Определение № 680 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. София, 20.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002902098 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дофи“ ООД, гр. Кърджали срещу решение № 350 от 20.10.2023 г. по в. т. д. № 383/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което след отмяна на решение № 19 от 10.05.2023 г. по т. д. № 13/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Дофи“ ООД, определена е началната й дата 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника „Дофи“ ООД, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, назначен е временен синдик на дружеството и е определено възнаграждението му.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо. Излага доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по чл. 625 ТЗ, която не е отговаряла на изискванията на чл. 628, ал. 1, т.

3 ТЗ, тъй като към нея не са били приложени списъци на кредиторите и длъжниците на „Дофи“ ООД с посочване на размера, падежа и обезпеченията на задълженията и вземанията на длъжника, както и че въззивният съд не е отстранил посочената нередовност. Счита, че е налице и още едно основание за недопустимост на въззивния акт – произнасяне от съда „свръхпетитум“, 1 което обосновава с липсата на твърдение в молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, че вземането на молителя кредитор произтича от търговска сделка. Касаторът поддържа, че тъй като в молбата по чл. 625 ТЗ не се твърди, че процесната сделка е търговска, няма как той да оборва презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. В тази връзка се позовава на неправилност на въззивния акт с оглед нарушение на процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест. Счита за неправилно становището на решаващия състав на Пловдивски апелативен съд, че са налице законоустановените предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Дофи“ ООД. Излага, че кредиторът К. В. Д. не е доказал качеството си на кредитор на длъжника по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото сключеният между него и ответното дружество договор за заем не е абсолютна търговска сделка и по делото не е установено да се касае до сделка, извършена от търговец по занятие - молителят В. не бил търговец и не осъществявал по занятие дейност по кредитиране. В касационната жалба се оспорва и направеният от въззивния съд извод, че е налице обективно трайно икономическо състояние на длъжника, а именно неплатежоспособност, така както е дефинирано в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Без да е наведено като фактическо твърдение в молбата за образуване на производство по несъстоятелност, депозирана от физическо лице, че договорът за заем по чл.

240 ЗЗД представлява търговска сделка, действа ли презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ?; 2. Възниква ли задължение за юридическото лице за оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, когато не е налице твърдение в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, че предоставеният договор за заем е търговска сделка?; 3. При наличие на съдебни актове, които са влезли в сила, в които е прието, че вземането на молителя/кредитора в производството по несъстоятелност представлява гражданско, а не търговско правоотношение, то следва ли съдът по несъстоятелността да се съобрази с тази констатация?; 4. Може ли съдът, пред който е налице образувано 2 производство по несъстоятелност, да игнорира установения гражданскоправен характер на взаимоотношенията между страните с влезли в сила съдебни актове?; 5. При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?“ В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени и доводите по касационната жалба за недопустимост на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба К. В. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.

2, пр. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски апелативен съд е съобразил, че в молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Дофи“ ООД К. Д. се позовава на договор за заем, сключен с ответното дружество, като заемател, както и на образувани граждански дела и заповедни производства за връщане на заемната сума, и на издадени изпълнителни листове по тях.

Изложил е съображения, че договорът за заем не попада в изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, но може да бъде определен като относителна търговска сделка по презумпцията на чл. 286 ТЗ. Изтъкнал е, че в случая договорът е сключен между физическо лице заемодател и търговско дружество заемател, тоест една от страните по сделката притежава качеството търговец. Подчертал е, че съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че обстоятелството, че молителят не е търговец и не упражнява по занятие дейност по кредитиране, както и водените от него дела срещу 3 длъжника не се отразяват на извода, че страните са обвързани от търговска сделка. Въз основа на представените по делото писмени доказателства /издадени изпълнителни листове за вземането на Д. и данни за образувано изпълнително дело въз основа на тях от молителя в качеството му на взискател срещу длъжника „Дофи“ ООД/ въззивният съд е формирал извод, че Д. има неудовлетворено вземане към ответника, произтичащо от сделка, която следва да се определи като търговска, т.е. притежава качеството кредитор по търговска сделка и е легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

