Определение № 220 от 15.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500316 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.402 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№262615/11.05.2023г. от Н. Д. Ш.-С. против Определение №260027 от 26.04.2023г., постановено по гр.дело №2579/2016г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставена без уважение подадената от нея молба с вх.№261951 от 07.04.2023г. за отмяна на допуснатото по делото обезпечение на исковете на И. А. С. и за намаляване на обезпечението съразмерно на уважената част от исковете. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които обезпечителната нужда за С. е отпаднала, доколкото тя би могла без проблем да се удовлетвори от запорираното вземане, в противен случай, ако същата не образува изпълнително дело, сумата би стояла неограничен период от време блокирана, а към момента принудително изпълнение не е в ход, но през това време задължението се олихвява и увеличава, при което запорът действа изцяло в нейна полза и тя може да черпи благоприятни последици от своето бездействие. Същевременно ответниците не разполагат със средства да изпълнят задълженията си и желанието им е това да бъде сторено чрез 1 запорираните суми по изпълнителното дело, какъвто всъщност е техния смисъл, а към момента обезпечителната мярка засяга прекомерно правната им сфера и те търпят вреди – трупане на лихви по задълженията им, обезценяване на парите и други. Акцентира се на обстоятелството, че сумите стоят запорирани от 2017г., те. преди повече от пет години, за който период покупателната им способност е намаляла значително и към момента практически обезпечителната нужда е отпаднала, доколкото С. просто трябва да предяви вземанията си по изпълнителното дело, но тя не го прави, а ако запорът бъде вдигнат, ответниците ще са в състояние да изпълнят задължението си. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и отмяна на допуснатото обезпечение.

Ответникът по частната жалба И. А. С. е депозирала чрез пълномощника адв.Л. В. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които, поради сезирането на ВКС с молба вх.№260579/23.03.2023г., производството е висящо досежно окончателния размер на присъдените разноски и едва след произнасянето по молбата ще се стигне до окончателния размер на признатите от съда вземания в нейна полза, за събирането на които е допуснато обезпечението, интересът от което не е отпаднал докато съдебно признатото право не е удовлетворено, като длъжникът може по всяко време да изпълни и да спре теченето на лихвите и трупането на разноски, създаващи пасив в правната му сфера, липсата на парични средства за което не го освобождава от отговорност, съгласно чл.81 от ЗЗД, а признанието за такава само потвърждава, че обезпечителната нужда не е отпаднала, доколкото без допуснатото обезпечение изпълнението на вземанията ще е невъзможно.

Поддържа срокът на действие на обезпечителните мерки да е определен чрез разпоредбата на чл.402,ал.2 от ГПК – до кумулативното наличие на молба от заинтересованата страна и преценка на съда за отпадане на релевантната причина, като срокът е определен и чрез разпоредбите на ЗЗД за погасяване на облигационните вземания по давност, която за съдебно признатите такива започва да тече от влизане в сила на решението за признаване на вземането.

По така изложените съображения се претендира за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на направените в това производство разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – молителя; касае неблагоприятното за нея обжалваемо, 2 съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.402,ал.2 от ГПК, определение по молба за отмяна на допуснато обезпечение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С Определение №133 от 17.01.2017г. по гр.дело №2579/2016г. по описа на Окръжен съд-П. е допуснато обезпечение на предявените по това дело искове от И. А. С. срещу Д. Ш., Н. Ш. и Н. Ш.-С. чрез налагане на запор върху вземанията им като съделители по изп.дело №************** на ЧСИ Д. М. за следващите им се постъпления от изнесения на публична продан по това дело имот, сграда и приращения, до размери, както следва: от 47646,70лв. по отношение на Д. Ш. и от по 11911,68лв. по отношение на Н.

Ш. и Н. Ш.-С.. С постановеното по делото Решение №1413 от 30.11.2019г. Д.

Ш. е осъден да заплати на И. С. главница от 2701,60лв. със законна лихва от 24.10.2016г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва от 285,43лв. и разноски от 321,19лв., а Н. Ш.-С. и Н. Ш. – главници от по 675,40лв., ведно със законна лихва от 24.10.2016г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва от по 71,36лв. и разноски от по 80,30лв., като в останалата част исковете са отхвърлени. С Решение №607 от 22.06.2020г. по същото дело са отхвърлени предявените евентуални искове. С Решение №260084 от 30.06.2021г. по в.гр.дело №409/2020г. на ПАС двете първоинстанционни решения в отхвърлителните части са потвърдени. С Решение №50164 от 18.01.2022г. по гр.дело №800/2022г. на ВКС въззивното решение е частично отменено и Д. Ш. е осъден да заплати на И. С. главница от още 16707,85лв. със законна лихва и мораторна лихва от 1765,22лв., а Н. Ш. и Н. Ш. – главници от по 4176,96лв. със законна лихва и мораторна лихва от 441,31лв., като в останалите отхвърлителни части въззивното решение е потвърдено.

