Решение № 6365 от 22.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10574/2026
- Вид
- Решение № 6365
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Александър Ангелов, Даниела Попова, Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6365 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно гражданско дело № 20261100510574 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20267900401902 на ЧСИ с peг. № 790 при КЧСИ с район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение против разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл, неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия.
Изтъква се, че поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Иска намаляването им до размера от 102.26 евро. Претендира разноски.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК , се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите 1 разноски и адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
Производството по изпълнително дело е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 11 343.86 евро – главница, лихви и разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780.60 евро.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е платена.
На 30.07.2026г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските - да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
С обжалваното постановление. съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на длъжника.
Други действия по изпълнението не са извършени.
Така установеното налага следните правни изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
2
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
В конкретния случай следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г., тъй като не са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото, в която при условията на евентуалност – в случай, че не постъпи плащане в срока за доброволно изпълнение, е посоче и изпълнителен способ. Сумата е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, като по делото изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не са извършвани. Поради това настоящият състав приема, че на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004г.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу застрахователно дружество, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 102.26 евро.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника и са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на 3 процесуалния представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява основателна – определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 105 евро.
По разноските
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление № 7380 от 03.08.2026г. по изп. дело № № 20267900401902 на ЧСИ с peг. № 790 от КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на 105 евро поради прекомерност.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, ЕИК 200299615, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12.79 евро – ДТ по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп.д.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5