Решение № 199 от 04.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Русе, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200015 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Д. К. до Районен съд-Русе против наказателно постановление № П1127 / 30.11.2023г. на заместник – кмета на Община-Русе, с която се иска отмяната на същото, като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище жалбата.

Русенската Районна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2023г. около 02,40 ч. жалбоподателката, съпругът и техни приятели били в гаража на съпруга и слушали музика от мобилен телефон. Гражданин живущ наблизо сигнализирал на ЕЕН 112, че се вдига шум и на място били изпратени полицейски служители. На място пристигнал св.Д. М., полицай при първо РУ на МВР – Русе, който установил група от една жена и няколко мъже, които празнували и били употребили алкохол. В гаража имало автомобил, който бил наполовина изкаран навън. Св.М. поискал от жалбоподателката личната карта, като тя първоначално отказвала да я представи, като в един момент се съгласила. Св. М. съставил АУАН против нея за това, че нарушава спокойствието на обитателите на съседните сгради, като пуска музика от автомобил. Въз 1 основа на него заместник – кметът на Община -Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.2 ал.2 вр.ал.1 от Наредба № 4 на Общински съвет -гр.Русе (за краткост Наредбата) било наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Отделно от това обвинението е недоказано и то до степен не е установено изобщо дали има извършено административно нарушение.

На първо място следва да бъде посочено, че съставът на административно наказание по чл.2 от Наредбата е формулиран по такъв начин от обективна и субективна страна, че на практика админстративнонаказателното преследване за нарушения по него се обезсмисля. В този смисъл единствено в правомощията на Общински съвет -гр.Русе е Наредбата да постигне целите си, посочени в чл.1 ал.1 от нея в интерес на териториалната общност.

Въпреки, че настоящият съд не притежава правомощието за инцидентен съдебен контрол по отношение на Наредба № 4 на Общински съвет- гр.Русе не може да не бъде отбелязана изключителната непрецизност на разпоредбите на чл.2 от нея. На първо място тази разпоредба въвежда от обективна страна признаците „системно“ и „редовно“, които са относими към всяка от забраните, въведени в т.1 – т.3. Понятието „системно вдигане на шум“ е легално дефинирано в § 1 т.10 от допълнителните разпоредби на Наредбата, като използваното описание - шум, който се е превърнал в навик, шум, който е планомерен, последователен, постоянен и непрестанен – по категоричен (и имплицитен) начин изключва еднократното вдигане на шум, съответно такова за много кратък период от време, но не само защото всички използвани думи водят до извода за процес, който трае непрекъснато и неограничено във времето. Ако се приеме, че планомерният шум е шум, създаден в резултат на предварително обмисляне (с предумисъл), то не е ясно какво съдържание е вложено в следващите три критерия и следва ли всички да са налице кумулативно дадени, за да се реализира състава на всяко от трите нарушения по чл.2 ал.1 от Наредба. В тази връзка следва да се посочи, че колкото повече признаци от обективна страна съдържа състава на една административнонаказателна норма, то приложното поле е толкова по-стеснено. При това положение се поставя въпросът доколко еднократното нарушение на някоя от забраните по т.1 – т.3 изобщо е съставомерно, като в тази връзка следва да се посочи, че понятието „редовно“ не само, че не е дефинирано легално, но дори и при висока степен на допускане и хипотетичност трудно може да бъде разгадано какво точно съдържание е 2 вложено в него и какво е съотношението му със „системно“, което е недопустим подход при формулиране на административнонаказателен състав; в тази връзка възниква и въпросът „системно“ и „редовно“ следва ли да са кумулативно налични или са в състояние на алтернативност. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от наредбата, тълкувана във връзка с чл.2 ал.4 от нея също води пълна неяснота – на практика се използва една и съща дума, обозначаваща признак от обективна страна, но и на основния, и на квалифицирания състав на административно нарушение, което не само е недопустимо, но и абсурдно; така не би могло да се достигне до еднозначен извод кой точно състав на административно нарушение кога е осъществен. В т.1 се употребява израза „създаване на шум“, а в т.2 – „вдигане на шум“, като по този начин единствено се налага извода, че двете понятия са като вид към род с оглед легалната дефиниция по § 1 т.10 от Наредбата, служещ си с родовото понятие „вдигане на шум“. Въпреки посочената дефиниция не става ясно има ли смислова разлика в двете отглаголни съществителни имена и изобщо кога се създава шум и кога се вдига шум, защото употребата на две различни думи в еднакъв аспект неминуемо води до извода, че се касае до думи с различно значение. Отделно от всичко друго разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата пък използва израза „произвеждането на шум“; сравнителното и граматическото тълкуване на трите понятия неминуемо води до израза, че Общински съвет- гр.Русе е имал предвид три различни понятия за източник ( родово понятие ) на шум, от които обаче е обяснил в допълнителните разпоредби на Наредбата само едно от тях. В най-голяма степен обаче е неразбираема разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 във връзката и с т.5 от Наредбата, защото т.3 въвежда състав на административно нарушение – действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение (за които е ноторно известно, че могат да се извършват и без създаване, респ. вдигане или производство на шум, т.е. изцяло тихо ), но за сметка на това т.5 въвежда от обективна страна шумови норми до 35 децибела за деня, респ. до 30 децибела за нощта. Така от граматическото тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че извършването на такива действия, вкл. аморални и непристойни безшумно или съпроводено с нива на шум под посочените за деня или нощта е обществено приемливо или поне обществено неутрално поведение и не следва да се санкционира, което във всички случаи е недопустимо с оглед общественит интерес.

