Решение № 471 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300500252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3521 от 30.10.2022 г. по гр. д. № 18478/2021 г. , Пловдивски районен съд , ХХI гр. състав е признал за установено в отношенията между страните, че Д. Р. И., ЕГН **********, дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, сумата от 130 лева – главница /чиста стойност на кредит/ по вноска с падеж 01.09.2021 г. във връзка с договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 07.09.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за признаване дължимост на договорна лихва от 24,83 лева за 01.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7651/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на ПРС. Осъдил е „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, да плати на Д. Р. И., ЕГН **********, следните суми: 76,98 лева - разноски по съразмерност за исковото производство и 32,07 лева - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на ПРС.

С определение № 13803 от 15.12.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, за допълване и изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Д. Р. И., ЕГН **********, която го обжалва в неблагоприятната за нея част, с която е признато , че дължи на търговското дружество сумата от 130 лева – главница 1

/чиста стойност на кредит/. Счита за неправилен извода на съда, че страните са редовно обвързани от правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен по реда на ЗПФУР.Твърди,че по делото липсват каквито и да е доказателства ответницата да е извършила волеизявление за обвързване с договор , което волеизявление да е удостоверено чрез квалифициран електронен подпис, който да има сила на саморъчен подпис. Оспорват се и изводите на съда,че след като е приел процесният договор за нищожен е присъдил в полза на кредитора чистата стойност по кредита.Поддържа,че по делото е предявен установителен иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, който е продължение на заповедното производство и следва да е идентичен по основание, размер и период със заявената претенция в заповедното производство. От депозираното заявление по чл.410 ГПК е видно, че се претендират неплатени суми /главница и лихви/ на договорно основание. Съгласно чл.23 ЗПК при нищожност на договора за кредит връщане на чистата сума на получения кредит се дължи по правилата за неоснователно обогатяване, а такъв иск не е бил предявен в заповедното производство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Срещу определение № 13803 от 15.12.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, с оплакване, че ПРС неправилно е отказал присъждане на разноски по делото поради превратно упражняване от ищеца на процесуални права. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подаването на отделни заявления на отделните погасителни вноски по договора за кредит представлява превратно упражняване на права. Твърди, че ако длъжникът, в качеството си на кредитополучател, е изпълнявал добросъвестно задълженията си по процесния договор, изправният кредитор не би имал повод да образува нито едно съдебно производство, респективно не би възникнало вземане за никакви съдебно-деловодни разноски , и в този смисъл всички съдебни производства и разноските по повод на същите са в резултат на недобросъвестното поведение на неизправния кредитополучател, възникнали са с цел защита интересите на кредитора, а не с цел недобросъвестно упражняване на процесуални права. Моли съда да отмени определението и да уважи молбата на страната по чл.248 от ГПК с присъждане на направените по делото разноски, а при условията на евентуалност, да му бъде присъдени разноски в размер на 1/10 от същите, каквато би била равностойността на дължимото адвокатско възнаграждение , в случай, че беше заведено едно общо производство за отделните 10 броя погасителни вноски по договора.

С отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, Д. Р. И., ЕГН **********, оспорва частната жалба на ищеца,като поддържа, че не са налице 2 основанията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и частната жалба са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните , че ответникът Д. Р. И., ЕГН **********, му дължи сумата от 130 лева– главница, представляваща падежирала и непогасена трета вноска, дължима за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., по сключения между страните договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 24,83 лева- възнаградителна лихва за 01.09.2021г., ведно със законната върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на РСПловдив.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска, като е оспорвал наличието на валидна облигационна връзка между страните, с твърденията за липсатана обективирана от него воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП. Инвокирал е и възражения за недействителност на договора , поради противоречието му с императивните изисквания разписани в разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, в частност поради липсата на информация за условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и липсата на начин за изчисляване на ГПР . Поддържал е , че в ГПР е следвало да бъдат включени и възнагражденията за т.нар. „допълнителни услуги“, което не е било сторено в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.Релевирал е и възражение за недължимост на ищцовото дружество на разноски в процеса, поради злоупотреба с процесуални права и образуване на отделни заповедни и искови производства за всяка от вноските по договора за кредит.

С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за потребителски кредит, на които ищецът основава вземанията си, е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е уважил частично предявения иск за сумата от 130 лева – главница /чиста стойност на кредит/ по вноска с падеж 01.09.2021 г. и е отхвърлил претенцията за договорна лихва.

В частта за отхвърляне на претенцията на ищеца за установяване на 3 дължимост на възнаградителната лихва решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Пред въззивната инстация спорът е висящ само относно претенцията за главница, като в жалбата се твърди, че същата е недължима от кредитополучателя поради липсата на валидна облигационна връзка между страните, респективно липсата обективирана от жалбоподателя воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП, както и поради това, че при нищожност на договора за кредит връщането на чистата сума съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК се дължи по правилата за неоснователно обогатяване, а такъв иск не е бил предявен от ищеца и не може да бъде уважен.

Така релевираните в жалбата оплаквания решаващият състав на съда намира за неоснователни.

Вземането, предмет на процесния договор, е породено от сключения на 27.05.2021г. между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885 и Д. Р. И., ЕГН **********, договор за кредит от разстояние при условията на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.

18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен усъвършенстван или квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не 4 променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,както е в процесния случай , преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /така решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /.

В представените по делото Общи условия на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД е предвидено, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума подава заявление с искане за потребителски кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството, чрез предварително създаден профил. Преди въвеждане на личните си данни кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава своето съгласие за обработка и съхранение на личните данни, след което въвежда личните си данни. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размер и срок на кредита, на кредитополучателя се предоставя Стандартен Европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, чрез активен линк, намиращ се в самото заявление с искане за предоставяне на потребителски кредит.