Решение № 242 от 23.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Враца, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. Ц. – изпълнителен директор чрез юрисконсулт С. Н. против Решение №290/09.05.2025г. по гр.дело № 3194/2024г. по описа на Районен съд – Враца, с което „Мрежови експлоатационен район“ – Монтана, ЕИК ****** – поделение на „Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД е осъден да заплати на С. А. И., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и затруднения от травматично увреждане, причинено му вследствие на претърпяна на 11.04.2024 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на Териториално поделение на НОИ – Монтана, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 108,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на закупени лекарства и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, вследствие на претърпяна на 11.04.2024 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на Териториално поделение на НОИ – Монтана, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -08.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение поделението е осъдено да заплати и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на адв. Л. В., както и разноски в полза на бюджета на съдебната власт за държавна такса и вещи лице.

Развиват се доводи, че постановеното решение е неправилно.

Описва се подробно фактическата обстановка, при която се е случила се на 11.04.2024 г. трудовата злополука. Изразява се несъгласие с мотивите на обжалваното решение по отношение на направеното възражение за съпричиняване, като направените изводи от съда са в резултат на неправилното тълкуване на свидетелски показания на свидетелите на работодателя и противоречат на материалния закон. Изводът, до който е 1 стигнал първоинстанционният съд, че твърденията на ответника за съпричиняване са неоснователни и недоказани, както и противоречащи на правилата на житейската логика, бил неправилен и противоречал на основните принципи за безопасност при работа, който бил изяснен от свидетелите на работодателя. Анализират се свидетелските показания на В.

Г. С. и Л. Л.. Изразява се съгласие със заключението на съда, че ищецът не е имал задължението да изчака другата група, работеща на стълба, нито да ги уведомява, че слиза.

Както било изяснено от свидетелските показания, комуникацията на такава височина била трудна и работодателят не бил изисквал някаква специална, облечена в правила комуникация между работещите на височина групи. Изразява се несъгласие с направените заключения, че пострадалият ищец не е имал задължение да се съобрази с обстановката, в която се извършва работата, с това, че друга група работници все още работи и че слизайки по единственото възможно място под тях, не е бил длъжен да прецени кога и как безопасно да слезе и дали именно това е най-безопасния момент да се намира под работещите над него колеги. Въпреки направените възражения от ищеца, че същият не бил запознат с Карта № 21 от 24.09.2020г., било доказано, че ищецът, както и всички работници в сектор „Електропроводи ПРЕП ВНЮ били запознати с текста на картата, което удостоверили с подписите си. Направените изводи на съда противоречали на материалните норми в областта на безопасността при работа – чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 35 и чл. 61, ал.2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Цитира се съдебна практика на ВКС във връзка с грубата небрежност и съпричиняването на вредата. Изразява се несъгласие с изложените от първата инстанция мотиви при определяне на размера на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. В подкрепа на твърдението си за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд се иска да бъдат разгледани и новонастъпили обстоятелства, които да бъдат взети предвид при решаване на делото – освидетелстване на ищеца от ТЕЛК, обективирано в Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр.

Севлиево. Решението било представено на работодателя от С. И. на 23.04.2025 г. след приключване на делото пред първата инстанция. То представлявало новонастъпил факт по смисъла на чл. 260, т.5 ГПК, тъй като същото било издадено на 10.04.2025 г., след последното заседание пред районния съд, което се провело на 09.04.2025г. Констатациите на ТЕЛК, освидетелствала здравословното състояние на С. А. И. се различавали значително от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза пред първата инстанция.

Съгласно решението на ТЕЛК С. А. И. имал 32 % трайно намалена работоспособност и можел да изпълнява длъжността“ ***“ при посочените противопоказни условия на труд – без психофизическо пренапрежение, въздействие на токсични вещества и неблагоприятен микроклимат. Решението на ТЕЛК влязло в сила на 24.04.2025г., същото не било обжалвано и било представено на работодателя от ищеца на 23.04.2025г. Напълно в разрез с мотивите и заключението на районният съд, С. А.а И. бил на работното си място на длъжност “ ***“, като същият сам предоставил на работодателя си експертното решение на ТЕЛК, в подкрепа на това, че може да изпълнява трудовите си задължения. На основание чл. 314 КТ работодателят провел процедура по трудоустрояване, като с писмо с изх. №ЕСО-МН396/25.04.2025 г. било изискано становище от служба по трудова медицина „Медико“ ЕООД и след получаване на становище от същата служба на 25.04.2025г. със Заповед № ЧР-МНЗАП-37/30.04.2025г. ищецът бил трудоустроен на същата работа при облекчени условия, съгласно предписанията на здравните органи.

