Решение № 164 от 11.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. Д. като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430103867 по описа за 2024 година да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. И. П., ЕГН: ********** , постоянен адрес гр. ***, чрез *** „Д. М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. Софийски градски сьд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх, А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.. Цена на установителен иск: 110 лева; Цена на осъдителен иск: 5 лв. /частичен иск от 110 лв./

Съдът е сезиран с искане да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между Д. И. П. и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен между Д. И. П. с ЕГН: ********** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к.

Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от 1

И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude bank" в полза на ответника. Да осъди, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, буд. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., да заплати на Д. И. П., сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 110 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от правна и фактическа страна следното:

На 30.07.2021 г. между П., и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***. Страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева. Съгласно договора, П. е следвало да погаси заема в срок oт месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 3.38% или 24.00 лв.

Посоченият годишен процент па разходите е в размер па 49.85%.

В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank" в полза на Дружеството . Пpи сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано па кредитора дружество. След като усвоила сумата от 300 лв., Д. П. установила, че освен заемната сума от 300 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД в размер иа 110 лв.

Към датата на подаване на иска Д. П. е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Процесният договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, пито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за креди т, а не ка то задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. П. не е подписвала договор за поръчителство и такъв не е бил представян.

Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Договорът е недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тьй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, рссп. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо, договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини.

Ответникът не е предоставил възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, 2 съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходи за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност па договора /чл.22 3ПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят креди ти без предварителна оценка па кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин' .

Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга гарант, чийто размер не е включен в самия логовор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда па потребителя, като не отговаря на изискването за добросьвсоност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителттa услуга.

Договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 3ПК и като нарушаваща разпоредбите на ЗПК.

На основание изложеното, исковата молба следва да бъде уважена. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между Д. И. П. ЕГН: ********** , постоянен адрес гр. *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър

Малинов №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д.

В. Н., на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като прогласява недействителността на договора.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, Ф ЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с

ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. П., ЕГН:

**********, постоянен адрес гр. ***, разноските в производството в размер на 2125 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4