Решение № 5204 от 10.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. София, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1115 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника

У.А.за Ф. срещу решение от 29.06.2018 г. по гр.д. №71428/2017 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са уважени предявените от И.К.И. срещу жалбоподателя кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на незаконно и отмяна на извършеното с уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от 08.08.2017 г. на генералния секретар на У.А.на Ф. уволнение на основание чл.330 КТ; с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител на обученията“ и с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 7073,52 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.07.2017 г. – 17.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички аргументи и представени по делото доказателства. Поддържа, че в случая не е приложимо българското право, а това на провинция Квебек, Канада. Сочи, че е спазена изцяло процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, както и че спазени сроковете за налагането им. Твърди също, че по делото е установено извършването от страна на ищеца на вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.К.И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца И.К.И. срещу решение от 29.06.2018 г. по гр.д. №71428/2017 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу У.А.за Ф. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата на сумата от 7073,52 евро до пълния претендиран размер от 16 476,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.08.2017 г. – 17.04.2018 г.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за периода 17.04.2018 г. – 26.06.2018 г., поради което в тази част решението е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал във В.Ф.У.по администрация и мениджмънт /ВФУАМ/ длъжността „Ръководител обучения“, като на ищеца е определено брутно годишно трудово възнаграждение в размер на сумата от 14 147,00 евро. В чл.6.1 от договора е предвидено, че този договор, неговото тълкуване, влизане в сила, валидност и следствие са подчинени на законите на провинция Квебек, като това не лишава ищеца от закрилата, която биха и осигурили, при необходимост, задължителните разпоредби на закона на държавата, в която тя изпълнява служебните си задължения.

Не се спори, а и е установено от представеното уведомление от 08.08.2017 г., че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 17.08.2017 г.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният трудов спор е подведомствен на българския съд, с оглед разпоредбата на чл.17 ал.1 КМЧП, както правилно е приел и посочил първоинстанционният съд.

Неоснователно е възражението на въззивника, че приложимото материално право не е българското, а това на провинция Квебек, Канада. Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 КМЧП, трудовият договор се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право. Съгласно чл.96 ал.2 КМЧП, когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава. В случая, както бе посочено по-горе, страните са уредили в договора, че приложимото право е това на провинция Квебек, Канада, но доколкото се касае за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а производството за осъществяване на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е уредено от императивни правни норми, съдът намира, че е приложимо българското право, с оглед разпоредбата на чл.96 ал.2 вр. ал.1 изр.2 КМЧП.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл.190 ал.1 КТ, което изброяване обаче не е изчерпателно. Съгласно нормата на чл.190 ал.1 т.7 КТ, дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено за всяко тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл.187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл.190 ал.1 КТ.

В конкретния случай на ищеца е вменено извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина: клевета – изпратен на 06.07.2017 г. до колегите имейл, в който се отправят обвинения за психически тормоз на работното място от страна на прекия ръководител; неподчинение – многократно изразяване на позиции, чрез които по явен начин е оспорвала правомощията на ръководителя и, свързани с управлението и организацията на работа; неизпълнение на легитимни нареждания на работодателя – подаване на молба за ползване на платен годишен отпуск за период, различен от едностранно определения от работодателя в заповед за задължително излизане в отпуск.

Анализирайки мотивите на процесната уволнителна заповед, съдът намира, че вменените на ищеца нарушения следва да бъдат квалифицирани по чл.190 т.4 и чл.187 т.8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, и чл.187 т.7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

Съгласно чл.126 т.9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

В този смисъл решение №86/25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. „Уронване доброто име на предприятието /работодателя/“ по чл.187 т.8 КТ е формално и при него не е необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. То е съставомерно, независимо от формата на вината и е налице, когато такава дисциплинарна простъпка уронва доверието на трети лица и работодателят се злепоставя пред тях.

Неизпълнението на законните нареждания на работодателя – чл.187 т.7 КТ е само по себе си тежко нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна сила.

Необходимо е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да има описание на всяко нарушение, така както го е възприел и оценил работодателят, с неговите обективни и субективни признаци, точно време на извършване.

Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.

Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизите, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство.

С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна.

Разпечатката съдържа 39 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/470e374a-33c3-44fb-b2c7-80b1153be5f7