В заключение следва да бъде посочено, че такъв подход при създаване на нормативен акт не само, че е в противоречие с разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който р азпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно , но и доколкото въвежда административнонаказателни състави с оглед еднаквото и точно приложение на Наредбата на Общински съвет -гр.Русе не би имало пречка издателят на акта да я измени в насока на прецизност, респ. да извърши тълкуване на чл.2 от нея по въпросите, поставени по-горе на основание чл.51 от Закона за нормативните актове с оглед максимална защита на обществения интерес.

На първо място не става ясно нито от АУАН, нито от обжалваното наказателно 3 постановление коя точно разпоредба на чл.2 ал.1 от Наредба № 4 е нарушена, включително и по посочените по-горе съображения. Тази разпоредба съдържа три отдели хипотези, структурирани съответно в т.1, т.2 и т.3 от нея, всяко от които е самостоятелен състав на административно нарушение, санкционирани от разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредбата. В този смисъл е налице първото съществено процесуално нарушение с оглед невъзможността жалбоподателката да разбере за какво точно нарушение е санкционирана,т.е. налице е нарушение както на чл.42 ал.1 т. 5 от ЗАНН, прераснало и в такова по на чл.57 ал.1 т.6 от с.з.

Не става ясно и дали жалбоподателката е наказана съобразно санкционната разпоредба на чл.2 ал.2 от Наредбата, защото ако съвсем хипотетично се допусне, че АНО е имал предвид тази разпоредба, въпреки, че са налице големи съмнения в тази посока от страна на съда, тъй като наказанието „глоба“ е в размер на 300 лв., т.е. санкция от категорията на абсолютно определените, т.е. наказанието не подлежи на индивидуализация, а в наказателното постановление е посочено, че е ориентирано към минимума.

Обвинението, което съвсем хипотетично може да се предполага какво е, освен всичко друго е и недоказано. Недоказаността на обвинението в случая има двойно измерение – както поради липса на елемент от обективната страна от състава на нарушението, така също и по линия на субекта. Прието в наказателното постановление е, че източникът на шум е автомобилът, който е бил паркиран в гаража, като каквото е било нивото на този шум, определено в децибели по делото изобщо не става ясно; това не може да бъде заместено с факта на обаждане на гражданин до ЕЕН 112, нито със слуховото възприятие на актосъставителя, че музиката се е чувала доста силно. Щом в Наредбата са посочени конкретни параметри на шума и то в мерни единици, за доказване на този признак от обективна страна във всички случаи следва да се използва нарочно техническо средство, а не субективни слухови възприятия. Това е така, защото така нарушението при това положение е изцяло недоказано и без използване на подобно средство е безпредметно съставяне на АУАН и издаване на наказателни постановления. Не става ясно и защо именно срещу жалбоподателката е съставен АУАН, съответно впоследствие наказана – не е ясно на кого е гаражът, не е ясно на кого е автомобилът, от който е пусната музиката и най - вече кое от присъстващите лица я е пуснало, защото именно последният е единственият годен субект на нарушението.

Тези нарушения на процесуалните правила и недоказаността на обвинението са абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление и не могат да бъдат санирани по никакъв начин в тази фаза на процеса.

Въз основа на това съдът намира, че административното нарушение е неправилно установено, а издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № П1127/30.11.2023г. на заместник – кмета на Община – Русе, с което на М. Д. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.2 от Наредба № 4 на Община Русе.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия орган.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5