Решение № 34 от 04.04.2023, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Административно наказателно дело 405/2022
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 04.04.2023
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Нови пазар, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно наказателно дело № 20223620200405 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Б. И. И., чрез представителя си адв. М. Я., в подадената жалба заявява, че наказателно постановление №20-0280-000365/04.08.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Каолиново е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че в текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП не се съдържа директна забрана за движение по пътищата на ППС с временни номера, срокът на които е изтекъл. Административният орган направил заключението за невалидността на табелите и оттам за липса на регистрация. Видовете регистрационни табели били уредени в нарочна наредба, а именно в Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях. Там били уредени видовете регистрационни табели и символите, които те съдържат. Освен това не бил установен субективния елемент на нарушението, тъй като липсвали доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че жалбоподателят е имал знанието за изтеклия срок на регистрационните табели на управляваното от него МПС. В съдебно заседание преупълномощеният адв. Събев поддържа и доразвива доводите в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят не е бил собственик на управлявания автомобил, а само негов ползвател, а нарушението било извършено както при липса на пряк умисъл, така и при липса на непредпазливост като форма на вина. Предвид тези съображения, моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В становище по 1 жалбата, депозирано от юрисконсулт В. Д. се посочва, че извършеното от жалбоподателя нарушение е извършено при форма на вината непредпазливост, а непредпазливите нарушения не се наказват само в предвидените в закона случаи. Жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС следвало да съобрази поведението си с изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, наказателното постановление потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С наказателно постановление №20-0280-000365/04.08.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Шумен, РУ–Каолиново, на жалбоподателя е наложено административно наказание затова, че на 22.05.2022 г. в 10,35 часа в село Пристое, област Шумен е управлявал лек автомобил „***” с временни регистрационни табели *** (Германия), валидни до 20.05.2022 г., като управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред в Република България. Наказващият орган е приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Административнонаказателното производство е било образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. На 18.07.2022 г. прокурор от Шуменска районна прокуратура е постановил отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Прокурорът е счел, че жалбоподателят на посочената дата действиетелно е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред, с което И. формално е осъществил признаците на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, но деянието му било с явно незначителна степен на обществен опасност, поради което са налице условията на чл.9, ал.2 от НК. Затова прокурорът е постановил материалите да се изпратят на РУ –Каолиново, с оглед преценка за необходимостта от налагане на административно наказание. Именно въз основа на това постановление и материалите по досъдебното производство наказващият орган е издал наказателното постановление.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от съответния компетентен за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че наказващият орган е сред определените за това лица.
Наказателното постановление отговаря на всички императивни изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Ясно е посочено административното нарушение, законовата разпоредба, която е счетена за нарушена, както и тази, въз основа на която е наложено наказанието.
2
Относно твърденията на жалбоподателя, че в постановлението не е посочен конкретно нарушения законов текст, съдът счита следното: Наказващият орган е вписал в постановлението, че от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Принцип при регламентацията на административнонаказателната отговорност е изискванията и задълженията за определени деяния (действия или бездействия) да се съдържат в различни разпоредби на даден административен акт, а санкционните норми за тях да са изведени в отделна глава, съдържаща административнонаказателни разпоредби. В случая разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е императивна, в нея се съдържат конкретни задължения към адресатите на нормата; изисква се конкретно поведение от водачите на МПС. Текстовото описание на нарушението в наказателното постановление в случая изцяло съответства на посочената норма, която е счетена за нарушена.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват или ограничават правото на защита на жалбоподателя и които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание.
От събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите Д. Д. Х. и Р. В. Т., както и от писмените доказателства –преписка с материали по ЗМ №172/2022г. по описа на РУ – Каолиново: справка, докладна записка, акт №584940 от 22.05.2022г., справка за нарушител/водач, копие на СРМПС №*** – Германия, 3 бр. сведения; справка по история на ПС; справка АИС „КАТ Регистрация“ от дата 29.11.2022 г, съдът приема за установено с категоричност следното: На 22.05.2022 г. в село Пристое, общ Каолиново се организирали конни надбягвания по повод сбора на селото. Свидетелите Х. и Т., служители на РУ – Каолиново, работели по контрол на автомобилния транспорт в това село, когато забелязали към тяхното местоположение да приближава черен лек автомобил „***” с временни регистрационни табели, червени, ***. Свидетелите решили да извършат проверка на този автомобил, като се оказало, че той се управлява от жалбоподателя Б. И. И. от с. Б., общ. Т..
Жалбоподателят представил на проверяващите разрешение за временно движение, издадено от Германия. Свидетелите установили по представените им документи, че автомобилът е с немски временни регистрационни номера, валидни до 20.05.2022 г., който срок изтекъл, а автомобилът не бил надлежно регистриран в България. Жалбоподателят заявил на проверяващите, че знае за това, но имал покана да посети сбора и по-специално конните надбягвания и затова пристигнал в селото. За констатираното нарушение бил издаден акт за установяването му.
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност от всички събрани по делото доказателства. Не са налице противоречиви данни от събраните доказателства относно съществените за казуса факти, нито са налице основания за изключване на някое от доказателствата по делото. Анализът на така установените факти налага извода, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Безспорно автомобилът не е бил регистриран на територията на България, което е видно от изрично извършената справка. Първоначална регистрация на автомобила в 3
Република България е направена на 17.06.2022 г. Безспорно е и, че на 22.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал автомобила и добре е знаел, че срокът на временните регистрационни табели е изтекъл и автомобилът не е регистриран Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че деянието му не осъществява състав на администтративно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въпросната разпоредба гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил надлежно регистриран, въпреки, че срокът на временната му регистрация е бил изтекъл. Предвид горното съдът счита, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и законосъобразно спрямо него е било издадено наказателното постановление.
Относно наложените наказания, то е видно, че те са законосъобразно и обосновано определени по вид и размер. Същите се определени по размер и срок в минималните, регламентирани в законовата разпоредба, при обоснована преценка за тежестта на нарушението. Ето защо, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. В случая на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0280-000365/04.08.2022 г. на началник група в ОДМВР – Шумен, РУ–Каолиново, с което на Б. И. И., с ЕГН **********, от село Б., общ. Т., ул. „***“ №5, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказаниа глоба от 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Б. И. И. с ЕГН ********** от село Б., общ. Т., ул. „***“ №5 да заплати на Областна Дирекция на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5