Решение № 5024 от 30.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5024 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 19.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 58 588/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав е признато за установено, че Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК **** дължи на Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК **** сумата 264,000 лева – регрес по щета № 0500762118, образувана при Застрахователно дружество „Е.“ АД по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.411 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.01.2018 г. – датата, следваща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 6 003/2018 г. по описа на СРС, 123 състав до окончателното плащане.

Със същия акт ответникът Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Е.“ АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 385,00 лева – разноски, направени в заповедното производство и 685,00 лева – разноски в исковото производство.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „Б.В.И.Г.“ АД /с настояща правноорганизационна форма Еднолично Застрахователно акционерно дружество /ЕЗАД/ „Б.В.И.Г.“ ЕАД/, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи, довели до нарушение на материалния закон. Посочено е и че съгласно приетото заключение на АТЕ действителната стойност на вредите на процесното МПС – л.а.“Рено“ с рег.№ ОВ **** ВВ – средствата, необходими за неговия ремонт по следни пазарни цени е 1 381,84 лева, а не 1 659,24 лева, която е цената на официален сервиз, както е приел СРС в противоречие на чл.386, ал.2 КЗ. Твърди се и че е безспорно обстоятелството, че ответното дружество е заплатило до доброволен път сумата от 1 406,40 лева по процесната щета, поради което искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение 1 и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Застрахователно дружество /ЗД/ „Е.“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена изцяло с доводи за нейната неоснователност. Релевира съображения, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.411 КЗ; че изводът на съда, че се дължи сумата от 1 659,24 лева, е правилен и законосъобразен и в съответствие с чл.386, ал.2 КЗ и чл.499, ал.2 КЗ. Заявява искане въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

Със заявление вх.№ 3009702/26.01.2018 г. – ЗД „Е.“ АД е заявил пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД за сумата 264,00 лева – регресно вземане, представляващо заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500762118 по имуществена застраховка „Каско“ по полица № 00500100158240/06.06.2016 г. във връзка с настъпило ПТП на 31.03.2017 г. по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК № ОВ **** АР, чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.

На 15.05.2018 г. на – ЗД „Е.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6 003/2018 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав срещу посоченото лице за заявената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2018 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 25,00 лева – държавна такса и 360,00 лева – разноски за възнаграждение с ДДС.

На 18.06.2018 г. е депозирано възражение от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземането по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 11.10.2019 г. ищецът – ЗД „Е.“ АД е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.411 КЗ за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД главно и акцесорно вземане, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това 2 основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора.

От приетото в производството пред СРС доказателство – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с № 359р-2 от 31.03.2017 г., неоспорен в процеса, безспорно е установено по делото, че на 31.03.2017 г. в гр.Троян е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между л.а.”Рано Флуанс“ с ДК № ОВ **** ВВ и л.а.”Фолксваген Пасат“ с ДК № ОВ **** АР при следните обстоятелства: при излизане от паркинг л.а.”Фолксваген Пасат“ реализира ПТП с правомерно движещия се по пътното платно л.а.”Рано Флуанс“, като го удря странично в задна дясна врата, вследствие на което са настъпили щети по л.а.”Рано Флуанс“ с ДК № ОВ **** ВВ.

С оглед приетия механизъм на ПТП водачът на л.а.”Фолксваген Пасат“ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.5, ал.1 ЗДвП, като установената презумпция относно вината на същия по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството от страна на ответното дружество.

Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100158240, сключена на 06.06.2016 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 18.06.2016 г. до 24,00 ч. на 17.06.2017 г., л.а.”Рано Флуанс“ с ДК № ОВ **** ВВ, собственост на „Е.А.“ ЕАД, ЕИК ****, с лизингополучател: „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, с година на производство – 2012 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка – Клауза А – „Пълно каско” при ЗД „Е.“ АД за застрахователна сума от 16 538,54 лева.

В застрахователния договор съконтрагентите са установили, че обезщетяването при частични вреди ще се извършва в доверен сервиз или по експертна оценка.

Съгласно клаузата на чл.2 от Раздел „Клауза „А“ – „Пълно каско“ от Общите условия на „Застрахователно дружество Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от визираната застрахователна полица, застряхователят покрива тотална /пълна/ щета /загуба/ или частична щета на застрахованото моторно превозно средство, вследствие на рискове с характеристики по чл.3, ал.1 от Общите условия, в т.ч. от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, включително щети нанесени на паркирано МПС, вследствие на ПТП.

Не се спори в производството, че определената застрахователна премия по полицата е заплатена от застрахования.

От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – двустранен констативен протокол, справка от информационния център на Гаранционен фонд, както и обстоятелството, че ответникът не е оспорил съществуването на валидно сключен застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” по полица № ВG/03/ 117000637761 от 23.02.2017 г. относно л.а.”Фолксваген Пасат“ с ДК № ОВ **** АР и нейното действие към датата на настъпване на ПТП, в производството е установено, че към този момент причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

От документите по образуваната при Застрахователно дружество „Е.“ АД щета № 0500762118 от 05.04.2017 г. се констатира и че възстановяването на нанесените увреди на л.а.”Рано Флуанс“ с ДК № ОВ **** ВВ – задна врата дясна, противоударна лайсна на врата задно дясна, праг десен и и заден калник десен, е възложено на „Е.А.“ ЕООД.

От приетия приема предавателен протокол от 21.06.2027 г. е видно, че автомобилът е приет за ремонт по две щети - № 0500762144 и № 0500762118, както и че застрахованото превозно средство е било предадено на собственика му без забележки на 30.06.2017 г.

На 30.06.2017 г. „Е.А.“ ЕООД е издал на фактура № 1006005854 за сумата 1 655,40 лева с ДДС, получена от ЗД „Е.“ АД на 18.07.2017 г., за следните стоки и услуги: 1. Боя и материали – 1 бр., 2. Врата з.дясна – 1 бр., 3. Крепени елементи к-т – 1 бр., 4. Лайсна – 1 бр., 5. Труд боядисване – 7 часа, 6. Труд д/м, р/о, в-не – 9,5 часа и 7. Щипка лайсна – 12 бр., която сума е заплатена на 23.08.2017 г., съгласно неоспорените данни от „Уникредит Булбанк“ ЕАД от извършената трансакция на посочената дата.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/470f2f1c-6f22-49d8-b8ca-6d58411aac5f