Решение № 37 от 09.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Сливница, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20231890100851 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба от Р. В. П. срещу Л. Л. А., с която се иска на основание чл. 127, ал. 2 от СК да му бъдат предоставени родителските права по отношение на общото им дете Д. Р. П., както и да бъде определен режим на лични отношения с майката. Предявен е и иск за издръжка на детето.

В исковата молба се твърди, че родителите са разделени и не живеят заедно. Посочва се, че детето се отглежда от бащата. Твърди се, че майката не полага грижи за детето и не му заплаща издръжка. Иска се съдът да определи детето да живее при баща, който да упражнява родителските права, а майката да има режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща издръжка.

В срока за отговор Л. Л. А. е предявила насрещен иск срещу Р. В. П., с който също иска на основание чл. 127, ал. 2 от СК да й бъдат предоставени родителските права по отношение на общото им дете Д. Р. П., както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата. Предявен е и иск за издръжка на детето.

Тя заявява, че бащата възпрепятства срещите й с детето. Първоначално детето е било отглеждано от нея, но впоследствие бащата го е взел при него.

Оспорва тя да е изгонила детето. Оспорва родителските права по отношение на детето да се предоставят на бащата. Оспорва размера на претендираната издръжка. Претендира родителските права да бъда предоставени на нея, а бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето и да му бъде определен режим на лични контакти.

1

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Според ал. 2 ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

По предявените искове по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на бащата, респективно на майката на родителските права върху детето и за определяне на майката, респективно на бащата на режим на лични отношения с него следва да се установят следните материални предпоставки, а именно 1/ страните да са родителите на детето; 2/ да не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност и същите да разполагат с родителски капацитет. Конкретният режим на лични отношения съдът определя без да е обвързан от заявеното от страните, след преценка на всички обстоятелства по делото.

По делото не се спори, а и това се установява от приложеното удостоверение за раждане, че именно страните са родители на детето Д. Р. П..

Страните не спорят и по обстоятелството, че живеят разделно. Страните не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност.

Следователно са налице предпоставките на предявените искове и съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Относно местоживеенето и упражняването на родителските права:

С решение № 116 от 09.08.2022 г. по гр. д. № 52/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница ищецът е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д. Р. П. в размер на 162,50 лева от 28.01.2022 г. до 31.03.2022 г. и 177,50 лева, считано от 01.04.2022 г.

От показанията на свидетелите С. А. К.-леля на ищеца и Ж. С. Б., става ясно, че повече от 5 г. родителите живеят разделени. Към момента детето живее и се отглежда от бащата, а майката го вижда от време на време. Преди това детето е живяло с майка си. Свидетелите са съседи на ищеца и имат преки впечатления за обстоятелствата, за които свидетелстват. Според свидетелите майката е конфликтна и при посещенията си прави скандали.

Според показанията на свидетелката Р. Б. Л. детето е заживяло с баща си защото майката е започнала работа в гр. София. Грижите за детето са били полагани от майката. Според свидетелката бащата настройва детето срещу майката и създава пречки да се виждат.

Видно от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливница 2 социален доклад, за детето се полагат всички необходими грижи от страна на бащата, задоволени са потребностите на детето от жилище, храна, дрехи и грижи. В социалния доклад се съдържат сведения за сигнал до ДСП от РУСливница за упражнено психическо насилие над детето от страна на майката.

От изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице по СПЕ се установява, че детето Джулия има ясни предпочитания към фигурата на бащата, при когото се чувства обгрижена и защитена. При майка си детето се чувства необичана, непотребна, унижавана и злепоставяна.

Съдът счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че бащата разполага с необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на детето грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът счита, че поради привързаността му към бащата се налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността на бащата, при когото то да живее. Необходимостта от избягване на емоционалното натоварване на детето и последващи отзвуци в емоционалното му развитие, каквото би предизвикало отделянето му от средата, в която е отглеждано в момента и в която се чувства спокойно, също налагат упражняването на родителските права на този етап да се концентрира у личността на бащата.

Относно режимът на лични контакти с майката:

Съдът отчете обстоятелството, че майката по-рядко е вижда детето, налице е родителско отчуждение и детето не желае да се вижда със своята майка. Поради това е невъзможно в началото детето да прекарва дълго време отделено от бащата и да преспива в дома на майката. По тази причина е необходимо майката да се вижда с детето в присъствието на социален работник и/или психолог, с чиято помощ да бъде отново изградена близост и доверие към майката. Впоследствие, след като детето изгради необходимата връзка и привързаност и с майката, то ще са подходящи и по-продължителни срещи, включително и с преспиване. Ето защо съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения между майката и малолетното дете, както следва: за срок от 6 месеца от влизане на решението в сила майката ще има право да вижда детето в присъствието на психолог и/или социлен работник в ДСП-Сливница или определен от тях център за социална услуга всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 13:30 часа до 15:30 часа; след този период за срок от 6 месеца: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване, за времето от 12:00 до 18:00 часа в събота и за времето от 11:00 часа до 17:00 часа в неделя; както и за 10 дни през лятото, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни всеки без преспиване, като майката ще взима детето сутрин в 10:00 часа от дома на бащата и ще го връща до 18:00 часа в дома на бащата, като този период не следва да съвпада по време с платения годишен отпуск на бащата, като за през летния период за интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно- неделният режим няма да действа, като за тези периоди бащата следва да уведоми майката до 30 май на 3 съответната година; след този период: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските, които ще ползват до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.

Всеки един от родителите ще може да взима детето на рождения си ден независимо от това при кого от тях ще е детето съгласно определния режим на лични отношения. Рождения си ден детето ще празнува и с двамата си родители, а в случай, че това е невъзможно майката ще може да взима детето за два часа на рождения му ден. Родителите могат да постигнат съгласие и за различен от посочения от съда режим на лични контакти, който да е в интерес на детето. Този режим съдът намира за адекватния такъв, който в максимална степен отговаря на този етап на потребностите и нуждите за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Относно издръжката:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 от СК, майката, ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължена да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на своето дете. Законодателят обаче е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо място, това са нуждите на детето, а на второ място - възможността на родителя да я предоставя. В случай, че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца, родителят не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното си състояние или работоспособност. Като друг важен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за издръжка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 359 от 23.10.2024г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на минималната работна заплата за страната е определен на 1077 лв., считано от 01.01.2025 г. Ето защо, минималният размер на месечната издръжка за 2025 г.

4 е 269,25 лева и не може да бъде определен под тази граница.

Съгласно т. 4 от ПП на ВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. При прилагането на тези насоки към настоящия случай по отношение на нуждите на децата, съдът намира, че те са във възраст, в която потребностите нарастват. По делото не се установи наличието на изключителни нужди на детето, влошено здравословно състояние или специални потребности.

От постъпилата по делото справка за регистрирани трудови договори е видно, че и двамата родители са трудово ангажирани. По делото се установява, че майката е реализирала доход от 933 лева на месец.

При преценка на възможностите на ответника, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС № 5/1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.