Решение № 95 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1616/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 ал.1 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.2 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.246 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.246 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.4 ал.1 т.1 · Закон за хазарта
- чл.9 ал.5 · Закон за хазарта
- чл.9 ал.5 · Закон за хазарта
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря И. Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220201616 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, депозирана от "И." ЕООДгр.Пазарджик ЕИК ***, представлявано от управителя Ц. Л. Ш., против Наказателно постановление №793562-F777940/24.10.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл.9 ал.5 от Закона за хазарта /ЗХ/, на основание чл.98 от ЗХ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че е налице неяснота при формулиране на вмененото чрез процесните АУАН и НП нарушение. Настоява се, че деянието, описано в атакуваното НП, разкрИ. белезите на маловажен случай, съгласно чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща законен представител. За него се явява пълномощникът- адв.М. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвИ. в представена писмена защита по съществото на спора. Претендира сторените разноски в производството пред съда.
ВъззИ.емата страна се представлява от юриск.И. В., редовно 1 упълномощена от АНО, която оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП, като настоява същото да бъде потвърдено. Представя писмени бележки по съществото на спора, където излага подробни аргументи в подкрепа на изразеното от нея в съдебно заседание становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид наведеното в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.06.2024г. св.Д. Р.- гл.инспектор по приходите в НАП при ЦУ и колегата му Ангел И.нов, извършили проверка по ЗХ на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в гр.Пазарджик ул.И.н В. №1а, стопанисвана от „И.“ ЕООД в качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗХ, и съгласно Удостоверение за издаден лиценз №000030-3966 /03.04.2024г. /л.73-76 от делото/, издадено от Изпълнителния директор на НАП на основание чл.34 ал.1 от ЗХ. Към момента на извършване на проверката всички игрални автомати, описани в удостоверението, били налични и функциониращи в залата. Такова било тяхното състояние и през януари, февруари и март месец 2024г., съгласно представен от дружеството отчет за първото тримесечия на 2024г. Дължимият данък по чл.246 от ЗКПО за първото тримесечие на 2024г. за монтираните в игралната зала 36 бр. игрални автомата с 36 бр. игрални места в размер на 28 000 лева бил деклариран от дружеството с Декларация чл.246 от ЗКПО с вх.№13000243077604/09.04.2024г. /л.121-124 от делото/. По време на проверката на място в обекта бил изискан платежен документ за плащане на така декларирания дължим данък, но такъв от страна на дружеството не бил предоставен. Тези обстоятелства, установени в още по време на проверката на място в обекта, стопанисван от „И.“ ЕООД, били надлежно отразени в съставения от св.Р. Протокол №0009292/18.06.2024г./л.36-43 от делото/.
Впоследствие, инспекторите по приходите изготвили и справка от информационните масиви на НАП, която потвърдила липсата на извършено от страна на дружеството плащане на дължимия данък по чл.246 от ЗКПО за игралното оборудване в игралната зала в гр.Пазарджик ул.И.н В. №1а. За общите резултати от така извършената проверка на търговско дружество „И.“ ЕООД св.Р. съставил Протокол №0188977/12.07.2024г./л.9-11 от делото/. На същата дата- 12.07.2024г. от страна на дружеството било представено 2 платежно нареждане /л.34 от делото/ за извършено на 11.07.2024г. плащане на сумата от 28 000 лева, представляваща дължимия данък по чл.246 от ЗКП за първото тримесечие на 2024г. за игралното оборудване в процесния обект.
Въпреки това св.Р. съставил срещу „И.“ ЕООД АУАН №F777940/12.07.2024г. за нарушение на чл.9 ал.5 от ЗХ, а именно за това, че дружеството е използвало игрално оборудване, за което не е бил внесен дължимият данък по ЗКПО за първото тримесечия на 2024г. в срок до 15.04.2024г., вкл. Актът бил съставен в присъствието на представител на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му направил възражение във връзка с извършеното на 12.07.2024г. плащане на дължимия данък. Въз основа на така съставения от св.Р. АУАН било издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл.9 ал.5 от Закона за хазарта /ЗХ/, на основание чл.98 от ЗХ, на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Съдът приема за установена гореизложената фактическа обстановка, базирана на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по административнонаказателната преписка, и гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на св.Р. /актосъставител/, които са непротиворечиви, еднопосочни и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност.
