Решение № 369 от 12.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000503098 по описа за 2020 година

С решение от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 107/2019 г., Врачанският окръжен съд, Търговско отделение, е осъдил ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на ищеца А. Г. В. 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на М. Д. К.; на ищцата Д. К. С. – също 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на сина й М. Д. К., както и 350 лева обезщетение за имуществени вреди; на ищеца Г. Д. К. – 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на брат му М.

Д. К.. В останалата им част исковете, предявени в размер на 180 000 лева за всеки от първите двама ищци и в размер на 60 000 лева за Г.К., са отхвърлени. Изцяло е отхвърлен и искът на Б. Е. А. /едноутробен брат на М. К./, предявен в размер на 60 000 лева.

Срещу решението на окръжния съд са подадени въззивни жалби.

Ищците А. Г. В. и Д. К. С. обжалват решението на окръжния съд в тези негови части, с които претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, са отхвърлени за разликата над 90 000 лева до 180 000 лева. Ищецът Г. Д. К. обжалва решението в частта, с която искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 до 60 000 лева. Освен това, Д. К. С. обжалва решението и в частта, с която искът й за заплащане на имуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 350 лева до претендираните 700 лева.

1

В частта, с която искът на Б. Е. А., действащ лично и със съгласието на майка си Д.К., е бил отхвърлен изцяло, решението не е обжалвано.

Във въззивната жалба на ищците и допълнително представената писмена защита, изготвена от процесуалния им представител, се излагат основно оплаквания срещу приетото от окръжния съд съпричиняване от страна на загиналия М. К. в размер на 50 % – поради непоставен предпазен колан. Твърди се, че не е доказано, автомобилът, в който е пътувал К., е бил оборудван с предпазни колани. Поддържа се, че дори да е бил без поставен колан, то приносът му не е равен на този на водача на автомобила.

Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на още по 90 000 лева за първите двама ищци и още 30 000 лева за Г.К..

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решението в тези негови части, с които исковете са уважени. Твърди се нарушение на чл.52 от ЗЗД с доводи, че размерът на определените обезщетения е прекомерно завишен и не съответства на доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищците. По отношение на ищеца А. В. се твърди, че същият не е доказал, че е баща на починалия К. Д., поради което неговият иск е изцяло неоснователен. Изразява се становище, че по отношение на А. В., както и на Г.К. – брат на загиналия М., следва да се приложи чл.493а от КЗ.

Освен това се излагат съображения, че приносът на загиналия е по-висок от 50 % и е поне 70 %.

Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетенията.

След подаване на жалбата, с молба от 16.04.2020 г. ответникът я е оттеглил в частта, с която е обжалвано присъденото обезщетение в размер на 90 000 лева в полза на Д.С.. Окръжният съд е прекратил производството в тази му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на „Бул инс“ АД се позовава на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС относно претенцията на Г.К., а по отношение на А. В. поддържа, че е недопустимо установяване на произход със свидетелски показания.

Третото лице, помагач на ответното застрахователно дружество – Г. С. В., редовно призован пред въззивния съд при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не изразява становище по основателността на въззивните жалби.

2

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:

Установено е по делото, че на 20.04.2019 г. М. Д. К., роден през 2001 г., е загинал при ПТП.

От представените удостоверения за наследници и за родствени връзки се установява, че ищцата Д.С. е майка на М. К., а Г.К. – негов едноутробен брат.

От заключението на вещото лице инж. Г. В., изготвил автотехническа експертиза, се установява следният механизъм на ПТП: Лекият автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ********, управляван от Г.В., се движил по общински път от с.

Рогозен към с. Сираково със скорост около 129,6 км/ч. При навлизане в ляв завой със скорост, по-висока от критичната, автомобилът загубил напречна устойчивост, а водачът задействал спирачната система. В резултат от придобитото транслационно и ротационно движение автомобилът започнал да се преобръща през дясната странична част, напуснал пътното платно и се установил в покой на четирите си колела.

При преобръщането, върху седящия на задната седалка М. К. са действали множество разнопосочни и с различен интензитет сили. Вследствие на тези сили, тялото му е влязло в съприкосновение с части от вътрешността на купето. Поради непоставен предпазен колан това е довело до свободното движение на тялото и изпадане от купето.

Според техническите данни на автомобила, същият е оборудван с предпазни колани, а за предните две места – и с въздушни възглавници.

От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т., се установява, че в резултат от ударите върху тялото на М. К. същият е получил следните увреждания: гръбначно-мозъчна травма – счупване на 6-ти шиен прешлен; коремна травма – разкъсване на черния дроб, далака и двата бъбрека, с кръвоизлив в коремната кухина; оток и кръвонасядане челно. Налице е причинна връзка между получената съчетана травма и настъпилата смърт на К..

Според вещото лице, от получените травматични увреждания може да се направи извод, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Ако е бил с колан, най-вероятно не биха настъпили констатираните увреждания, довели до настъпване на смъртта

По делото е установено, че водачът В. не е бил правоспособен водач. Безспорно 3 е, че автомобилът, управляван от него, към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“.