При преценката дали длъжникът е неплатежоспособен въззивният съд е взел предвид установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е кредитирал, и събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП и частни съдебни изпълнители. Приел е, че ответникът има задължения по баланс и оборотна ведомост към 31.03.2023 г. в размер на 2 308 000 лв., от които: 1 036 000 лв. към финансови предприятия, 1 272 000 лв. други, които включват 8 000 лв. задължения към персонала, 242 000 лв. осигурителни задължения, 191000 лв. данъчни задължения и 831 000 лв. разчети към собственици; към 24.04.2023 г. данъчните и осигурителните му задължения са в размер на 784 333, 23 лв. В решението е отразено, че съгласно издадените от ЧСИ справки задължението към молителя възлиза на 58 492,97 лв., като ответникът има и задължения, предмет на удовлетворяване по изпълнителни дела, както следва: 942 680, 31 лв. към „Обединена българска банка“ АД и 15 996 лв. към „Термотех“ ЕООД. Отразено е, че към 31.03.2023 г. краткотрайните активи на длъжника се изчерпват с вземания по търговски спорове в размер на 7 000 лв. Съдът е посочил, че според изчисленията на експерта коефициентите на ликвидност към 31.12. на годините от 2017 до 2022, съответно към 31.03.2023 г. са: коефициент на обща ликвидност – 0,783, 0,791, 0,574, 0,572, 0,045, 0,005 и 0,003, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност - под единица.

Отразено е, че коефициентът на финансовата автономност към 31.03.2023 г. е отрицателен, което показва незадоволителна финансова автономност и невъзможност със сумата на собствения капитал да се покрият задълженията, както и че коефициентът на задлъжнялост разкрива, че дружеството използва изцяло привлечен капитал и е силно задлъжняло.

Въз основа на констатациите на вещото лице, проследявайки 4 коефициентите на ликвидност, решаващият състав е приел, че дружеството длъжник не може да покрива текущите си задължения с текущите си вземания и е неплатежоспособно. Съдът е счел, че е налице е хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и на чл. 608, ал. 3 ТЗ, въвеждащ оборимата презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Направено е заключение, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е трайно, считано от 2017 г. и началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 01.01.2017 г., когато са спрели плащанията по договора за банков кредит, сключен между длъжника и „Обединена българска банка“ АД, и е образувано изпълнително дело с взискател посочената банка.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, поставянето на въпроси № 1 и 5 в изложението на основанията за достъп до касация и дължимата проверка в стадия по селекция на касационните жалби, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са съображенията на касатора за ненадлежно упражняване от страна на молителя на правото да поиска откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, съответно за недопустимост на въззивното решение, тъй като в противоречие с изискванията на чл. 628, ал. 1, т. 3 към молбата по чл. 625 ТЗ не са били приложени списъци на кредиторите и длъжниците на „Дофи“ ООД с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл. 628, ал. 1 ТЗ визираните в т.1- 4 документи, с предназначение да се осигури на съда информация относно финансово-икономическото състояние на длъжника, между които са и списъците на неговите длъжници и кредитори, се представят като приложение към молбата по чл. 625 ТЗ на длъжника, съответно ликвидатора. Наличието на приложения по чл. 628, ал. 1 ТЗ е условие за редовност на молбата на длъжника по чл. 625 ТЗ, но не и такова за молбата на кредитор по чл. 625 ТЗ.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора за произнасяне на въззивния съд „свръхпетитум“, доколкото в молбата по чл. 625 ТЗ на 5 кредитора К. Д. не е направено твърдение, че вземането му към длъжника произтича от търговска сделка. В молбата на кредитора, основание за образуване на производството по делото, се твърди, че между страните по делото е бил сключен договор за заем, инкорпориран в договор за залог с нотариална заверка на подписите от 28.06.2012 г., по силата на който К. Д. е предоставил на длъжника „Дофи“ ООД сумата от 46 000 лв., която дружеството се задължило да му върне на 31.12.2012 г., като страните се договорили дружеството да заплаща месечна договорна лихва в размер на 1, 5 %, както и че ответното дружество не му е върнало заетата сума и не е плащало лихва по договора. Опровергава се от съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ доводът на касатора, че кредиторът Д. не е твърдял, че вземането му към длъжника произтича от търговска сделка. В молбата кредиторът е заявил, че са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност на „Дофи“ ООД, като е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от търговска сделка, а именно неизпълнено задължение на ответника към кредитора за връщане на заетата сума по договор за заем. Извън това, условие за допустимост на молбата по чл. 625 ТЗ на кредитор е в нея да са посочени фактите, от които произтичат вземанията му, съответно се извежда активната му легитимация, и техният размер. Когато молителят поддържа, че се явява кредитор с изискуемо парично вземане към длъжника по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, той не дължи обосноваване в молбата по чл. 625 ТЗ, че вземането му е породено от търговска сделка или се отнася до такава, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Дали сделката, от която кредиторът извежда активната си легитимация по молбата, е търговска е въпрос по съществото на спора и се преценява от сезирания с молбата по чл.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47161c44-fb08-44cb-9730-400c5b1b30bf