Определение № 763 от 29.09.2020, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Окръжен съд – *

Град гр.

*

На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Г. К. Пашалиев като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Въззивно частно гражданско дело № 20203200500672 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ХХI от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 260695/24.08.2020 г., подадена от „**“ АД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 768/05.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1845/2020 г. по описа на Районен съд *, в частта за разноските.

Жалбоподателят не е доволен от размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът неправилно е намалил размер на претендираното възнаграждение под минимума по Наредба № 1. В тази връзка сочи, че при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията преди изменението от 15.05.2020 г., тъй като договорът за правна помощ и съдействие е сключен преди този момент. Не е съгласен и с приетото от съда, че делото не е с фактическа и правна сложност. Отделно от това изтъква, че при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да присъжда възнаграждение под минимума по наредбата.

Иска заповедта за изпълнение да бъде отменена в обжалваната част и на дружеството да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

1

По заявление на „**“ АД Районен съд * е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 768/05.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1845/2020 г. Разпоредил е длъжникът Г. Г. да заплати на кредитора следните суми:

219, 60 лева, платена по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между длъжника и „*“ ЕАД;

6, 35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до 04.05.2020 г.;

25, 00 лева държавна такса и 150, 00 лева адвокатско възнаграждение.

Заявителят своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева. В производството се е представлявал от пълномощника адвокат И Л.. Представен е и договора за правна защита и съдействие, от който се установява, че дружеството е платило на адвокат Л. сумата от 300 лева за представителство в производството по чл. 410 от ГПК. Съдът обаче е присъдил половината от претендираното възнаграждение – 150 лева.

По въпроса за разноските в заповедното производство се прилагат общите правила по чл. 78 от ГПК. При това положение в полза на заявителя се поражда правото да му бъдат присъдени сторените в производството такси, разноски и възнаграждение за един адвокат. Възнаграждението на адвоката следва да бъде присъдено в размера, претендиран със заявлението.

Заповедният съд не може да го намали служебно, като приеме, че е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това е така, защото възможността по чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена като право на насрещната страна, а не като задължение на съда, за което следи служебно.

Оттук следва, че съдът дължи произнасяне по размера на претендираното възнаграждение единствено ако бъде сезиран с искане в този смисъл. Като не е било релевирано възражение за прекомерност, на заявителя се полага възнаграждение в пълния претендиран размер от 300 лева.

Ето защо делото следва да бъде върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за сумата над 150 лева до претендираните 300 лева.

С оглед на горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Р. Г. , с ЕГН **********, от гр. *, ул. „С“ № 7 в полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „**“ № 4, ет. 6, за частта от разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 150, 00 лева до пълния претендиран размер от 300, 00 лева.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд * за издаване на заповед за изпълнение за адвокатско възнаграждение за сумата над 150, 00 лева до 300, 00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3