Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 30.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 385/2025
Вид
Решение № 58
Подписан
30.03.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500385 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8121/10.07.2025г. на М. Н. С./ уточнена с молба вх. № 5734/16.09.2025г. п.к. 12.09.2025г. / срещу Решение № 289 от 19.06. 2025г.

/поправено с Решение 447/03.11.2025г./ постановено по гр. дело № 657/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе,с което Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от въззивника против „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД ЕИК 206858118, гр. София иск с правно основание чл.

439 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че М. Н. С., не дължи сума в размер над 91223.71лв. до предявения размер от 222 724.97 лв., предмет на изп.д. № 20118330400440 и съответно изп.д. №20248330400772 по описа на ЧСИ В. М., като погасена чрез плащане и давност.

В жалбата са изложени аргументи, че искът на ищеца е насочен срещу ЧСИ,като са посочени извършени от него нарушения в хода на съдебното изпълнение по изпълнителните производства. Претендира делото да бъде върнато на първа инстанция, за да бъде разгледано от друг състав на съда.

Алтернативно, ако съдът прецени друго, да се произнесе по същество на спора, като установи,че задължението му е изцяло погасено.

В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна,в които е изразено становище за недопустимост на депозираната жалба поради липса на 1 правен интерес от обжалване на позитивното за ищеца решение, както и за неоснователност на оплакванията срещу решението,което намира за правилно и законосъобразно.Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява лично, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството по гр.дело № 657/ 2024г. по описа на Окръжен съд –Русе е образувано по предявен от М. Н. С. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост на сумите по изп.дело № 440/2011 г. и изп. дело № 772/2024г. по описа на ЧСИ В. М. с рег.№ 833 в КЧСИ, в общ размер на 222 724.97 лв.,който с обжалваното решение е частично уважен за сума в общ размер на 91223,71лв.

В исковата молба ищецът твърди, че не дължи суми по посочените изпълнителни дела, т.к. същите са погасени по давност и платени в хода на изпълнителните производства.

Навел е аргументи относно незаконосъобразността на действията на ЧСИ, които не са предмет на настоящия правен спор. Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – взискател по изп.производство - „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“-АД е депозирал отговор на исковата молба, в който признава иска за сумата от 91 223.71 лв./над сумата от 131 501.26лв. до претендирания размер от 222 724.97лв./, оспорва иска за останалата сума като неоснователен, претендира отхвърлянето му и присъждане на разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. Чрез релевираните факти и обстоятелства ищецът очертава спорното материално субективно 2 право, което съставлява предмета на делото. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото са: правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението.

При преценка на правната квалификация, въззивната инстанция има аналогични задължения, тъй като нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.

В настоящото производство, ищецът в исковата молба и уточняващата такава, изрично е заявил и поддържал становище, че вземането на взискателя по посочените изпълнителни дела е погасено поради плащане, така и по давност. Предвид изложеното и в съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум, предявеният от М. Н. С. иск правилно е квалифициран като такъв по чл.439 от ГПК и е насочен към взискателя - „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“-АД. Наведените от ищеца твърдения за извършени от ЧСИ нарушения при осребряване имуществото на длъжника , както и при извършване на други действия в хода на изпълнението, са извън предмета на настоящото производство, което е различно от производството по реда на глава 39 от ГПК “Защита срещу изпълнението“ и това по ЗЧСИ.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваните изпълнителни дела, давността за процесното вземане не е изтекла, респективно да докаже, че същата е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение или с други действия, както и, че вземането не е погасено чрез плащане.

В конкретиката на настоящия правен спор е безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че:

По молба от 09.06.2011г. на „Алфа Банк“ АД на същата дата е образувано изп.дело № 440/2011 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 при КЧСИ, с длъжник – М. Н. С., въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.05.2011 г. по Заповед за изпълнение № 3050 от 16.05.2011г. по ч. гр. д. № 4403/2011 г. по описа на Районен съд Русе в полза на „Алфа Банка – клон България“ , ЕИК 831694000 за сумите: 64198,93 евро - главница по договор за ипотечен кредит №187-222/13.11.2007г. сключен между длъжника и „АлфаБанка - клон България“ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2011г. до окончателно изплащане на вземането, 6915,54евро просрочена лихва върху редовна главница за периода 23.04.2009г.-15.02.2011г., 1531,76 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 23.05.2009г-10.05.2011г.и разноски по делото.