Присъдени са и разноски. На 23.03.2023г. е подадена от И. С. молба вх.

№261579 за изменение на касационното решение в частта му за разноските, чието разглеждане предстои.

От ответника Н. Ш.-С. е подадена молба вх.№261951/07.04.2023г. с искане за отмяна на допуснатото обезпечение, поради отпадане на обезпечителната нужда, с оглед влязлото в сила решение, с което на ищеца са присъдени част от претендираните суми, и обстоятелството, че ответниците имат спрямо С. вземания за разноски и е напълно възможно дължимите суми 3 да бъдат погасени чрез прихващане. Заявено е и евентуално искане, в случай, че се приеме обезпечителната нужда да не е отпаднала, обезпечението да бъде намалено съразмерно с уважената част на иска, за да може да бъдат използвани запорираните средства.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че, независимо от степента на уважаване на исковете, обезпечителният интерес не е отпаднал, тъй като въз основа на осъдителното решение ищцата ще предприеме действия по принудително събиране на сумите, именно възползвайки се от допуснатото обезпечение. Приел е да не е налице основание за „намаляване“ на обезпечението съразмерно на уважената част от претенциите, тъй като по издадените изпълнителни листове срещу ответниците ще се събират суми от вземанията им по изпълнителното дело само до размера на уважените претенции. Приел е за неоснователно оплакването, че ответниците не могат да ползват запорираните средства и търпят вреди от обезпечението, тъй като те могат да изпълнят задълженията си доброволно и така да се освободят от наложените им ограничения. По тези решаващи съображения молбата е оставена без уважение.

Настоящата инстанция намира, че обезпечението гарантира реализирането на правата на ищеца по евентуално позитивно за него съдебно решение, когато без същото осъществяването им ще бъде невъзможно или затруднено, съответно отмяната на обезпечението е продиктувана от последващо отпадане на така съществувалата при допускането му обезпечителна нужда по смисъла на чл.402,ал.2 от ГПК. Такава за него би престанала да съществува при отхвърляне на обезпечения иск, непредявяването на бъдещия такъв в определения срок или прекратяване на производството по него, както и при уважаването му, поради доброволно изпълнение на съдебното решение от страна на ответника или постигане на споразумение за уреждане на отношенията, а също и във всички случаи, в които ищецът прецени, че вече няма интерес от обезпечението, доколкото, според чл.402,ал.1 от ГПК, легитимиран да иска отмяната му е не само ответника, но и ищеца. В случая обезпечителната нужда за ищеца С. не е отпаднала, с оглед, макар и частичното, уважаване на предявените от нея претенции за парични вземания, и обстоятелството, че те не са удовлетворени. Релевантно за обезпечителната нужда е не изтъкнатото от жалбоподателя бездействие на ищеца за предприемане на принудително 4 изпълнение, чието успешно провеждане обезпечението осигурява по отношение на съдебно признатите вземания, които към момента не са окончателно определени касателно разноските във връзка с подадената молба по чл.248 от ГПК, а бездействието на длъжниците да изпълнят доброволно паричните си задължения, което именно изпълнение би довело до отпадане на обезпечителната нужда и би било основание за отмяна на допуснатото обезпечение. Изтъкнатата от молителя и пред настоящата инстанция липса на парични средства за доброволно изпълнение на задълженията не освобождава длъжника от отговорност, съгласно чл.81,ал.2 от ЗЗД, както резонно се застъпва с отговора на частната жалба, съответно тя не обосновава отпадане на обезпечителната нужда, а, напротив, я потвърждава. Следва да се има предвид и, че с допуснатото обезпечение вземанията са запорирани до определен размер, както и, че принудителното изпълнение спрямо тях би било реализирано само до уважения размер на обезпечените искове.

Бездействието на кредитора, на което основно акцентира жалбоподателят, е свързано с ирелевантни за съществуването на обезпечителната нужда към настоящия момент правни последици.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

С оглед на този резултат и във връзка с изричната претенция на ответника по частната жалба И. А. С. за присъждане на заплатените от нея за настоящото производство разноски, жалбоподателя Н. Д. Ш.-С. следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 350лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2023г.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260027 от 26.04.2023г., постановено по гр.дело №2579/2016г. по описа на Окръжен съд-П..

ОСЪЖДА Н. Д. Ш.-С. с ЕГН:**********, от ****, да заплати на И. А. С. с ЕГН:********** и съдебен адрес: ****-чрез адв.Л. В., сумата от 350лв.

/триста и петдесет лева/, представляваща разноски за производството пред Апелативен съд-Пловдив.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6