В жалбата се счита, че присъденото с обезщетение е необосновано завишено, не отговаря на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и това се потвърждавало от новооткритите и новонастъпили факти, каквото било Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево. Иска се от отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде намалено исканото от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

2

На основание чл. 260, т.6 ГПК се прави искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-ортопед, който след запознаване с медицинската документация по делото и приложеното Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево и извършване на необходимите преглед и изследвания да даде отговор на въпроса „Какво е обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент?“. Иска се и приобщаване на следните писмени доказателства: Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, писмо с изх. №ЕСО-МН396/25.04.2025 г., становище по трудова медицина „Медико“ ЕООД от 25.04.2025г., Заповед № ЧР-МН-ЗАП-37/30.04.2025г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна С. А. И., чрез упълномощения адвокат Л. В., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.

В посочените във въззивната жалба нормативните актове, на който се позовавал работодателят, липсвали правила за безопасност при работа на височина. Районният съд стигнал до напълно верни, обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че в процесния случай, с оглед установените по делото факти, ищецът не просто не бил допринесъл за настъпване на вредите, а поведението и действията му били правомерни и изцяло съобразени както с правилата за безопасност, така и с обичайната практика на работещите в дружеството, каквито били и показанията на разпитаните свидетели С. и Л..

Ищецът нямал задължение да изчаква групата на свидетеля С., за да слезе по стълбата.

Двете работещи на стълба групи не били взаимно зависими и свързани п никакъв начин, тъй като всяка една отговаряла за определена, предварително разпределена между работещите работа и след завършването й е можела да слезе по стълбата, независимо от другата група, без да е необходимо да изчаква или да я уведомява. Ищецът, след като е приключил работата си на стълба,слязъл именно по монтираните за целта степенки. Напълно обосновани и законосъобразни били изводите на съда, че твърденията на ответното дружество за съпричиняване са голословни, недоказани, неоснователни и противоречащи на правилата на житейската логика. Правилен бил изводът на съда, че в процесния случай и при установените обстоятелства нямало как да се говори за допусната от ищеца груба или каквато и да било небрежност. По делото бил установен по категоричен начин механизмът на настъпване на трудовата злополука и поведението на ищеца непосредствено преди и по време на настъпването й, както и поведението на останалите работещи - св. С. и работника Д.. Обоснован, законосъобразен и правилен бил изводът на съда, че единствената причина за настъпване на злополуката и респективно за причинените на ищеца вреди били действията на втората група работещи С. и Д., които изпуснали винта в процеса на неговото демонтиране. Работодателят нямал създадени инструкции, правила за безопасност, каквито били изискванията на законодателството, включително и цитираните във въззивната жалба разпоредби от нормативни актове. Никъде в приложените от работодателя документи не се съдържали правила за безопасност в изложения от него смисъл, че ищецът е бил длъжен и е трябвало да уведоми св. С. и работещия с него, че слиза, да се увери, че са спрели да работят и го изчакват да слезе. В дружеството нямало разписани правила за безопасност при качване и слизане, като всички останали правила били спазени от страна на ищеца - работно облекло, обезопасяване на качване и слизане, разпределение на работата и безопасна подмяна на изолаторните елементи. Правилно съдът изложил, че работодателят е бил длъжен да осигури средства за комуникация между работещите, за да не се налага да викат силно в опит да комуникират помежду си. Св. С. на практика не знаел дали ищецът му е извикал, че слиза, дори сочел, че даже и да му е извикал, не е чул.

Излагат се доводи за липса на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя. В процесния случай, ответното дружество не установило по несъмнен начин, че конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на трудовата злополука е нарушавало конкретни нормативни изисквания и конкретни правила 3 за безопасност, за които да е бил надлежно инструктиран, както и че тези нарушения са в резултат на неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства. Напълно неоснователни били изложените във въззивната жалба твърдения, че здравословното състояние на ищецът било добро и пострадалата дясна ръка не е с трайни увреждания, че е напълно работоспособен.Излага се, че приложените към въззивната жалба писмени документи били напълно неотносими към предмета на делото, доколкото се претендирали неимуществени вреди от деня на настъпване на злополуката до деня на предявяване на иска. От друга страна, от съдържанието на същите не се установявало пълно възстановяване на функцията на пострадалата ръка,а напротив, уврежданията били наложили трудоустрояване на пострадалия работник.