3

С молбата е отправено искане за проучване имуществото на длъжника и насочване на изпълнението към ипотекиран в полза на банката имот съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №4 от 15.11.2007г. на нотариус Д. Д., рег.№232 на НК, с район на действие РС-Бяла, вписан в СлВп-Бяла вх.рег.№6533/16.11.2007г., акт 123, д.№ 3964.

С договор от 29.02.2016г., вписан в Търговския регистър с № 20160309142457, „Алфа Банк“ АД прехвърля търговското предприятие на клона си „Алфа Банка - Клон България“ на „Юробанк България“ АД.

С договор от 30.06.2021г. „Юробанк България“-АД прехвърля вземането си от М. Н.

С., ЕГН ********** на „С.Г.Груп“ ЕАД.

С Договор от 20.06.2023г. „С.Г.Груп“ ЕАД прехвърля вземането си от М. Н. С. на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,поради което , към дата на образуване на настоящото производство посоченото дружество е легитимен взискател по изпълнителното производство спрямо ищеца, съответно надлежен ответник по предявения иск.

По изп. производство са присъединени взискатели.

От дата на образуване на изпълнителното производство по изп.дело № 440 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 при КЧСИ, до 26.06.2015г. / ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС/ взискателя е поддържал висящността на производството,предприети са множество изпълнителни действия и перемпция преди тази дата не е настъпила.

След 26.06.2015г. първото действие по прекъсване на давността е депозирана от взискателя молба вх.№ 06.03.2017г. с искане за изнасяне на публична продан на имот,собственост на длъжника /л.480 от том втори на изп.дело/, след което до 28.02.2022г. / когато от ЧСИ е наложен запор на трудово възнаграждения получавано от длъжника, съгласно запорно съобщение от същата дата/ висящността е поддържана с депозирани на молби от взискателя и предприети от ЧСИ действия по същинско изпълнение.

Перемпцията е настъпила по право на 28.02.2024г. на основание чл.433 ал. т.8 от ГПК поради бездействие на взискателя в период от две години и е обявена от ЧСИ с Постановление за прекратяване на изп. производство от 08.05.2024г. , за което длъжника е уведомен.

Въз основа на процесния изпълнителен лист от 16.05.20211г. и по молба вх. № 63617/25.07.2024 г. на „Ди Си Ей Мениджмънт” АД, на същата дата е образувано изп. дело - № 772/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 при КЧСИ, по което е започвало изпълнение – на 31.07.2024 г. е вписана възбрана върху собствен на М. С. недвижим имот, наложени са и запори върху превозни средства негова собственост.

Относно погасяване на вземането на ответника по давност.

Спорно по делото е броенето на давността за процесното вземане и дали същата е изтекла, респективно спирана и прекъсвана ли е касателно длъжника по изпълнението.

Ищецът – въззивник, обосновава исковата си молба с твърдения, че към дата на 4 образуване – 25.07.2024г. на изпълнително дело № 772 по описа за 2024г. на ЧСИ В. М., рег.

№ 833 при КЧСИ, вземането на взискателя по издадения на 16.05.2011г. изпълнителен лист е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, за което по делото няма спор, срокът на новата давност е всякога пет години. За да се определи дали същата е изтекла, следва да се определи началния й момент, а той в настоящия случай е дата на която е издаден изп.лист по влязло в сила Заповед за изпълнение № 3050 от 16.05.2011г. по ч. гр. д. № 4403/2011 г. по описа на Районен съд Русе, а именно 16.05.2011г.

От тази дата, до датата на образуване на изпълнително дело № 772 /2024г. – 25.07.2024г., петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради спиране и прекъсване на давността по отношение на процесното вземане.

Съгласно действащото към момента на образуване на изп.дело № 440/ 2011г. на ЧСИ В. М., рег. № 833 при КЧСИ, ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б. “ж„ от ЗЗД. След този момент и занапред в действие е именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЦСИ). В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.