Пред настоящата инстанция е представен препис от присъда, постановена на 25.02.2020 г. по НОХД № 5/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Видно от нея, водачът на автомобила – Г. С. В., е признат за виновен за това, че на 20.04.2019 г., на общински път между селата Рогозен и Сираково – община Бяла Слатина, при управление на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ********, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост от 129 км/ч. при разрешена такава 90 км/ч., без да има необходимата правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. К.. Не са представени доказателства, дали присъдата е влязла в законна сила.

За установяване на претърпените от ищците страдания, пред окръжния съд са разпитани двама свидетели.

Свидетелят А. Г. е разказал, че научил за смъртта на М. от неговия дядо Г..

Свидетелят познава семейството, тъй като ги наемал на работа. Знае, че А. и Д. имат две деца – Г. и М.. Децата също работели много. Братята нямали никакви проблеми помежду си. На М. му оставал един месец до завършване на средното образование.

След инцидента станала голяма трагедия, това било младо дете.

Свидетелят Г. Г. – баща на А. В. и заявил се като дядо на М. К., е разказал пред съда, че А. и Д. имали две деца – Г. и М.. А. не е припознал децата, „за да може майката да взима повече детски“. Заживяли заедно отпреди 10-тина години и след това А. заминал за Германия, Д. също била по чужбина. И двамата често се прибирали, пращали пари. Когато родителите били в чужбина, за децата се грижел дядото.

Когато станала трагедията, свидетелят и А. чакали линейка, защото А. е с операция на сърцето. Чакали М., за да помогне да вкарат А. в линейката. По телефона ги уведомили за катастрофата и техен близък ги закарал с автомобил до мястото на произшествието, където видели обърнатата кола. Междувременно М. бил откаран в болницата в Бяла Слатина, но лекар им съобщил, че момчето е починало.

Била голяма трагедия, започнали да звънят приятели от Германия, Испания. Към този момент майката Д. била на работа в Чехия, но веднага се прибрала. След погребението мъките си останали. Чакали М. да се прибере, да чукне, да викне. Като видели някого да прилича на него казвали: „Ето го Марти“. След това никой от 4 родителите не се върнал на работа в чужбина. Другият син на Д.С. – Г., преживял смъртта на брат си много тежко. Когато му съобщили за случилото се, бил на работа в Ботевград. Когато се прибрал у дома, припаднал. Продължава постоянно да споменава брат си, гледа снимки и клипове, където двамата са заедно. Г. и М. били израснали заедно, уважавали се много, не можели един без друг, навсякъде ходели заедно.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Г.В., се установява от цитираната автотехническа експертиза. Същият, без да притежава свидетелство за правоуправление, е управлявал автомобила със скорост, съществено надвишаваща критичната, което е довело до излизането му от пътното платно и неколкократното му преобръщане – нарушение на чл.21 от ЗДвП. От съдебно-медицинската експертиза се установява причинната връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилата смърт на М. К..

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че поради непоставен предпазен колан, загиналият е допринесъл в равна степен с виновния водач за настъпилия смъртен изход. Както при преобръщането на автомобила, така и при изпадането на тялото от купето са нанесени травми, несъвместими с живота. Както е посочил и експертът д-р Т., и при поставен колан пътникът би получил травматични увреждания, но не и такива, които биха довели до смъртта му. Неоснователно е оплакването на процесуалния представител на ищеца, че ответникът, направил възражение за съпричиняване, не е доказал, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани. В автотехническата експертиза е посочено, че този модел автомобили са фабрично оборудвани с предпазни колани, а на предните места – и с въздушни възглавници. Не може да се вменява в тежест на ответника да доказва, че оборудването на конкретния автомобил е съответствало на техническите му данни.

Неоснователно е и искането на ответника, да се признае принос на загиналия, по-голям от 50 %. Не е доказано по делото второто обстоятелство, обосноваващо поголямо съпричиняване, а именно – че М. К. е знаел, че водачът на застрахования автомобил е бил неправоспособен.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че оплакванията и на ищците, и на ответника относно размера на съпричиняването са неоснователни.

Относно основателността на претенциите за неимуществени вреди:

5

По иска на А. Г. В.: Установено е по делото, че този ищец се счита за баща на М. К., но не го е припознал. Основателно е възражението на застрахователното дружество, че произход не може да се установява със свидетелски показания. Поради това съдът приема, че по отношение на неговата претенция следва да бъде разгледана хипотезата, дали е налице активна материална легитимация на този ищец да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на данните, че и двете деца на Д.С. – Г. и М. са били отглеждани в семейството на А. В., включително и с помощта на неговия баща – свидетеля Г. Г., че фактическите отношения между А.

В. и М. К. са били такива на баща и син, съдът приема, че в случая следва да намери приложение изключението, посочено в тълкувателното решение по ТД № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК и да се признае, че ищецът В. е активно легитимиран да претендира обезщетение. С оглед на тежестта и обема на доказаните чрез гласни доказателства неимуществени вреди, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за този ищец е 60 000 лева. При отчитане на приетото съпричиняване, на А. В. се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.