Решение № 169 от 14.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20214520202592 по описа за 2021 година за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от СП. К. БЛ. от *** ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-1085-002620/13.10.2021г. на началник група в Сектор ПП при ОДМВР Русе,с което на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано,като твърди,че не е извършил нарушението, за което е санкциониран.

За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М и АМ”.Води се на отчет в ОД МВР Плевен и до 07.09.2021г. няма наложени наказания за нарушение на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.

1

Жалбоподателят и семейството му живеят в кв.Средна кула. Той и негов бивш колега с имена Г.Г. са в конфликт по повод на дъщерята на жалбоподателя. Другото лице постоянно демонстрира присъствие като обикаля улиците около къщата на жалбоподателя за да го тормози и плаши.

На 07.09.2021г. сутринта това лице отново се намира до къщата на жалбоподателя и предизвикателно обикаля с лек автомобил Ауди А6. Малко преди 7:00ч. жалбоподателят и съпругата му потеглят за работа с лек автомобил Форд с рег.№ Р6176ВМ. Другото лице с автомобила веднага ги последва . Управлява агресивно като увеличава скоростта и застава близо до жалбоподателя, рязко намалява и отново. Малко след влизане в централната част на града Г. изпреварва автомобила на жалбоподателя и продължава с агресивното шофиране. Отдалечава се и след това рязко намалява.

Жалбоподателят трудно успява да не предизвика ПТП. Малко преди пътен възел „Охлюва“ при поредното рязко спиране жалбоподателят не успява да спре и двата автомобила леко се докосват – броня в броня като и по двата не остават видими следи.

На място пристига свид. К. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП към ОДМВР Русе,който след като снема устни обяснения от двамата водачи приема,че е възникнало ПТП с материални щети и за възникването му е виновен жалбоподателят, който не е спазил правилата за безопасна дистанция, поради което съставя срещу него акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП. При проверката се установява,че другият водач управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила.В протокола за ПТП е посочено, че по автомобила на жалбоподателя няма щети от ПТП,а по другия има „драскотини по задната броня“.

На 13.10.2021 г. с обжалваното наказателно постановление, началник на група в Сектор ПП Русе на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП му налага административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева.

Изложеното се установява от констатациите в АУАН и показанията на актосъставителя и свид.А., както и от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, фотоси.

При установяване на фактите съдът възприема изцяло показанията на свид. А., която е имала възможност непосредствено да възприеме фактите по 2 време на възникването на съприкосновението между двата автомобила и преди това. Показанията на този свидетел съответстват изцяло на щетите по двата автомобила, индивидуализирани както в протокола за ПТП,така и в приложените фотоси.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.

На първо място обжалваното наказателно постановление се явява необосновано.От всички събрани доказателства се установява,че вследствие на съприкосновението между двата автомобила няма настъпили повреди и изводът,че е настъпило ПТП е необоснован. За да се приеме,че е възникнало ПТП с материални щети следва да се установи,че в процеса на движение е възникнало събитие което е довело до повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от всички събрани доказателства и по двата автомобила няма настъпили повреди в смисъла въведен от законодателя, такива които да нарушават функционалната или естетична годност на двете пътни превозни средства. Същия извод явно е направен и от актосъставителя предвид на обстоятелството,че в протокола за ПТП е използвал израза „драскотини”. Като е приел,че тези драскотини представляват повреда на ППС и оттам,че е възникнало ПТП, актосъставителят е направил необоснован извод,който не съответства по обективни критерии на легалното определение за ПТП в §6 т.30 от ДР на ЗДвП.

Безспорно между двете МПС е възникнало съприкосновение, но изводите относно вината за възникването му направени от наказващия орган са неправилни.

Видно от показанията на свид.А. жалбоподателят няколкократно е бил поставен в положение да предотвратява настъпване на удар между двата автомобила и съприкосновението е възникнало при изпреварване и връщане в дясната лента на изпреварващия автомобил на такова малко разстояние пред изпреварвания. Анализът на фактите дава основание да се приеме, че причината за възникване на съприкосновението е поведението на другия водач, който умишлено извършва маневри застрашаващи безопасността на движението. При извършване на маневра изпреварване другият водач не е 3 изпълнил задължението си по чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП не се е убедил, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Точно това нарушение стои в пряка причинноследствена връзка с настъпилия инцидент при движение по пътищата. Друго обстоятелство, което стои в причинна връзка е високата концентрация на алкохол в кръвта на другия водач, водеща до загуба на концентрация и му пречи да прецени правилно пътната ситуация.

Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушение на правилата за движение,което да стои в пряка причинноследствена връзка с настъпило ПТП, поради което обжалваното наказателно постановление се явява необосновано.Не е извършил каквото и да е, включително и посоченото от административнонаказващия орган.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 300 лева адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата не е основателно.Като отчита правната сложност на делото, свързана с аргументирането на множество фактически обстоятелства и правни хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред съда,дава основание да се приеме, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Изследвайки горните обстоятелства съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени изцяло.

Предвид изложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

№

21-1085002620/13.10.2021г. на началник група в Сектор ПП при ОДМВР Русе,с което на СП. К. БЛ. от *** ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева.

4

ОСЪЖДА Сектор ПП при ОД МВР Русе да заплати на СП. К. БЛ. от *** ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5