Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 153 от 12.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 81/2024
Вид
Определение № 153
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500081 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., против Определение № 992 от 22.12.2023 г. по гр.д. № 482/2022 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт – Определение № 62/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи за нищожност на постановения акт от Окръжен съд Ловеч, тъй като последният не разполага с компетентност да разгледа молбата му за освобождаване от държавна такса. Няма произнасяне по молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Счита, че са били налице основания за отвод на администриращия молбата за отмяна съдия.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и нищожно, и да продължи съдопроизводството.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Ловеч е подадена искова молба от Г. В. В. против Г. А. Г., Р. Р. и М. И. По тази искова молба е образувано гр.д. № 482/2022 г. на 1

Окръжен съд Ловеч, което с Определение № 817/03.11.2022 г. е прекратено и изпратено на Административен съд Плевен.

В хода на производството, по повод искане на ищеца за освобождаване от държавна такса, е постановено Определение № 62/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12/2023 г. на ВТАС, с което е потвърдено Определение № 938/15.12.2022 г. по гр.д. № 482/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на Г. В. за освобождаване от държавна такса по делото, като е осъден същия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 15 лв. държавна такса по частната жалба.

Г. В. е отправил искане с вх. № 13629/30.10.2023 г. по описа на ВКС за отмяна на влязлото в сила Определение № 62/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12/2023 г. на ВТАС в частта, в която В. е осъден да заплати сумата 15 лв.

С молба вх. № 15674/01.12.2023 г. молителят е поискал освобождаване от държавна такса за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Приложена е молба по образец и декларация, в която е посочено, че лицето не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 14 години е в затвора без връзка с нея.

Поради липса на данни не конкретизира имуществото си, но от 2010 г. същото е възбранено от КПКОНПИ, като делото понастоящем е висящо. Декларира още, че не притежава МПС, нито дялове или акции в търговски дружества, не притежава парични влогове.

За да прецени предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е изискал справка за недвижимите имоти на молителя, както и информация от Затвора, гр. Ловеч относно паричните средства на В.. Изпратено е извлечение от персоналната партида на В. за периода 01.06.2023 г. – 18.12.2023 г., от което е видно, че той е разполагал със средства в размер на 300,32 лв., от които ползвани за лични нужди 150,29 лв., 150 лв. – удържани по постановени запори, като към дата 18.12.2023 г. разполага с 0,03 лв. Не работи, нямат информация за лични негови банкови сметки.

С Определение № 992/22.12.2023 г. по гр.д. № 482/2022 г. решаващият състав е приел, че дължимата в случая държавна такса е в размер 2 на 5 лв., като от данните от Службата по вписванията се установява обстоятелството, че жалбоподателят разполага с множество недвижими имоти на значителна стойност, като наложената върху тях възбрана не е основание за определяне на ищеца като лице, неразполагащо със средства за заплащане на държавна такса. По тази причина молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса е отхвърлена.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 274, ал.

1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето й. Преценката за наличието на тази възможност е дължима към момента на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, като съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход.

В конкретния случай се установява, че молителят е в затвора от 14 години, не работи, за периода по време и преди молбата за освобождаване от държавна такса е разполагал със средства в незначителен размер, от които половината – удържани по наложени запори. Към края на периода наличностите по персоналната му партида възлизат на 0,03 лв. От тези данни въззивният състав намира, че той не разполага с достатъчно средства, за да заплати следващата се такса за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, по което, с оглед самостоятелния му характер, съдът дължи отново преценка за възможността за заплащане на държавна такса. Наличието 3 на недвижими имоти, собствени на молителя, не променя този извод, тъй като бидейки в затвора, той не разполага с възможност да извлича доходи от същите. Възражението на жалбоподателя за нищожност на постановения обжалван съдебен акт, тъй като окръжния съд е некомпетентен да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса, не може да бъде споделено. Молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд по правилото на чл. 306, ал. 3, изр. 1 ГПК, като същата следва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС компетентен да се произнесе по молба за освобождаване от държавни такси и разноски е съдът, пред който е направено искането, а когато то е направено преди изпращане на делото в по-горна инстанция, произнася се администриращият съд, които постановки намират приложение и в случая при администриране на молба за отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК. Не може да бъде споделен и доводът за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в наличие на основания за отвод на състава на съда, без такъв да е направен. В случая задължението на първоинстанционния съд е да администрира молбата, като дължимите действия са очертани в закона, поради което аргументът за заинтересованост на администриращия състав се явява несъответен на характера на производството по чл. 83 ГПК.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което В. да се освободи от внасяне на държавна такса по подадената молба за отмяна на посоченото от него влязло в сила определение.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 992 от 22.12.2023 г., постановено по гр.д.

№ 482/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлена молбата на Г. В.

В. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по подадената от него молба за отмяна на Определение № 62/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12/2023 г. на ВТАС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ Ловеч, от внасяне на държавна такса по подадената от него молба за отмяна на влязло в сила Определение № 62/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12/2023 г. на 4

ВТАС, в частта му, в която В. е осъден да заплати 15 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5