От материалите по делото се установява, че атакуваното НП е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 06.11.2024г. В същото време жалбата против него е подадена чрез АНО на 15.11.2024г., поради което същата се явява процесуално допустима, като депозирана в срок, от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа районен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С нормата на чл.9 ал.5 от ЗХ се забранява използването на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл.20 ал.2 и в издадения лиценз или за което не е внесен дължимия данък по ЗКПО. В настоящия случай, няма спор между страните, че „И.“ ЕООД е използвало към деня на проверката, извършена на 18.06.2024г. от инспектори при НАП, игрално оборудване, вписано в издаденото на фирмата Удостоверение за издаден лиценз №0000303966/03.04.2024г., но за което не бил внесен дължимият данък по ЗКПО в срок 3 до 15.04.2024г., вкл. В същото време, видно от приетото по делото като писмено доказателство платежно нареждане, дължимият данък за първото тримесечия на 2024г. по чл.246 ал.1 от ЗКПО, макар и със закъснение, бил заплатен от дружеството на 12.07.2024г. Въпреки че това обстоятелство станало известно на св.Р., той съставил АУАН №F777940/12.07.2024г. срещу „И.“ ЕООД за нарушение на чл.9 ал.5 от ЗХ.
Не се спори между страните, че дължимият данък за първото тримесечие на 2024г. за използваното игралното оборудване в игрална зала, стопанисвана от „И.“ ЕООД в гр.Пазарджик ул.И.н В. №1а, е бил внесен със закъснение, след 15.04.2024г. вкл. В същото време, за да е съставомерно деянието, съгласно нормата на чл.9 ал.5 пр.2-ро от ЗХ, следва дължимият данък по ЗКПО да не е заплатен и към момента на образуване на административнонаказателното производство, чието начало се поставя със съставянето на АУАН. В ЗХ липсват други изрични разпоредби, регламентиращи санкции за противоправно поведение на организатор на хазартни игри в игрални зали в случай на използвано от него игрално оборудване, за което същият е внесъл дължимия за съответното тримесечие данък по ЗКПО със закъснение. В този смисъл, само по себе си плащането на дължимия данък по ЗКПО от страна на „И.“ ЕООД след срока по чл.247 вр. чл.246 ал.1 от ЗКПО не представлява съставомерно деяние както по ЗКПО, така и по ЗХ. По делото е установено, че към датата на съставяне на процесния АУАН- 12.07.2024г., дружеството жалбоподател не е използвало игрално оборудване, за което дължимият данък по ЗКПО не е бил платен, доколкото това е било сторено на същата дата, доказателства в каквато насока са били представени на актосъставителя. При това положение АУАН не е следвало да бъде съставян, а съгласно нормата на чл.54 ал.1 т.1 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено с мотивирана резолюция на наказващия орган, както това е било сторено за платения при същата хипотеза, със закъснение, данък по ЗКПО за второто тримесечие на 2024г. с Резолюция за прекратяване на АНП №795193F779846/05.11.2024г. /л.149-151 от делото/. Предвид изложеното, деянието не съставлява нарушение по чл.9 ал.5 от ЗХ, поради което е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП.
Отделно от горното, е налице
4 и съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото в НП не е посочено кога е извършено вмененото нарушение. АНО се е задоволил да посочи, че крайният срок за заплащане на дължимия данък по ЗКПО за първото тримесечие на 2024г. е 15-то число на месеца, следващ периода, а именно 15.04.2024г., вкл. В същото време никъде в обстоятелствената част на акта не е конкретизирана датата, на която се приема, че нарушителят е извършил деянието по чл.9 ал.5 от ЗХ. От друга страна същият не може да бъде поставян в ситуация да изчислява, кога АНО презюмира, че е било извършено нарушението. Това обстоятелство, компрометиращо установяването на обективен признак на нарушението, предмет на атакуваното НП, винаги влече след себе си нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкционния акт.
Горното важи в пълен обем и по отношение квалификацията на нарушението. В настоящия случай АНО се е задоволил да посочи, че деянието се подвежда под правната норма на чл.9 ал.5 от ЗХ. Същата, както беше вече посочено предвижда две самостоятелни хипотези на нарушение- използване на игрално оборудване, за което няма лиценз, и използване на такова, включено в удостоверение за издаден лиценз, но за което не е бел платен дължимия данък по ЗКПО за съответното тримесечие. И макар това обстоятелство да е било конкретизирано в обстоятелствената част на обжалваното НП, то в неговата диспозитивна част липсва изрично посочване, че се касае именно за пр.2-ро на нормата на чл.9 ал.5 от ЗХ. Наличието на несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинението, повдигнато с НП, винаги води до извод за процесуалната му незаконосъобразност съгласно нормата на чл.57 ал.2 т.6 от ЗАНН, представляваща още едно достатъчно основание за неговата отмяна.
Предвид изхода на делото, а именно уважаване на жалбата и отмяна на НП, на жалбоподателя се дължат разноски, Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такИ. разноски съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.147-гръб/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 5
600 лева жалбоподателят е заплатил в брой. При това положение НАП, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззИ.емата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния, предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №793562-F777940/24.10.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл.9 ал.5 от Закона за хазарта /ЗХ/, на основание чл.98 от ЗХ, на "И." ЕООД- гр.Пазарджик ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА НАП- гр.София, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на "И." ЕООД- гр.Пазарджик ЕИК *** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6