Решение № 2342 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100504095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Гаранционен фонд - длъжник по изп.д. № 20228380406689 по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 - срещу разпореждане от 09.02.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и за съответно намаление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че поради обема на извършените от името на взискателя изпълнителни действия и липсата на фактическа и правна сложност адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено в размер от 200 лв. Сочи, че задължението по изпълнителното дело било погасено в срока за доброволно изпълнение, а събирането на дължимите от длъжника суми не било свързано с никакви трудности, поради което последният следвало да бъде освободен от отговорност от разноски за водене на делото.

Поддържа, че с намаление на адвокатското възнаграждение пропорционалната такса също следвало да бъде съответно намалена.

Взискателят Т.Г.Г. не е подал отговор на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като възнаграждението било определено в минимума, установен с Наредба № 1/2014 г.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20228380406689 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.09.2022 г., издаден по т.д. № 774/2020 г. на ОС - гр.

Пловдив, ГО, II състав, за сумата от 3 700,50 лева, представляваща разноски за осъществена безплатна адвокатска помощ. В молбата за образуване на делото, подадена от адвокат, е поискано събиране на разноските по 1 изпълнителното дело, включително за адвокатско възнаграждение в размер от 532 лв., както и налагането на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки.

На 14.11.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която освен вземанията по изпълнителния лист са определени като дължими и следните суми: 48 лв. - авансови такси, 532 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и 430,27 лв. - пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение (изтичащ на 28.11.2022 г.) длъжникът е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, платено от взискателя, до сумата от 200 лв. и съответно изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ, като е посочил и банкова сметка, по ко я т о да бъде възстановена надвнесената сума. В частната жалба длъжникът е потвърдил, че задълженията са погасени в срока за доброволно изпълнение, като това обстоятелство не се опровергава от документите по изпълнителното дело (няма данни за извършени след това изпълнителни действия), нито е отречен от взискателя в становището от 02.12.2022 г. или от съдебния изпълнител в мотивите му.

При тези факти жалбата се явява основателна.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение (чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие), единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК (посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК). В такъв случай в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ. Ето защо искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение от 532 лв. на 200 лв. следва да бъде уважено (възможността за намаляване под този размер и въпросът за неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. в случая са ирелевантни с оглед диспозитивното начало и поради това съдът не излага мотиви в тази насока).

Пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно извършените от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 ГПК. Тя не се дължи при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а също и когато дългът е погасен в резултат от предприет в срока за доброволно изпълнение изпълнителен способ (доколкото длъжникът не е длъжен, а може и да не е в състояние да предприеме плащане едновременно с вече започнато принудително изпълнение към активите му). В случая обаче с оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени обжалваното постановление относно таксата в цялост, а само в нейния обжалван размер – над размера, определен при съобразяване на намалението на адвокатското възнаграждение, или над сумата от 332,04.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждане от 09.02.2023 г., постановено по изп.д. № 20228380406689, с което е отхвърлено искането на длъжника Гаранционен фонд за изменение на посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокат и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА.

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 332,04 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3