Решение № 14283 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14283 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110101496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. М. Т., чрез адв. М. П., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 2673,35 лева, представляваща главница по договор за кредит № CREX-02837457/28.05.2012 г., сключен с „Б., ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на 28.03.2014 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1296/2014 г. по описа на ЧСИ Ст., рег. № 844 КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищцата твърди, че на 28.03.2014 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу нея в полза на „Б.. На 08.05.2014 г. е било образувано изпълнителното производство за събиране на вземанията по листа. Счита, че давността за вземанията е започнала да тече на 03.02.2015 г., когато е бил наложен запор на банковите й сметки. Делото е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 03.02.2017 г., а последващите тази дата действия, извършени по делото, не са се отразили на течението на давностния срок за вземанията по листа. В тази връзка се позовава, че правото на принудително изпълнение е погасено на 03.02.2020 г. Доколкото вземанията по листа са били предмет на договор за цесия, счита, че именно ответникът, конституиран като взискател по делото, е легитимиран да отговаря по предявения иск. Заявеното искане е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че правото на принудително изпълнение за вземането в размер на сумата 2673,35 лева е погасено по давност. Претендират се разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в хода на изпълнителното производство давността е многократно прекъсвана. Счита, че с молбата за 1 конституирането му като взискател по делото давността също е прекъснала, още повече със същата на ЧСИ е било възложено да определя способа на изпълнение, както и да насочи изпълнението спрямо движими вещи, собственост на длъжника. Обръща се внимание, че в периода 07.02.2017 г. – 17.09.2020 г. по сметка на кредитора са постъпвали доброволни плащания за погасяване на процесните задължения в общ размер на сумата от 4220 лева, с които са погасявани вземания по двата изпълнителни листа. През 2021 г. и през 2022 г. взискателят е искал от съдебния изпълнител да извършва конкретни действия, насочени към събиране на вземанията, с оглед което и взискателят не е бездействал, а в резултат от предприетите действия са постъпвали суми, с които са погасявани вземанията по изпълнителния лист. Поддържа, че перемпцията е без правно значение с оглед актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 49736/2013 г. по описа на СРС, са били издадени заповед за изпълнение, влязла в сила, и изпълнителен лист на 28.03.2014 г., че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 1296/2014 г. по описа на ЧСИ Я. и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция същото продължава да е висящо; че страните по делото са страни и по исковото производство, доколкото процесното вземане е било прехвърлено на взискателя /ответник/ по силата на договор за цесия; че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията по листа.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за главното вземане, за което е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, какъв е нейният срок, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията по листа.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20148440401296 по 2 описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 08.05.2014 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението срещу длъжника.

С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ Я. е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждние на длъжника, дължимо му от неговия работодател „С. и е указал да се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице. Наложен е и запор върху банковите сметки на длъжника в „Р..

Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 27.05.2023 г. работодателят на длъжника уведомява, че лицето се намира в трудово правоотношение с дружеството, но тъй като ползва отпуск поради бременност и раждане, не получава трудово възнаграждение, с оглед което и не могат да бъдат правени удръжки от същото.

Отговор на изпратеното запорно съобщение е постъпил и от Р., съгласно който върху банковата сметка на длъжника е бил наложен предходен запор и по същата няма авоар за изпълнение на нареждането на органа по изпълнението.

Със запорни съобщения от 26.06.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

Със запорни съобщения от 03.02.2015 г. са наложени запори върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в „Обединена българска банка“ АД и в „Юробанк България“ АД. Съобщенията са получени от третите задължени лица на 05.02.2015 г.

На 07.03.2017 г. е постъпила молба за конституиране на ответника като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия от 10.01.2017 г. С молбата е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника в дома му, както и е възложено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия, определяйки способа на изпълнение, с цел осигуряване на нормалния ход на изпълнителното производство.

С постановление от 29.08.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал ответника като взискател по делото на мястото на цедента.

По делото на 26.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано след извършването на справки в регистъра на БНБ да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника, а в случай че такива не бъдат установени – да се извърши опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. От ЧСИ е поискано да уведоми взискателя за дължимите такси за извършване на поисканите изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 05.10.2022 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодателя „К..

С писмо от 04.11.2022 г. третото задължено лице работодател на Р. Т. уведомява, че върху вземането й за трудово възнаграждение е наложен предходен запор, по който се извършват удръжки.

На 13.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Пейнетикс“ АД, като е постъпил отовор, че всички сметки на длъжника са запорирани.

Видно е от приложените по изпълнителното дело книжа, че работодателят „К.

3 като трето задължено по изпълнителното дело лице е извършвал удръжки от възнаграждението на длъжника и е превеждал суми в изпълнение на изпратеното запорно съобщение по сметка на съдебния изпълнител.

При така очертаното развитие на изпълнителното производство и с оглед доводите на страните, ангажирани в производството, по приложението на закона съдът приема следното:

Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ищцата изрично сочи в исковата си молба, че се позовава на факти, настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност. Не се оспорва и обстоятелството, че вземанията, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист, са били прехвърлени по силата на сключен между ответника и първоначалния кредитор договор за цесия, който е породил действие и по отношение на длъжника.

По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години, настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.). Ето защо и съдът приема, че продължителността на погасителната давност за главното вземане в случая е петгодишна.

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл.

116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, 4 насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/470f9bfa-f8b4-4626-bb09-84f9f8d7b708