Решение № 104 от 12.04.2019, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104 12.04.2019г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Красимира Любенова като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева административно наказателно дело № 10 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Н.И.” ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Огнян Велинов Наков, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М. ***/ против Наказателно постановление № 02-0001550 от 11.12.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни доказателства.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 13.08.2018г. в 12.15 часа, в обект – хотел-ресторант „Хан Ловна среща”, находящ се в с.Кошарица, общ.Несебър, стопанисван от „Н.И.” ЕООД с ЕИК*****, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Нада Стоянова Янева с ЕГН **********, установена в обекта да полага труд, като „кухненски работник”. Нарушението е установено от Началник отдел БТКД П.Е. при извършена проверка по документи на 17.08.2018г. в ДИТ – гр.Бургас, във връзка с извършената в процесния обект проверка на 13.08.2018г. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

От представените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 13.08.2018г., лицето Нада Стоянова Янева е полагала труд в процесния обект, без сключен трудов договор в писмена форма. В подкрепа на това са показанията на актосъставителя Емилов, присъствал при установяване на нарушението. Същият заявява пред съда, че при извършена рутинна проверка в хотел-ресторант „Хан Ловна среща” в с.Кошарица, общ.Несебър, при влизане в кухнята, установили лицето Нада Стоянова Янева да извършва дейности по подготовка на храната в кухнята. Работникът Янева е потвърдила това обстоятелство и в собственоръчно попълнената от нея справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.15/, като е посочила месторабота - хан „Ловна среща”, от дата - 01.06.2018г., като „помощник кухня”, работното й време и трудовото възнаграждение. В показанията си пред съда, същата сочи, че не е работила всеки ден в процесния ресторант, а само когато е имало организирани мероприятия с групи. Относно отразеното в справката възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, свид.Янева заявява, че същото било за целия сезон, през който е работила в ресторанта, тъй като работела почасово. Относно полагания от Янева труд в ресторанта, същата сочи, че измивала и подготвяла краставиците, и доматите за салатите, почиствала, хвърляла боклука, отсервирала. Както в справката така и прд съда, свид.Янева потвърждава, че е нямала сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател.

При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, съдът не кредитира представения с административно-наказателната преписка граждански договор № 1 от 25.05.2018г.

/л.18/. Законът е категоричен и не допуска отклоненения от установените с императивни норми задължения на работодателя, а именно - да допусне работника на работното му място, след сключен писмен трудов договор с него. Прибягването до граждански договор /такъв, какъвто е представен по делото/, когато с него се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, е недопустимо и това следва от уредената в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, че "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения".

Обстоятелството, че свид.Янева е полагала труд само в определени дни от месеца не освобождава дружеството-жалбоподател от задължението му да сключи трудов договор с нея, макар и на друго основание. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум, счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001550 от 11.12.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Н.И.” ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Огнян Велинов Наков, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М. ***/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: