузи , които са обявени за нищожни по ал.5 , надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита , води до извода , че в тези случаи юридическата съдба на самия договор за потребителски кредит не е тази по чл. 22 от ЗПК, т.е. не е недействителен.

А не е , защото ако идеята на закона бе да е , тогава не би имало логично обяснение как при недействителен договор надвзетите средства над прага по ал.4 ще се 3 предвижда „да се удържат при последващи плащания по кредита“? За да се правят такива трябва да съществува правно основание , а то не може да бъде друго, освен „запазен“ след последицата по чл. 19, ал.5 от ЗПК , т.е. действителен, договор за потребителски кредит.

Не случайно сред всички изчерпателно изредени нарушения на норми в текста на чл.22 от ЗПК не попада тази на чл.19, ал. 4 от ЗПК.

Невключването на размера на неустойката в годишния процент на разходите не е нарушение на нормите на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК , нито заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото тя, наречена така е по начало вземане с определеност на обезщетение за имуществени вреди, и то, без да e необходимо да се доказват/ чл.92, ал.1 от ЗЗД/, предвидено да се дължи при неизпълнение на задължението на потребителя да осигури обезпечението по чл.19 от договора , а такъв вид разход правилото на чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК изрично указва, че не елемент от ГПР в съответствие с указанието – предмет на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО, като при това особено съществено е обстоятелството , че не уточнява , че в приложното му поле попадат само разходи, свързани с неизпълнение на основни задължения , а не и на аксесорни / добавъчни /.

Поради липсата на разграничение между тях в закона , недопустимо е да се прави такова от страните и съда и да се „стеснява“ приложното поле на нормата, съобразно изложеното в исковата молба.

Не е може да бъде и елемент на понятието общ размер на кредита , защото законодателят го е определил като максималният размер/ лимит/ или общата сума , предоставена по договора за кредит- параграф 1 , т.3 от ДР на ЗПК.