Решение № 7121 от 24.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7121 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20241100105054 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявени от М. А. Й., ЕГН ********** от гр.****, А. З. С., ЕГН ********** и Г. И. С., ЕГН **********, последните две от гр.София, ул. „**** П.ич” *** против Г. Л. Я., ЕГН ********** и съпругата му Ц. А. Я., ЕГН ********** и двамата от гр.София, кв. ****. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК; с адрес на поземления имот: гр.София, район „Красна поляна”, местност „Голяма Коньовица”, с площ от 2785 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5; номер по предходен план 014002, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, при квоти по 1/8 идеални части за А. З. С. и Г.

И. С. и 6/8 идеални части за М. А. Й. и да бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, н.а. № 38 от 06.12.2023г, том III, дело № 363/2023 г. на нотариус 1

А.Б., рег.№ 391 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. София с акт № 11, том ССХХ, вх.рег.№ 88822 от 06.12.2023 г., дело № 68846, с който ответникът Г. Л. Я. е признат за собственик на същия имот. Претендират съдебни разноски по списък.

Ответницине Г. Л. Я. и Ц. А. Я. оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като считат себе си за собственици. Претендират съдебни разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба ищците твърдят, че със саморъчно завещание от 10.01.1980г, М.Х.П., починала на 09.09.1981г е завещала на сестра си Г.ца Х.А. и на дъщеря й В.В. С. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Г.ца Х.А. починала на 15.07.1999г и оставила като наследници дъщеря й В.В. С.- К. и сина й И.В.С.. Последният починал на 27.06.2019г и оставил двама законни наследници - съпругата си А. З. С. и дъщеря си Г. И. С..

На 24.04.2021г починала В.В. С.-К. и оставила един законен наследник - дъщеря й М. А. И.-М..

С Решение № Р40ГБ от 24.03.1995 г. на П К към община Овча купел, влязло в сила на 29.03.1995г било възстановено правото на собственост на наследниците на М.Х.П. върху няколко земеделски имота, сред които нива от 2,786 дка, първа категория, находяща се в землището на Горна баня в местността „Голема Коньовица“, съставляваща имот № 354, парцел № 1264 от кадастралния план, изработен през 1958 г., при граници (съседи): наследници на Д. П., Суходолско шосе, Г. А.. С н.а. за собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и завещание № 51 от 12.04.1996 г., том VIII, дело № 1497/1996 г. на нотариус при втори районен съд, Г.ца А. и В. С. били признати за собственици на няколко недвижими имота, сред които и преждеописаната нива, индивидуализирана като - празно регулирано място, бивша нива, цялото от 2786 кв.м., първа категория, стар парцел 1264, нов пл.№ 400 по кадастрален лист 353 и 354 по неодобрения кадастрален план на гр. София от 1995 г. в м.

Западен район, землището на Горна баня/Голема Коньовица, при вече посочените съседи.

По силата на наследственото правоприемство ищците станали 2 собственици на празното регулирано място от 2786 кв.м., при квоти по 1/8 идеални части за А. З. С. и Г. И. С. и 6/8 идеални части за М. А. Й..

Към момента имотът представлявал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.София, район „Красна поляна”, местност „Голяма Коньовица”, с площ от 2785 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5; номер по предходен план 014002, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***. Този имот бил идентичен с

ПИ с пл.№ 400, кадастрални листове 353, 354 от архивен кадастрален план на София, поддържан от Отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ на Дирекция „Териториално планиране“ към НАГ на СО до обявяването в ДВ на одобрената КККР (описан в нотариален акт № 51, том VIII, дело № 1497 от 12.04.1996г, издаден от нотариус при втори районен съд), а също така бил идентичен и с ПИ с № 014002 от карта на възстановената собственост (КВС) на землище Горна баня и това се установявало от Удостоверение изх.№ 94-001283/23.04.2024 г. от ГИС София.

Ищците посочват, че те са съсобственици и на съседните поземлени имоти с идентификатори *** и ***. В началото на месец април ищцата А. С. получила писмо изх.№ 24-10696/02.04.2024 г. от СГКК - гр. София, адресирано до всички ищци, в което се посочвало, че по заявление вх.№ 01-137387/12.03.2024 г., подадено от Г. Л. Я. до СГКК - гр.

София, е извършено изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор *** , с което са заличени данните за собственик - Г.ца Х.А. и В.В. С., с н.а. акт № 51, том VIII, дело № 1497 от 12.04.1996г и са записани данни за друг собственик Г. Л. Я. с нотариален акт №11, том ССХХ, per. № 88822, дело № 68846 от 06.12.2023 г., вписан в Служба по вписванията - гр. София, за собственост върху недвижим имот, придобит на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК давностно владение.

Ищците установили, че цитираният нотариален акт действително е издаден, но считат претенциите на Г. Л. Я. за абсолютно неоснователни и почиващи на неверни данни и твърдения, и предявяват настоящите искове за 3 защита на правата им - исковете освен срещу Г. Л. Я. са насочени и срещу Ц.

А. Я., като негова съпруга към момента на издаване на нотариалния акт , поради което имотът ставал СИО, независимо от кого била подадена молбата и на чие име бил издаден нотариалният акт.

Ищците посочват, че не познават ответниците, никога не са ги виждали в имота си, никога не са упражнявали фактическа власт върху него, нито били демонстрирали пред ищците намерение да своят имота за себе си. Още след възстановяването на процесния имот през 1995г, Г.ца Х.А. и В.В. С. го предоставили за ползване на техния близък К.А.С., който го е ползвал за паша, тъй като заедно със сина си Асен се занимавали със земеделие и отглеждали крави. След смъртта на Г.ца имотът отново бил отдаван под наем на К.А.С. и на сина му А.К.С., вече от В.В. С. и И.В.С., а през 1998г имотът бил отдаван под наем вече само на А.К.С., който садял в него жито и ечемик за храна на животните до около 2003 г.

След това и до момента А.К.С. продължил да ползва имота за паша на животните, както и за косене на трева за храна за кравите, като отново били сключвани договори за наем за целия период от 2010г до 2024г и били регистрирани от А.К.С. в Държавен фонд „Земеделие”, в качеството му на животновъд.

Освен отдаването под наем, ищците, респ. техните наследодатели били извършвали и други собственически действия, като почистване на имота, определяне на границите му, комуникация с общински и държавни органи по повод имота и др., с което без съмнение осъществявали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота през целия период от възстановяването му до сега.

На 20.12.2021г ищците подали до кмета на община „Красна поляна” молба, че собствените им поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** се замърсяват с отпадъци и се ползват като сметище от неизвестни лица и без разрешение и поискали съдействие. При извършената проверка било констатирано замърсяване и направено предписание към ищците да предприемат необходимите действия за почистване. С т я х н а отговор-молба от 05.05.2022г ищците уведомили Директора на Столичен инспекторат, че са почистили всички незаконни отпадъци от имотите си.

4

Поради това те приемат, че ответниците никога не са осъществявали владение върху имота.

С подадения отговор ответниците са оспорили правния интерес на ищците да предявят двата иска като абсолютна процесуална предпоставка и ги считат за недопустими, тъй като ищците не са собственици на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ , по отношение на която искат съдът да извърши косвен съдебен надзор за законност на процедурата за реституция, предпоставките и основанията за възстановяване на спорния поземлен имот.

Оспорват и всички изложени от ищите фактически твърдения, които са неистински и посочват, че дори процесният имот да е бил собствен на ищците, те били изгубили своето право на собственост върху него, който бил завладян о т ответниците преди повече от 16 години - чл. 99 вр. 77 от ЗС - те упражнявали владение върху него непрекъснато, явно и с намерение за своене и го придобили на основание чл. 79 от ЗС. Това им право било признато с издадения им нотариален акт, вписан в СВ с № 88822, дело № 68846 от 2023г.

Ответниците оспорват съдържанието на представените договори за наем сключени с А.С., тъй като никога през последните 15 - 20 години имотът н е бил ползван за паша на животни, а чрез договорите били ползвани незаконосъобразно за получаване на субсидии от ДФЗ. Оспорват и имотът да е бил сметище, като с представените документи до Общината по повод преписка за почистване имота са опитвали да заблудят съда, като били описали и трите имота, а всъщност замърсяване, боклуци и необходимост от почистване е имало в съседните имоти, също собствени на ищците, които били пустеещи и неоградени, за разлика от процесния имот, който бил ограден и никога не бил замърсяван с боклуци.

При така изложените становища от страните, с изготвения по делото проект за доклад, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищците е да докажат осъществено в тяхна полза възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство.

На основание твърденията им в исковата молба за оспорване на правата от ответниците, съдът прие установен правен интерес и даде указания на ответниците да уточнят направеното от тях искане за извършване от съда на косвен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК върху процедурата по ЗСПЗЗ, доколкото 5 твърдяните от тях права не произтичат от възстановяване по ЗСПЗЗ и в този смисъл не изключват и не се конкурират с твърдяните правопораждащи права на собственост на ищците. Съдът указа на ответниците, че дължат да докажат упражнявано от тях владение за твърдения период. Проектът за доклад беше одобрен като окончателен в проведеното по делото първо открито заседание без възражения от страните и с уточнението от ответниците, че от тях се оспорва да съществува идентичност между възстановената на наследници по ЗСПЗЗ нива и процения имот.

За да установят своите твърдени права, ищците представиха по делото и бяха приети съставено саморъчно завещание от 10.01.1980г от М.Х.П. в полза на Г.ца Х.А. и В.В., удостоверение за наследници и за идентичност на имена, от които съдът приема за доказано по делото, настъпило за ищците наследствено правоприемство при сочените квоти.

Установява се от приетото по делото Решение № Р40ГБ от 24.03.1995 г. на ПК към община Овча купел, удостоверено, че не е отменено, възстановяване на правото на собственост на наследниците на М.Х.П. върху няколко земеделски имота, включително нива от 2,786 дка, първа категория, находяща се в землището на Горна баня в местността „Голема Коньовица“, съставляваща имот № 354, парцел № 1264 от кадастралния план, изработен през 1958 г., при граници/ съседи: наследници на Д. П., Суходолско шосе, Г.

А.. По делото е приет и съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и завещание № 51 от 12.04.1996 г., том VIII, дело № 1497/1996 г. на нотариус при втори районен съд, с който Г.ца А. и В. С. били признати за собственици на няколко недвижими имота, включително преждепосочения, индивидуализиран като празно регулирано място, бивша нива, цялото от 2786 кв.м., първа категория, стар парцел 1264, нов пл.№ 400 по кадастрален лист 353 и 354 по неодобрения кадастрален план на гр. София от 1995 г. в м. Западен район, землището на Горна баня/Голема Коньовица, при вече посочените съседи. По делото е изготвена и приета и техническа експертиза, изводите на която съдът възприема изцяло, като подробни и неоспорени и вещото лице дава заключение, че имотът възстановен на ищците и описан в констативен нотариален акт 51, т.8, дело № 1497/1996 г. по т. 2 - имот с пл. номер 400 от кадастрален лист 353,354 по неодобрения кадастрален план на град София към 1995г е идентичен, в рамките на графическата точност, с имота предмет на констативния 6 нотариален акт 38, том 3, рег.№ 15450, дело № 363 от 2023г, издаден в полза на ответника на основание, изтекла в негова полза придобивна давност.